Решение № 6285 от 11.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2857/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Кмета на община Видин чрез процесуалния представител А. Кръстев, срещу Решение 156 от 12.02.2025 г., постановено по адм. д. 353 по описа на Административен съд - Видин за 2024 г. С него е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу заповед РД-09/99 от 28.06.2024г. на областен управител на област Видин. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, тъй като решаващият съд необосновано е игнорирал твърденията, че процесната заповед на областния управител е издадена извън правомощията и компетентността на органа- издател. Поддържат се и доводи за необоснованост на решението на административния съд, довела и до неправилно приложение на материалния закон.По подробно изложени съображения се иска отмяна на обжалваното решение. Релевираните в касационната жалба оплаквания се поддържат в допълнително представена молба от касатора с дата 12.05.2025г., в която се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 300 лв. за двете съдебни инстанции. Ответникът - Областният управител на област Видин, в депозирано писмено възражение, релевира доводи за недопустимост, алтернативно- за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да остане в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- Министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощника си юрк. А. Събева, в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание, поддържа доводи за неоснователност на жалбата и моли атакуваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от Кмета на община Видин срещу заповед РД-09/99 от 28.06.2024г. на областен управител на област Видин, с която е отменено писмо рег. РД-02-09-379/ 02.05.2024г. на кмета на община Видин, уведомяващо Министъра на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/, че считано от 01.07.2024г. се прекратява договор от 21.02.2024г., който е подписан въз основа на прието решение 30/ от протокол 2/ 12.02.2024г. на общински съвет- Видин. С обжалваното решение жалбата срещу посочената заповед е отхвърлена. Първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, като в хода на административното производство по издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Изложени са съображения, че не са налице и основания за нейната отмяна по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК, тъй като актът съответства на материалния закон и на неговата цел. По така изложените съображения съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е неправилно. Направеният от първоинстанционния съд извод за валидност на спорната заповед е незаконосъобразен. Писмо с рег. 02-09-379/ 02.05.2024г. на кмета на община Видин не притежава характеристиките на индивидуален административн акт, който подлежи на контрол от страна на областния управител. Видно от съдържанието на писмото, касае се за едностранно прекратяване на наемно правоотношение, създадено по силата на договор за наем между собственика и МРРБ /за нуждите на Териториално звено "Гражданска администрация и административно обслужване", гр. Видин, при Главна дирекция ГРАО/, с рег. УС-01-07-6 от 18.03.2024г. за безвъзмездно ползване на част от имот - публична общинска собственост, а именно административна сграда на община Видин, стая 2 и 5 на седми етаж, с обща площ от 32.00 кв.м. за срок от пет години. В писмото е извършено позоваване на чл.15, ал.5 от сключения договор, съгласно който, договорът се прекратява "при нови инвестиционни намерения на община Видин, с едностранно писмено предизвестие, считано от датата, посочена в предизвестието". Прекратяването на посоченото основание е уредено като възможност и в чл.15, ал.4 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на територията на община Видин /Наредбата/, съгласно която "При възнекване на належаща общинска нужда лицата, на които са предоставени имотите и вещите по ал.1, са длъжни да ги освободят в срок до три месеца от връчването на съобщението за освобождаване". От данните по делото се установява, че договорът за наем е сключен по реда на чл.12, ал.3 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и чл. 15, ал.1-3 от Наредбата във връзка с Решение 30 , взето по Протокол 2/ 12.02.2024г. на Общински съвет- Видин. В тези случаи наемното правоотношение подлежи на прекратяване по реда на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, по аргумент от разпоредбата на чл.15, ал.3 от ЗОбС, а горепосоченото писмо няма харектер на индивидуален административен акт. Създадените отношения са гражданскоправни /облигационни/ отношения. Процесният имот е публична общинска собственост /видно от акт за общинска собственост 414/ 20.04.1999г./, по отношение на който е сключен договор за наем по реда на чл.12, ал.3 от ЗОбС за срок от пет години, поради което е приложим редът по чл.15, ал.3 вр. чл.12, ал.3 ЗОбС. В този случай, съгласно изричната разпоредба на чл. 15, ал.3 от ЗОбС, прекратяването на наемното правоотношение се осъществява по реда на ЗЗД. Волеизявлението на кмета на община Видин материализирано в писмо рег. РД-02-09-379/ 02.05.2024г. следва да се разглежда като едностранно гражданскоправно волеизявление за прекратяване на наемно правоотношение между равнопоставени страни по облигационно правоотношение. Последното няха характер на властническо волеизявление на административен орган, направено в кръга на неговите правомощия. Налага се извод, че отмененото със заповед на областния управител писмо на кмета на община Видин не притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК и не може да бъде предмет на контрол за законосъобразност по реда на ЗМСМА. Споровете, възникнали въз основа на сключването, изменението и прекратяването на гражданскоправни договори между две равнопоставени страни попадат извън сферата на административното правораздаване. Възникналите спорове относно това кога и при какви условия може да се прекрати един срочен договор за наем се решават по реда на гражданското съдопроизводство. В този смисъл е и цитираната още в съпроводителното писмо на кмета на община Видин съдебна практика, датираща от от 2012г., като за пълнота на изложението следва да бъдет посочени някои примери от по- новата съдебна практика на петчленни смесени състави на ВАС и ВКС , сред които определение 68/ 26.10.2016г. по адм.д. 64/2016г. и определение 66/ 26.10.2016г. по адм. д. 66/2016г. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че в разглеждания случай, не е била налице хипотезата на чл.93, ал.4 от АПК, поради което областният управител на област Видин не е имал правомощието да отмени писмо рег. РД-02-09-379/ 02.05.2024г. на кмета на община Видин. Издавайки обжалваната заповед, областният управител на област Видин е превишил правомощията си, т.е. действал е, без да има компетентност за това. Издадената от некомпетентен орган заповед е нищожна. Стигайки до различни изводи, административният съд е приложил неправилно материалния закон, поради което решението му, като неправилно, следва да се отмени, а вместо това се постанови друго по съществото на спора, с което се обяви нищожността на атакуваната заповед. Касаторът е направил искане за присъждане на разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 300 лв. /по 150 лв./ за двете съдебни инстанции, което е основателно, предвид изхода на спора. Воден от горното и на осн.чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение