Решение № 6578 от 20.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба Началник отдел Оперативни дейности Велико Търново в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, срещу решение 461 от 23.12.2022 г., постановено по адм. дело 620 по описа на Административен съд Враца за 2022 г. С обжалваното решение е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ 11265/29.07.2022 г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности в дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол, при ЦУ на НАП, с която е запечатан търговски обект - ведомствена автобаза Боди-М-Травъл, находящ се в гр. Враца, [улица], стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 10 дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ и НАП - София е осъдена да заплати на Боди-М-Травъл ООД сумата от 50 лв. представляваща разноски по делото. В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че съдът неправилно е приел че въз основа на показанията на разпитаните свидетели и представените писмени доказателства се доказва, че прекъсванията на захранването са причината за неподаване на процесиите данни. Според касатора със оспорената ЗПАМ правилно е запечатан целия обект находящ се в гр. Враца, [улица], тъй като търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 ЗДДС представлява ведомствена автобаза Боди-М-Травел, а не резервоар за гориво с 1 бр. колонка и 1 бр. пистолет за зареждане, находящи са в него. Самият резервоар за гориво с 1 бр. колонка и 1 бр. пистолет за зареждане е част от търговския процес, осъществяван в обекта и тълкуване в обратния смисъл би представлявало разширително такова, което е недопустимо в такива производства. Въз основа на горното заявява искане решението да бъде отменено. Претендира разноски по делото за двете съдебни инстанции. Ответникът - Боди-М-Травъл ООД, чрез адв. Митов оспорва касационната жалба. Иска решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по делото. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за процесуална допустимост на обжалването, а по същество изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспорената ЗПАМ е разпоредено запечатване на търговски обект - ведомствена автобаза Боди-М-Травъл, находящ се в гр. Враца, [улица], стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 10 дни на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 ЗДДС. По делото е представено писмо от ЕРМ Запад ЕООД, ведно със справка от дневник от смущенията и нарушенията в електроразпределителната мрежа за периода от 01.04. до 01.04.2022 г., от която се установява, че на въпросната дата е имало прекъсване на ел. захранването в обекта на дружеството /л. 130/ и са разпитани двама свидетеля - Б. Илиев и Б. Стефанов. По делото е установено, че на 20.07.2022 г. в 15:10 часа дружеството е извършена проверка на търговски обект - ведомствена автобаза Боди-М-Травъл, находящ се в гр. Враца, [улица], стопанисван от Боди-М-Травъл ООД, при която е установено, че в обекта е наличен 1 бр. резервоар за съхранение на дизелово гориво с обем 24 263 л., 1 бр. колонка, с един бр. пистолет за зареждане, който не е с висок дебит, горивото в обекта се използва за вътрешни нужди за зареждане на собствени транспортни средства и не е установена касова наличност. На 26.07.2022 г. е извършена проверка по документи, при която е установено, че за доставка на гориво АДД 0000000006790320/01.04.2022 г. на 01.04.2022 г. на проверявания обект е извършена доставка на 6018.00 л. дизелово гориво, за която доставка нивомерната измервателна система не е изпратила данни за получаване на горивото по дистанционната връзка към НАП. Няма представена бележка от ЕСФП за доставка по нивомер. За така установеното е съставен протокол серия АА 0018924/26.07.2022 г. При проверката от дружеството е представена информация от Виста Сервиз ЕООД с писмо изх. 001021/20.07.2022 г., от което е видно, че на дата 01.04.2022 г. в обекта е имало прекъсвания в работата на НИС, което е в резултат на влошеното електрическо захранване и многократно прекъсване на същото, видно от разпечатка от КЛЕН за дата 01.04.2022 г. от фискалното устройство в обекта, приложена към писмото /л.93/. За да отмени ЗПАМ, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията на чл. 146, т. 2 АПК. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че не е установено нарушението по чл.186, ал.1, т.1, буква г ЗДДС да е извършено по вина на дружеството и ЗПАМ е незаконосъобразна. Съдът е приел, че от представените по делото гласни и писмени доказателства се установява, че на посочената дата е имало множество прекъсвания на ел. захранването в проверявания обект, а от представената разпечатка от КЛЕН /л.14/ е видно, че зареденото количество гориво от 6018 л. е въведено в 12:55 часа на 01.04.2022 г., като тази информация е доставена до НАП, видно от статус НАП: "ОК". Съдът е приел, че оспорената ЗПАМ е постановена и в противоречие с разпоредбата на чл.186, ал.1 вр. чл.118, ал.8 ЗДДС, тъй като с оспорената заповед не е наложена ПАМ запечатване на търговски обект - резервоар с обем 24 263 л., 1 бр. колонка, с 1 бр. пистолет за зареждане, находящ се във ведомствената автобаза на дружество, а е запечатан целия търговски обект, в който се извършва дейността на дружеството, който не е търговския обект, в който е извършено нарушението. От съда са изложени съображения, че ПАМ е постановена и в нарушение на принципът на съразмерността закрепен в чл. 6 АПК, с оглед запечатване на целия търговски обект. Решението е правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б. г ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда и начина за подаване на данни по чл. 118 от същия закон в НАП. В конкретния случай мярката е наложена за нарушение на чл. 118, ал. 8 ЗДДС. Административният орган е наложил принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1, т.1, б. г ЗДДС, тъй като е приел, че дружеството е извършило нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, защото не е изпълнило задължението си да предава на НАП по установената дистанционна връзка, данни, които дават възможност за определяне на наличните количества гориво в резервоарите за съхранение в обекта. Дружеството не е подало данни от ЕСФП по чл.118 ЗДДС в НАП за получено количество гориво, като по АДД 0000000006790320/01.04.2022г. на 01.04.2022г. на проверявания обект е извършена доставка на 6018.00 л. дизел, за която доставка нивомерната измервателна система не е изпратила данни за получаване на горивото по дистанционната връзка към НАП на дата 01.04.2022 г. Настоящият състав на касационната инстанция споделя извода на административния съд, че ПАМ е наложена в нарушение на материалния закон, тъй като не е доказано описаното в административния акт нарушение. По делото не е било спорно, че нивомерната система в търговския обект е работела на 01.04.2022 г, когато в обекта е получена доставката на гориво. Системата е отчела доставката и е предала данните към ЕСФП, а чрез нея - по безспорно изградената дистанционна връзка с НАП и към ИС на НАП, което е видно от представената разпечатка от КЛЕН. От тази разпечатка се установява, че зареденото количество гориво от 6018 л. е въведено в 12:55 часа на 01.04.2022 г., като тази информация е доставена до НАП, видно от статус НАП: ОК. От показанията на двамата свидетеля и от представените доказателства за прекъсване на ел. захранването на тази дата се установява, че причината за недодаване на данни може да се дължи именно на прекъсването на тока. От доказателствата по делото се установява, че доставката на гориво е отразена в паметта на ЕСФП. Приложения по делото служебен бон също е с отбелязване ОК, от което се доказва, че устройството е работило и е подавало връзка към НАП. От показанията на Б. Стефанов се установява, че от 2015 г. подържа ЕСФП на системите на дружеството, от името на Виста Сервиз ЕООД, за което има сключен договор. Свидетелят е посочил, че е имало проблем с доставката и не е отразена в сървъра на НАП, следствие на токови удари, като е посочил, че при възстановяване на връзката данни за наличното количество гориво в резервоара са изпратени към НАП. Правилен е изводът на административния съд, че административният орган не е доказал наличието на неправомерно поведение на дружеството при предаването на неточни данни в НАП за наличното количество гориво на обекта. Не може да се приеме, че дружеството е организирало дейност в отклонение от данъчното облагане. В случая не е доказано наличието на извършено неправомерно действие или бездействие от страна на проверяваното дружество, обосноваващо налагането на ПАМ спрямо него. Правилно е прието от административния съд, че мярката е наложена в противоречие с материалния закон, без да е доказано извършено нарушение, поради което тя правилно е била отменена от първоинстанционния съд. Решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1000 лв., съгласно приложените доказателства по делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение