Решение № 12318 от 1.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5603/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 163 от 14.04.2021г., постановено по адм.д. 198/2020г., Административен съд - Хасково, е отменил ревизионен акт Р 16002619002710 091 001/06.11.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив, потвърден с решение 35/27.01.2020г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика- Пловдив, в частта, с която на МЕМО ООД, ЕИК[ЕИК], са установени задължения за ДДС за данъчни периоди 01.03.2016г. 31.01.2018г. в размер на 20 901,63лв. ДДС и прилежащи лихви от 4 851,16лв., представляващи непризнат данъчен кредит по фактури издадени от ЯНИТЕКС ЕООД, МАКСМАШ ЕООД и ЕМИЛИ 2005 ЕООД. С решението съдът е отхвърлил жалбата на МЕМОООД против посочения ревизионен акт в частта му, в която на дружеството са установени задължения по ДДС за данъчни периоди 01.03.2016г. 31.01.2018г. в размер общо на 324,95лв. и прилежащи лихви в размер на 101,41лв. вследствие на непризнато право на данъчен кредит по доставки по фактури 470/22.02.2016г. и 8000001265/25.08.2016г. С решението съдът е осъдил страните да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. Срещу така постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от Г. Арнаудов в качеството му на директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика-гр.Пловдив. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Хасково в посочената му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В жалбата се правят конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Хасково в обжалваната му отменителна част и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на дружеството и в тази й част. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответното по касационната жалба дружество МЕМО ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.Охрид 2а, представлявано от управителя К. Куртогулларъ, чрез своя процесуален представител адв.М. Филипова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд Хасково е отменил ревизионен акт Р 16002619002710 091 001/06.11.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив, потвърден с решение 35/27.01.2020г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика- Пловдив, в частта, с която на МЕМО ООД, ЕИК[ЕИК], са установени задължения за ДДС за данъчни периоди 01.03.2016г. 31.01.2018г. в размер на 20 901,63лв. ДДС и прилежащи лихви от 4 851,16лв., представляващи непризнат данъчен кредит по фактури издадени от ЯНИТЕКС ЕООД, МАКСМАШ ЕООД и ЕМИЛИ 2005 ЕООД. С решението съдът е отхвърлил жалбата на дружеството против частта от ревизионния акт, в която на дружеството са определени задължения за ДДС за данъчни периоди 01.03.2016г. 31.01.2018г. в размер общо на 324,95лв. и прилежащи лихви в размер на 101,41лв. вследствие на непризнато право на данъчен кредит по доставки по фактури 470/22.02.2016г. и 8000001265/25.08.2016г. В тази си част като необжалвано решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка във връзка с провеждането на ревизията издадените заповеди за възлагане на ревизия, съставените ревизионен доклад и акт, констатациите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните фактури на доставчиците ЯНИТЕКС ЕООД, МАКСМАШ ЕООД и ЕМИЛИ 2005 ЕООД. В решението е възпроизведено и заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, както и показанията на разпитаните свидетели Ф. Салиф и П. Делчев. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, подписан е с квалифициран електронен подпис, в предвидената от закона форма и съдържание, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила. След това първоинстанционният съд е пристъпил към обсъждане на материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Мотивите на решаващия съд относно определените задължения за ДДС в размер за данъчни периоди 01.03.2016г. 31.01.2018г. в размер на 20 901,63лв. ДДС и прилежащи лихви от 4 851,16лв., в резултат на непризнато право на данъчен данъчен кредит по фактури издадени от ЯНИТЕКС ЕООД, МАКС МАШ ЕООД и ЕМИЛИ 2005 ЕООД са изложени на стр.9 18 от решението, л. 648 652 от първоинстанционното дело. Същите са твърде обемни, за да бъдат преповтаряни в настоящето решение, поради което систематизирани могат да бъдат сведени до следното: I. Мотивите на съда относно непризнатото право на данъчен кредит по доставките на ЯНИТЕКС ЕООД са изложени на стр.11 13 от решението. 1. Възпроизведени са констатациите на органа по приходите, поради което е отказано право на данъчен кредит по фактурите на този доставчик. 2. Посочено е, че фактурите притежават изискуеми реквизити, предмет на доставка са стоки микс, като от заключението на вещото лице се установява, че фактурите са осчетоводени от получателя количествено и стойностно, заплащането е извършено в брой.3. Посочени са писмените доказателства, които придружават въпросните фактури приемо-предавателни протоколи, подписани и за доставчик и за получател, които съдържат идентични данни с тези по фактурите, транспортни документи придружаващи фактурите. 4. Съдът е приел за неоснователни възраженията на органа по приходите за недостоверност на фактурите на Хрис 2013 ЕООД /превозвач/ и Геотерм ЕООД /предходен доставчик на Янитекс ЕООД. 5. Акцентирано е, че в хода на делото е доказано, че част от закупената стока е продадена на клиент Вакфикебир ЕООД, а друга част от стоката е налична в счетоводството на дружеството. 6. Направен е краен извод, че фактурите издадени от Янитекс ЕООД удостоверяват реално извършени доставки. II. Сходни са мотивите на решаващия съд по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставките на МАКС МАШ ЕООД с предмет палети стока микс. 1. Посочено е, че фактурите на този доставчик притежават необходимите реквизити, същите са отразени в счетоводството на доставчика и на получателя, стоките са заведени счетоводно като промишлени стоки, налице е реално плащане на доставките по банков път. 2. Направен е коментар на представените приемо-предавателни протоколи, които придружават фактурите. 3. Възраженията на приходния орган относно пороците на транспортните документи, свързани с получаване на стоката от доставчика са приети за основателни, но не относими към спора, тъй като в хода на делото чрез писмени и гласни доказателства е установено, че стоката е била транспортирана от доставчика към получателя с транспортни средства на последния. На отделен ред са изложени мотиви по възраженията на ответника по жалбата че транспортните документи са съставени за установяване на защитната теза на страната. 4. Посочено е, че факта на реалността на доставките се потвърждава и от констатациите на вещото лице, че част от стоката е налична в ревизираното дружеството, а за друга част са налице доказателства, че е извършена реализация на същата. 5. На отделен ред е направен коментар и на констатацията относно разминаване в броя на палетите посочени във фактурите и придружаващите ги приемо-предавателни протоколи и защо същата е неоснователна. 6. Направен е краен извод, че фактурите на доставчица МАКС МАШ ЕООД удостоверяват реално извършени доставки. III. На стр.16 от решението са изложени мотивите на решаващия съд относно непризнатото право на данъчен кредит по 4бр. фактури издадени от ЕМИЛИ 2005 ЕООД с предмет на доставка сладолед. 1. Посочено е, че основният аргумент за непризнаване на право на данъчен кредит по тези фактури е обстоятелството, че при извършената насрещна проверка в счетоводството на доставчика е установено, че процесните фактури са били посочени като анулирани от него, с нулева стойност в дневника за продажби. 2. Отбелязано е, че между страните няма спор, че притежаването на данъчна фактура с необходимите реквизити е съществен елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит и че ревизираното лице притежава такива фактури. 3.Посочено е това, че две от фактурите са били заплатени в брой, а другите две по банков път и това обстоятелство също не е спорно между страните. 4.Акцентирано е, че по силата на чл.116,ал.4 ЗДДС при анулиране на фактура е необходимо да се спази съответна процедура, като се състави съответен протокол, като доказателства в тази насока не са събрани нито при ревизията, нито в хода на делото. В същото време е установено, че стоката предмет на доставка не е била връщана на доставчика, нито последният е върнал заплатените суми на получателя. 5. Посочено е, че други аргументи за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните фактури, освен факта на отбелязано анулирането им, не са изложени. 6. Изложени са и доводи свързани с установена последваща реализация на закупената стока. 7. Направен е краен извод, че процесните фактури документират реално извършени доставки. На основание изложеното е направен краен извод, че въпросните фактури издадени от тримата доставчици документират реално извършени доставки, поради което оспореният ревизионен акт се явява незаконосъобразен в тази си част и като такъв следва да бъде отменен. Решението на Административен съд Хасково в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му отменителна част поради наличие на всички основания по чл.209,т.3 АПК. Излагат се подробни аргументи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесните фактури документиран реално извършени доставки. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По тази част от делото няма спор за факти. В хода на ревизията е установено, че за ревизираните периоди МЕМО ООД е упражнило право на данъчен кредит по доставките на ЯНИТЕКС ЕООД, МАКСМАШ ЕООД, имащи за предмет на доставка стоки микс и ЕМИЛИ 2005 ЕООД, имащи за предмет на доставка сладолед. По отношение на първия доставчик ЯНИТЕКС ЕООД правото на данъчен кредит е отказано с мотив, че липсват доказателства относно реалното извършване на доставките обоснован с това, че на приемо-предавателните протоколи не посочено точно къде в София е извършено предаването на стоката, липсват доказателства доставчикът да е разполагал с такъв вид стоки, самите стоки не са достатъчно индивидуализирани, не е установено тяхното заприходяване и последващо реализиране от получателя. По отношение на доставчика МАКСМАКШ ЕООД отказът е обоснован по сходни мотиви, с добавка че не е доказано транспортирането на стоката, няма доказателства за произход на стоката, не е индивидуализирани и прочие. По отношение на правото на данъчен кредит по доставките на Емили 2005 ЕООД правото на данъчен кредит е отказано с мотив, че при проверка в счетоводството на доставчика въпросните четири фактури, по които е упражнено право на данъчен кредит, са отбелязани като анулирани. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че констатациите на ревизионният акт в тази част са опровергани и е отменил същия. Настоящата съдебна инстанция споделя тези негови изводи при условията на чл.221,ал.2 АПК и ги набира за обосновани на фактите по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Даденото тълкуване на материалния закон от страна на първоинстанционния съд, направеното позоваване на съдебната практика и тази на Съда на Европейския съюз по същество са верни и относими към конкретната фактическа обстановка. Настоящата инстанция споделя и анализа, които е извършил първоинстанционния съд на събраните по делото доказателства и крайните му изводи за реалност на извършените доставки. Правилно е акцентирано на обстоятелствата, че в хода на делото е установено чрез надлежни писмени доказателства съществения факт на предаване на стоката между доставчиците и ревизираното дружеството като получател, както и е установен факта на транспортиране на стоката от складовете на доставчиците до склада на МЕМО-ООД. Предвид спецификата на продаваната стока / естеството й е описано много цветисто и точно от експерта при разпита му в съдебно заседание на 27.10.2020г. /л.416 419 от първоинстанционното дело/ същата е описана във фактурите като стока микс, което настоящата инстанция намира за нормален способ за идентифициране на подобен род стоки. Вещото лице е извършило проверка в счетоводството на ревизираното дружество и е посочил начина на осчетоводяването й, от което са изведени изводи както за заприходяването й, така и за реализирането й, а за една част от стоката е установена и нейната наличност. Предвид на тези доказателства е опровергана една от констатациите за отказа за признаване на право на данъчен кредит по фактурите на първите двама доставчици че не е установен вида на доставената стока, както и нейната последваща реализация. Вещото лице е установило и някои разминавания в количествата, което съпоставено и с някои от допълнително събраните гласни доказателства установява броя палети, които са били доставяни. По същество оплакванията на касатора по отношение на отменителната част на първоинстанционното решение спрямо непризнатото право на данъчен кредит по доставките на ЯНИТЕКС ЕООД и МАКСМАШ се изразяват в преповтаряне на констатациите на ревизионния акт в тази му част. Тези констатации са намерили подробно отражение и анализ в първоинстанционното решение, а както бе посочено, изводите на административния съд в тази насока се споделят от настоящата съдебна инстанция. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставките на ЕМИЛИ 2005 ЕООД водещата констатация на приходния орган за отказа е обстоятелството, че процесните фактури са били отразени в счетоводството на доставчика като анулирани. Първоинстанционният съд правилно е отбелязал в тази насока, че в хода на ревизията не са събрани доказателства, които да установяват спазване на законово установената процедура при анулиране на фактурите, в това число и издаване на данъчно-кредитни известия, които да са доведени до знанието на получателя. Липсват и доказателства за възстановяване на получателя на сумите, които е заплатил по доставките. При това положение е обоснован верен извод от първоинстанцинния съд, че тези фактури документиран реални доставки и ревизионният акт се явява неправилен в тази си част. След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт в посочените части и е отменил същия, Административен съд Хасково е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците твърдяни в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса Национална агенция по приходите София в качеството й на юридическото лице, в състава на което влиза касатора Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика- Пловдив, следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество МЕМО ООД разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 650 /шестстотин и петдесет/лева съгласно представения на л.42 от настоящето дело списък с разноски и доказателства за тяхното извършване/л.43 и 44 от делото/. Водим от горното и на осн. чл. 221,ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,