Решение № 9842 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 845/2014 г.

Решение № 9842 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 845/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Стефан Стефанов Сандулов от гр. София срещу заповед № К-3589/13.12.2013 г. на министъра на вътрешните работи. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалноправни разпоредби - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Същата следва да бъде разгледана по същество. С оспорената заповед № К-3589/13.12.2013 г. на министъра на вътрешните работи на Стефан Стефанов Сандулов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 30.04.2013 г. около 14.00 часа на кръстовището на ул. "Витоша" и ул. "12-ти април" в кв. "Горубляне", град София инспектор Стефан Сандулов управлявайки личния си автомобил след употреба на алкохол - 0,6 промила (установено с химическа експертиза на взета кръвна проба) е участвал в пътно-транспортно произшествие с друг лек автомобил, при което на двата автомобила са причинени имуществени вреди. Поведението на жалбоподателя е квалифицирано, съобразно разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи (отм.), в хипотезата на чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10. В мотивите на заповедта е посочено, че с действията си Сандулов е нарушил разпоредите на т. 4, т. 7, т. 8 и т. 17, б. "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Дисциплинарното производство е образувано със заповед № К-5611/21.05.2013 г. на министъра на вътрешните работи. С последваща заповед рег. № К-7079/27.06.2013 г. и заповед рег. № К-505/21.08.2013 г. министърът на вътрешните работи е удължавал срока за провеждането на дисциплинарното производство. На 12.11.2013 г. е изготвена обобщена справка за извършена проверка от назначена комисия, която е дала становище на жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Същият е запознат със справката на 14.11.2013 г. На 19.11.2013 г. е изготвен протокол за липса на постъпило възражение от жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР. Сандулов е дал писмени обяснения от 11.11.2013 г. Изготвено е становище от 19.11.2013 г. от комисията, извършила служебната проверка до министъра на вътрешните работи за налагане дисциплинарно наказание "уволнение" на жалбоподателя. Материалите по преписката и становището на комисията са получени в Министерството на вътрешните работи на 21.11.2013 г. - чрез директора на Дирекция "ЧР" с рег. № Я-57944/20.11.2013 г. Дисциплинарното производство е завършило с издаването на обжалваната в настоящото производство заповед № К-3589/13.12.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". В хода на административното производство са събрани сведения и обяснения от свидетели имащи отношение към случая, а именно лицата Емил Костов Костов, изпълняваща длъжността - младши автоконтрольор при О "ПП" СДВР, 1 група, първи сектор, пътен контрол, гр. София (сведение от 10.06.2013 г.), Петко Николаев Демирев, изпълняващ длъжността - младши автоконтрольор при О "ПП" СДВР, 1 група, първи сектор, пътен контрол, гр. София (сведение от 07.06.2013 г.) и Валентин Тодоров Тодоров, участник в ПТП (сведение от 07.06.2013 г.). В съдебно заседание на 12.05.2014 г. е разпитан свидетелят Георги Георгиев Димитров. Същият не е очевидец на катастрофата, а е посетил местопроизшествието след това и установил, че единият автомобил се е блъснал в неговата ограда. Свидетелят заявява, че не е забелязал жалбоподателят да е имал забавен говор, некоординирани движения и не е усетил да мирише на алкохол, както и че е видял същия да пие бира след катастрофата. Настоящият съдебен състав не кредитира показанията на свидетеля, като неотносими и изолирани от обсъдената доказателствена съвкупност. Освен това е без значение и обстоятелството кога жалбоподателят е употребил алкохол, преди ПТП или след това, тъй като контролните органи на КАТ са били уведомени за извършено ПТП и той като водач на МПС е длъжен да не употребява алкохол. Сандулов е бил изпробван за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство "Алкотест - дрегер 7410+", с № АРСМ - 0019, която проба е отчела 0.94 промила алкохол, както и медицинското изследване с химическа експертиза на взета кръвна проба, което е показало наличие на 0,6 промила алкохол. При така събраните доказателства, следва да бъдат обосновани следните правни изводи: Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 228, т. 1 от ЗМВР (отм.), в установената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, визирани в чл. 229 от ЗМВР (отм.) и Глава шеста от ППЗМВР. Същата е издадена при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР (отм.), съгласно който за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. В конкретния случай е спазен преклузивният двумесечен срок от откриване на нарушението, което следва да се счита за открито към момента на запознаване на дисциплинарнонаказващият орган с всички събрани доказателства към административната преписка, установяващи извършеното нарушение, неговия автор, обстоятелствата, при които е извършено и формата на вината на държавния служител. Това е станало на 21.11.2013 г., когато преписката е изпратена до министъра на вътрешните работи, а заповедта е издадена на 13.12.2013 г., поради което следва да се приеме, че срокът от откриване на нарушението е спазен. Заповедта съответства и на приложимите материалноправни норми, посочени като правно основание за издаването й. Административният орган е събрал и обсъдил всички относими към спора доказателства и обосновано въз основа на тях е приел за установени посочените в заповедта обстоятелства, които предполагат носене на дисциплинарна отговорност. Обосновани са и мотивите на заповедта, наличието на фактическите и правни основания за издаването й, както и съобразяването от страна на наказващия орган при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание с тежестта на нарушението, като съответстващото на дисциплинарното нарушение. В случая установеното по делото нарушение не се опровергава и пред настоящата инстанция, а това обосновава извод за законосъобразност на административния акт. При тези факти правилно е преценено, че поведението на Сандулов е в противоречие с т. 4, т. 7, т. 8 и т. 17, б. "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават полицейския служител да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, да пази доброто име на институцията, да насърчава спазването на закона, като дава личен пример за това, а в качеството си на участник в пътното движение да спазва нормативно определените правила за движение по пътищата и да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила, включително по време не ползване на отпуск. Деянието на служителя е станало достояние на другите участници в непредизвикания от Сандулов пътен инцидент и на контролните органи, посетили местопроизшествието, което създава предпоставка за намаляване доверието в полицейската институция и уронва престижа на службата, с оглед обществената чувствителност към този род нарушения, които могат да бъдат свързани с тежки последици за живота, здравето и имуществото на хората, още повече че в случая нарушението е допуснато от полицейски служител, чийто професионален дълг е да съблюдава спазването на закона и да работи за предотвратяване и пресичане на правонарушенията. Неоснователни са доводите, които се правят от пълномощника на жалбоподателя, в насока, че в заповедта не е посочено как е уронен престижът на службата и доказателства, които го установяват. От фактическа страна са осъществени нарушения на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - т. 4, т. 7, т. 8, и т. 17 б. "б" от него, които го задължават в качеството му на длъжностно лице, да се подчинява на нормативно определените правила залегнали в тях. Същите представляват тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР (отм.), като в т. 10 конкретно е записано, че тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарното наказание уволнение е "извършването на друго тежко дисциплинарно нарушение". В разпоредбата чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР е прието, че дисциплинарно наказание "уволнение" се налага в случаите, посочени в чл. 227, ал. 1 от ЗМВР (отм.), като според ал. 2 от същата разпоредба "други тежки нарушения на служебната дисциплина" по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.), които са несъвместими с оставането на служба в МВР и за които също се налага дисциплинарно наказание "уволнение" са: "и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата". В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установяват двете изисквания за реализиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, а именно осъществени деяния, които са несъвместими с етичните правила за поведение и с които се уронва престижа на службата. След като тези норми са приложими и с оглед характера им на императивни, то дисциплинарно наказващия орган, който действа в условията на обвързана компетентност е длъжен да наложи посоченото наказание. Неоснователно е и оплакването, че липсата на приложено по делото наказателно постановление опровергават констатациите в заповедта досежно нарушаване на разпоредбите на т. 4, т. 7, т. 8, и т. 17 б. "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, тъй като административнонаказателната отговорност е различна от дисциплинарната и евентуалните процесуални пропуски в първото производство не могат да обосноват незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, ако както в случая, процедурните изисквания по ЗМВР за санкциониране на служителя са изпълнени. Като служител на МВР, жалбоподателят освен че е длъжен да спазва правилата на ЗДвП, има и задължение да спазва разпоредите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, независимо дали е в рамките на работното му време или по време на почивка. С оглед на това едно нарушение може да доведе до ангажиране на различни видове отговорност. Този извод следва от разпоредбата на чл. 224, ал. 3 от ЗМВР (отм.), която допуска носене на дисциплинарна отговорност от държавните служители на МВР, независимо че деянията им могат да са основание и за търсене на друг вид отговорност. Предвид на изложеното, оспорената заповед не страда от пороците по чл. 146 от АПК и е законосъобразна, с оглед на което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати 400 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 8, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,