Решение № 11448 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4500/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на М. Попов, подадена чрез адв. Георгиева, срещу решение 300 от 23.02.2023 г., постановено по Административно дело 20227030700853/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлено като неоснователно оспорването му против Ревизионен акт (РА) Р-22000121002300-091-001 от 15.03.2022 г., потвърден с решение 795 от 27.05.2022 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София и М. Попов е осъден да заплати на Национална агенция за приходите (НАП), направените по делото разноски в размер на 3 112.38 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените прзавила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са съображения, че съдът не е направил анализ на възраженията на ревизираното лице, както не е направил и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. Изложени са твърдения, че е недопустимо да има необосновани несъответствия между РД и РА, предвид факта, че същите са взаимосвързани и се отнасят за извършена ревизия на един и същ субект. Касаторът оспорва правните изводи на съда относно кумулативното наличие на всички предпоставки за ангажиране на отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК на ревизираното лице. Счита, че не е налице причинно-слествена връзка, от която да се доказва, че действията на ревизираното лице са единствената причина за невъзможността на дружеството да погаси публичните си задължения. Неправилен е извода на съда, че е налице разпределяне на скрита печалба. Според касатора в РА, по никакъв начин не е обосновано коя от хипотезите на чл. 19, ал. 2 ДОПК, ревизиращите органи са приели че е налице, за ангажиране отговорността на управителя на дружеството за задълженията на юридическото лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. Иска решението да бъде отменено. Претендира разноски по делото за двете съдебни инстанции. Ответната страна - директорът на Дирекция ОДОП София, чрез юрк. Бакърджиева, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 112.38 лв., съобразно предстасвен списък по чл. 80 ГПК (л. 26). Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество неоснователна, поради следното: С обжалвания пред първоинстанционния съд РА е ангажирана отговорност на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК на М. Попов като управител на Мони Текс 75 ЕООД в общ размер от 30 779.72 лв., включващ главница и лихви към датата издаване на РА, от които: по ЗДДС за периода м. 07.2016 г. - м. 02.2017 г. - главница от 10 093.85 лв. и 5 468.46 лв. лихви; по ЗКПО за 2015 г. - 2016 г. - главница от 2 383.02 лв. и лихви от 1 248.85 лв.; по ЗДДФЛ за периода м. 01.2016 г. - м. 02.2017 г. - главница от 2 275.13 лв. и лихви от 1 226.53 лв.; по КСО за периода м. 11.2016 г. - м. 02.2017 г. за ДОО главница от 3 333.91 лв. и лихви от 1 720.79 лв. и за периода м. 12.2016 г. - м. 02.2017 г. за УПФ главница от 331.25 лв. и лихви от 168.46 лв.; по ЗЗО за периода м. 08.2016 г. - м. 02.2017г. главница от 1 661.37 лв. и лихви от 868.10 лв. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане ревизия (ЗВР) Р-22000121002300-020-001 от 19.04.2021 г., издадена от М. Колева - началник сектор Ревизии, оправомощена със заповед РД-01-128 от 18.02.2020 г. на директора на ТД на НАП - София, с която е възложено извършването на ревизия на Попов по чл. 19 ДОПК за задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на Мони Текс 75 ЕООД и обхваща установяването на задълженията на дружеството за корпоративен данък в периода м. 01.2015 г. - м. 12.2016 г., за данък върху доходите на физическите лица от трудови и приравнени на тях правоотношение в периода м. 11.2015 г. - м. 02.2017 г., за данък върху доходите на физическите лица в периода м. 12.2015 г. - м .02.20 17 г., за ДДС в периода м. 07.2016 г. - м. 02.2017 г., за ДОО - за осигурители в периода м. 11.2016 г. - м. 02.2017 г., за вноски за здравно осигуряване - за осигурители в периода м. 11.2016 г. - м. 02.2017 г., за УПФ - за осигурители в периода м. 12.2016 г. - м. 02.2017 г. Резултатите от ревизията и предложенията на органите по приходите са обективирани в Ревизионен доклад (РД) Р-22000121002300-092-001 от 07.01.2022 г. (РД), издаден от ревизиращия екип, определен със заповедите за възлагане. Ревизията е приключила с издаване на обжалвания в първоинстанционното производство ревизионен акт, който е обжалван пред административния орган и е потвърден с решение 795 от 27.05.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП - София, в частта му, с която е установена отговорността на Попов по чл.19, ал. 2 ДОПК за задължения на Мони Текс 75 ЕООД в общ размер от 30 779.72 лв., описани по-горе. Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл. 120 ДОПК като в хода на ревизията не са констатирани съществени процесуални нарушения. При ревизията е установено, че М. Попов е бил управител на Мони Текс 75 ЕООД от неговото учредяване до 19.09.2017 г. Ревизираното лице като едноличен собственик на капитала на Мони Текс 75 ЕООД, е продало дружествените дялове за сумата от 100 лв. на лицето Г. Еленков на 11.09.2017 г., която продажба е вписана в търговския регистър на 19.09.2017 г. Към момента на продажбата на Мони Текс 75 ЕООД, купувачът Еленков е управител и едноличен собственик на 43 данъчно задължени в големи размери дружества, същият не е упражнявал трудова дейност и не е бил осигуряван до м. 10.2017 г., като за него са установени единствено доходи от предаване на движимо имущество (отпадъци) по реда на Закона за управление на отпадъците. След продажбата на Мони Текс 75 ЕООД, дружеството не е развивало дейност. По делото не е било спорно, че Мони Текс 75 ЕООД е имало декларирани, но невнесени задължения в общ размер на 20 078.53 лв. за периода м. 06.2016 г. - м. 02.2017 г., включващи задължения за ДДС, ДДФЛ, ЗО, ДОО и УПФ, както и че дружеството няма имущество, от което да бъдат удовлетворени декларираните задължения и натрупаните към тях лихви. Дългът на дружеството е определен за несъбираем в хода на образувано изп. дело 160181196/2016 г., която несъбираемост е била основание и за прекратяване на делото. По време на ревизията е установено, че от банкова сметка на юридическото лице в ИнвестбанкАД, Попов като управител на дружеството за 2016 г. е изтеглил в брой на каса 53 580 лв., а за 2017 г. - 13 140 лв. (л. 23 гръб, л. 193 л. 201). Прието е, че сумите са изтеглени непосредствено след постъпване по сметките на дружеството на преводи от трети лица, но не се установява изтеглените суми впоследствие да са вложени в стопанската дейност на дружеството. Такива твърдения не са направени и доказани от задълженото лице. Отчетени са и данните, събрани относно свързаното с Попов дружество Мони Моника 2010 ЕООД, в което същият е едноличен собственик на капитала и негов управител. Същото е учредено на 22.02.2017 г., има идентичен предмет на дейност с продаденото дружество Мони Текс 75 ЕООД, основните клиенти на Мони Текс 75 ЕООД са влезли в търговски отношения с Мони Моника 2010 ЕООД, а всички освободени по реда на КТ лица от Мони Текс 75 ЕООД са назначени в Мони Моника 2010 ЕООД. От правна страна в мотивите на съдебния акт са изброени кумулативно необходимите предпоставки от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК и е направено заключение, че по делото са установени всички предпоставки от хипотезата на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК. Административният съд е обсъдил представените доказателства и е приел за обосновани изводите в РА, че са доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на ревизираното лице като управителят на дружеството по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК до размер на 30 779.72 лв., тъй като е извършил получил плащане на сумата, представляваща скрито разпределение на печалбата в полза на физическото лице М. Попов. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При разглеждане на делото решаващият състав не е допуснал нарушение на съдопроизводствени правила като спорният предмет на делото е определен точно, доказателствената тежест в процеса е правилно разпределена, а фактическите изводи са обосновани на събраните доказателства, при което са обсъдени всички доводи и възражения на страните. Неоснователно е оплакването на касатора, че има несъответствия между установените факти в РД и РА. В тази насока касаторът не излага конкретни оплаквания. Настоящият съдебен състав намира, че изводите направени в РД съответстват на тези в РА, в частта, с която са потвърдени с решението на директора на Дирекция ОДОП София, а предмет на съдебния контрол е единствено РА в потвърдената му част. Нормата на чл. 19 ДОПК, в приложимата редакция, урежда два отделни състава на отговорността и различни прояви на неправомерно поведение на третото лице (укриване по ал. 1 и извършване на плащане или отчуждаване на имущество по ал. 2), които водят до невъзможност установени публични задължения да бъдат събрани. Приложимият в случая фактически състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК урежда изчерпателно елементите, които следва да са дадени кумулативно: 1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК; 2. Наличие на непогасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; 3. Недобросъвестно извършване на някое от посочените в т. 1 или т. 2 на чл. 19, ал. 2 ДОПК действия; 4. Невъзможност да бъде погасено вземането - чрез допустимите доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество да покрие съществуващите публични задължения; 5. Причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и намаляването на имуществото на задълженото лице, водещо до невъзможност да бъдат погасени задълженията; 6. Лицето отговаря до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Страните по делото не спорят, че през ревизираните периоди М. Попов е управител на Мони Текс 75 ЕООД. Настоящият състав на касационната инстанция споделя изводите на административния съд, че управителят е бил наясно с финансово-икономическото състояние на Мони Текс 75 ЕООД и е следвало да не извършва действия, които биха попречили да бъдат погасени публичните му задължения за данъци и осигуровки. Оплакванията в касационната жалба са били предмет и на жалбата до първоинстанционния съд и са обсъдени от него. Съдът обосновано на събраните доказателства ги е отхвърлил. Съдът с право е съобразил, че в потвърждаващото РА решение, приходният орган е конкретизирал приложимата хипотеза на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК. Задълженото лице, в качеството си на управител, е знаел за задълженията на дружеството, тъй като са били декларирани от него, като изтеглените пари в брой от банкова сметка на юридическото лице от неговия управител в лична полза, безспорно представлява намаление на имуществото на дружеството, поради което правилно е прието от съда, че управителят отговаря за невъзможността за събиране на декларираните публични вземания до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. При това положение безспорно е налице и субективната страна на състава на отговорността в случая, тъй като ревизираното лице е било запознато с характера и значението на действията си и съзнателно е искало или допускало настъпването на резултата - публичните задължения да не бъдат събрани. Обосновано в обжалвания съдебен акт е прието, че както недобросъвестността на ревизираното лице, така и причинно-следствената връзка между действията му и описания резултат са доказани и осъществяват състава на чл. 19, ал. 2, т.1 ДОПК. Настоящият състав споделя извода на административния съд, че чрез намаление на имуществото на дружеството, управителят е причинил невъзможност за събиране на публичните му задължения в процесния размер. По изложените съображения първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и то следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. С оглед изхода на спора и своевременната претенция за разноски в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3 112.38 лв., изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при материален интерес по делото в размер на 30 779.72 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение,