Решение № 14771 от 23.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2689/2012 г.

Решение № 14771 от 23.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2689/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Пловдив против решение № 7/04.01.2012 г., постановено по адм. д. 2655/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 649/07.04.2011 г. на началника на Митница Пловдив, потвърдено с Решение № 428/21.06.2011 г. на директора на Агенция "Митници" в частта, с която за начало на периода на олихвяване е приета датата на влизане в сила на Закона за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили (ЗВНАУА Обн., ДВ, бр. 98 от 14.12.2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) и е изпратено делото като преписка за произнасяне, съгласно задължителните указания в решението. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено атакуваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Петър Димитров Калинчев оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 7/04.01.2012 г., постановено по адм. д. 2655/2011 г. по описа на АС - Пловдив е отменено решение № 649/07.04.2011 г. на началника на Митница Пловдив, потвърдено с Решение № 428/21.06.2011 г. на директора на Агенция "Митници" в частта, с която за начало на периода на олихвяване е приета датата на влизане в сила на ЗВНАУА и е изпратено делото като преписка за произнасяне с акт относно периода и размера на дължимата законна лихва върху възстановения надвнесен акциз от 2400 лв. в съответствие с указанията на съда. Според съдът неправилно не е определена лихва за забава за периода от 30.04.2008 г. до 01.01.2011 г. върху определен за възстановяване акциз в размер на 2400 лв. за извършен внос на употребяван автомобил. Съдът е изложил подробни мотиви за възприетото от него становище, че в този случай се дължи лихва от момента на внасяне на акциза - 30.04.2008 г, а не както е прието в решение № 649/07.04.2011 г. на началника на Митница Пловдив от влизане в сила на ЗВНАУА (01.01.2011 г.). Така постановеното съдебно решение е правилно. По делото не е налице спор относно фактите и административният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, а именно, че с акцизна декларация за кафе и автомобили Вх. № 2-Д94-0040/19.06.2007 г. Петър Димитров Калинчев въвежда на територията на страната употребяван лек автомобил, марка БМВ, модел 530D, мощност на двигателя 140kW/DIN, с дата на първа регистрация 16.01.1999 г., рама с № WBADL71060CM76936, който не е "нов автомобил" по смисъла на действалата към момента на подаване на акцизната декларация разпоредба на чл. 4, т. 16 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Акцизът в размер на 4900 лв. е внесен на 30.04.2008 г. заедно със сумата 581,58 лв., представляваща лихви за забавено внасяне на дължимия акциз. С искане вх. № П94-0019/18.02.2011 г. Петър Димитров Калинчев претендира възстановяване на сумата 2400 лв., представляваща надвнесен акциз, заедно със законната лихва. С Решение № 649/07.04.2011 г. на началника на Митница Пловдив е възстановена сумата за надвнесен акциз в размер на 2400 лв., ведно с лихвата по чл. 4 от ЗВНАУА от влизане в сила на ЗВНАУА до окончателното плащане. В изпълнение на това решение, потвърдено с решение № 428/21.06.2011 г. на директора на Агенция"Митници", на 26.04.2011 г. Петър Димитров Калинчев получава банков превод за сумата 2400 лв. - главница и 78,76 лв. - лихва. При така установената правилно фактическа обстановка съдът обосновава правни изводи в съответствие на закона. Сумата 2400 лв., представляваща надвнесен акциз, е възстановена на Петър Димитров Калинчев с изричен административен акт, който е постановен въз основа на специален закон - ЗВНАУА, издаден за уреждане на възникналите правоотношения при прилагането на чл. 40, ал. 2 от ЗАДС в периода след 01.01.2007 г. В тази част решението на началника на Митница Пловдив е влязло в сила, поради което с оглед съдържанието на специалния закон и решение по дело С-2/09 на Съда на Европейския съюз (СЕС) следва да се приеме, че сумата, събрана в нарушение на правото на Съюза, е възстановена. Съгласно трайната практика на СЕС въпросът за олихвяването на суми, събрани в нарушение на правото на Съюза е предоставен за разрешаване при условията на процесуална автономия на държавите членки. В по-старата си практика СЕС приема, че проблематиката за плащането на лихва върху събрани в нарушение на правото на Съюза суми е вторичен въпрос, който се урежда от националното право и държавите членки могат да уреждат въпроса за плащането на лихва, включително момента, от който следва да се начислява лихва, както и лихвения процент. (Решение от 21 май 1976 г. по дело Roquette Frиres/Комисия, 26/74, Recueil, стр. 677, § 11 и сл., Решение от 12 юни 1980 г. по дело Express Dairy Foods, 130/79, Recueil, стр. 1887, § 16 и сл., Решение от 15 септември 1998 г. по дело Ansaldo Energia и др., C-279/96, C-280/96 и C-281/96, Recueil, стр. I-5025, § 28, Решение от 7 септември 2006 г. по дело N, C-470/04, Recueil, стр. I-7409, § 60). В по-новата съдебна практика на СЕС изрично се потвърждава, че според правото на Съюза държавите членки са длъжни да възстановяват събраните данъци в нарушение на правото на Съюза заедно с лихва като компенсация за неналичността на платените в нарушение на общностното право суми (Решение от 13 март 2007 г. по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, C-524/04, Сборник, стр. I-2107, § 112 и сл. и Решение от 12 декември 2006 г. по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, C-446/04, Recueil, стр. I-11753, § 202 и сл.). В изпълнение на това тълкуване на общностното право е приета и разпоредбата на чл. 4 от ЗВНАУА, според която за надвнесения акциз се дължи законна лихва, но без да е определен момента, от който се начислява. Този специален закон урежда възстановяването на надвнесен акциз за внесени или въведени на територията на страната употребявани автомобили за периода от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2009 г. включително като дефинира понятията "надвнесен акциз" и "употребявани автомобили", определя детайлно процедурата за подаване и разглеждане на исканията. Действително общностното право предоставя възможност на държавите членки да определят процесуалния ред за възстановяване на данъци, събрани в нарушение на общностното право, но този ред не трябва да е в противоречие с принципите на общностното право и не следва да създава условия, които са по-малко благоприятни от съществуващите правила, които биха били приложими без този специален ред. ( Решение от 10 септември 2002 г. по съединени дела Riccardo Prisco Srl, C-216/99 и C-222/99, § 77, Решение от 15 септември 1998 г. по дело С-231/96, Edilizia Industriale Siderurgica Srl (Edis), § 24, Решение от 17 ноември 1998 г., дело С-228/96, Aprile Srl, in liquidation, § 26). Съгласно принципът на равностойност правилата, които регулират възстановяването на събрани в нарушение на националното право суми следва да бъдат приложени и спрямо сходни исканията за възстановяване на суми за данъци, събрани в нарушение на правото на Съюза. ( Решение на Съда (голям състав) от 19 юли 2012 г. по дело Littlewoods Retail Ltd и други, C-591/10, § 31.) Следователно независимо от наличието на специален закон, но поради липсата на уредба в него относно началната дата на олихвяване, по отношение на конкретния спор са приложими общите правила на ДОПК за възстановяване на внесени за данъци суми, в какъвто смисъл е изричното препращане от § 1 от допълнителните разпоредби на ЗВНАУА. Различно тълкуване би поставило в различно и по-неблагоприятно положение лицата, които са внесли или са им събрани данъци в нарушение на общностното право от тези, на които са събрани или са внесли недължими на друго основание суми. Съгласно чл. 129, ал. 6 от ДОПК недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4. Законодателят е разграничил двете хипотези, при които от различен момент се дължи законната лихва, а именно дали внасянето или събиране на недължимите суми е въз основа на акт на органа по приходите или не. В конкретния случай акцизът заедно с изчислена законна лихва от датата на осъществения внос до датата на реалното му заплащане (30.04.2008 г. ) е заплатен от Петър Димитров Калинчев с оглед постановяване на поради Решение на Началник Митница Пловдив № 2-Д94-0040/11.07.2007 г., потвърдено с Решение № 1-4412-0616/02.10.2007 г. на Началник РМД- Пловдив, с което на Петър Димитров Калинчев е установен и начислен акциз по акцизна декларация № 2-Д94-0040 от 19.06.2007 г. в Митница Пловдив за осъществен внос на територията на страната от друга държава- членка на общността на употребяван пътнически автомобил марка "БМВ" 530Д, с номер на двигателя 306D120649049 и номер на шаси WBADL71060GM76936. Това обстоятелство е служебно известно от влязло в сила съдебно решение № 752/17.01.2011 г., постановено по адм. д. 8094/2008 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 489/15.05.2008 г., постановено по адм. дело № 1749/2007 г. по описа на Административен съд- Пловдив. Възстановяването на недължими суми, внесени от данъчния субект или събрани въз основа на акт на орган по приходите, в случая акт на митнически орган, който има правомощията на орган по приходите по аргумент на чл. 104, ал. 1 от ЗАДС, на основание чл. 129, ал. 6, изр. 1 от ДОПК, се осъществява заедно със законната лихва за изтеклия период. Следователно за спазване принципа на равностойност в случая следва да се приложи най-близката хипотеза за определяне началния момент на олихвяване на недължимо внесени или събрани суми, която е тази на чл. 129, ал. 6, изр. 1 от ДОПК. Сумата 2400 лв. е внесена въз решение на началника на митница Пловдив ( отменено частично за разликата над 2500 лв. до пълния начислен размер от 4900 лв. с влязло в сила на 17.01.2011 г. съдебно решение), поради което за недължимо внесената сума се дължи лихва за целия изтекъл период, а не само от 01.01.2011 г. Като е достигнал до същите правни изводи, АС-Пловдив е постановил правилно и законосъобразно съдебно решение, което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По водене на делото Петър Димитров Калинчев е направил разноски в размер на 300 лв., поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, следва да му бъдат присъдени. По изложените съображения, Върховен административен съд, осмо отделение