Решение № 7283 от 15.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11347/2018 г.

Решение № 7283 от 15.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11347/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Главен архитект на община Батак, чрез пълномощника му - адв. Христоскова, против решение № 445 от 09.07.2018 г. по адм. дело № 292/2018 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отменен отказът му за издаване на виза за проектиране относно УПИ XLIV-1939, кв. 15 на курорт "Язовир Батак", като незаконосъобразен и преписката е върната обратно на органа за ново произнасяне, в 14-дневен срок от получаването й. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендират се разноски за касационната инстанция. Ответниците: К. Маркова и П. Солаков, редовно призовани, не се явяват. От същите, чрез процесуалният им представител - адв. Ангелов, е постъпил отговор, с който оспорват касационната жалба като неоснователна. Претендират разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Пред АС-Пазарджик П. Солаков и К. Маркова са оспорили отказ на главния архитект на община Батак, обективиран в писмо от 07.03.2018 г., за издаване на виза за проектиране за УПИ XLIV-1939, кв. 15 на курорт "Язовир Батак, съставляващ ПИ с идентификатор 02837.503.174 по КККР на язовир Батак, Зона "А". Отказът е обоснован с влязло в сила решение по гр. д. № 38/2011 г. на РС-Пещера, с което е признато за установено по отношение на община Батак, че Държавата, чрез Министерство на земеделието и храните /МЗХ/, е собственик на почти цялата територия на зона "А", курорт "Язовир Батак", включваща и процесния имот. Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото, е приел, че отказа за издаване на виза за проектиране е материално незаконосъобразен. Според него визата, съгласно чл. 140, ал. 1 ЗУТ, се издава по искане на възложителя. Приел е, че оспорващите имат качеството на възложители, тъй като се легитимират като собственици на процесния поземлен имот и че "този факт е безспорен между страните", както и е безспорно, че за имота има действащ ПУП-ЧЗР, съгласно който имота е отреден за "За търговия и услуги". Отчел е, че тези две обстоятелства правят искането за виза основателно, като е игнорирал данните за наличие на влязло в сила решение по гр. д. № 38/2011 г. на РС-Пещера, с доводи, че само част от имота на оспорващите в размер на 645 кв. м. / от общо 687 кв. м. / попада в обхвата на съдебното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е приложил правилно материалния закон. По делото е установено, че ответниците К. Маркова и П. Солаков се явяват собственици на ПИ 02837.503.174 по КККР на курорт "язовир Батак", зона "А", идентичен на УПИ XLIV-1939, кв. 15 по плана на същия курорт, отреден за "Търговия и услуги". Легитимацията им като собственици е на основание приетите като доказателства 3 бр. нот. актове: № 190/2013 г, № 167/2014 г. и № 125/2016 г. Като собственици същите имат правен интерес да искат издаване на виза за проектиране, представляваща копие /извадка/ от действащия за курорт "Язовир Батак" ПУП-ПРЗ, с обхват имота им и съседните му поземлени имоти, с означени сгради в него и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и др. - чл. 140, ал. 2 ЗУТ. Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗУТ възложителят или упълномощено от него лице, може да поиска виза за проектиране. "Възложител", по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ, е собственика на имота, лице на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лице, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. В случая искането за издаване на виза е подадено от П. Солаков като възложител - собственик на процесния имот. В това си качество и при наличието на действащ ПУП-ПРЗ относно имота, главният архитект на община Батак е следвало да издаде визата, поради наличието на материалноправните предпоставки на чл. 140, ал. 1 и 2 ЗУТ. Отказът за издаване на виза, правилно е приет от съда за незаконосъобразен и съответно отменен. Неоснователни са оплакванията на касатора за незачитане от съда на влязлото в сила решение по гр. д. № 38/2011 г. на РС-Пещера, което прави обжалваното решение неправилно. Решението е задължително за съда по отношение на разрешения спор за собственост между Държавата, представлявана от МЗХ, и община Батак за имотите - предмет на гр. д. № 38/2011 г. на РС-Пещера, независимо, че между тях е и част от имота на ответниците - чл. 297 ГПК. В случая обаче предмет на спора пред АС-Пазарджик, е законосъобразността на визата за проектиране като индивидуален административен акт, а не разрешения с влязло в сила решение на гр. съд спор за собственост между държавата и община Батак. При това положение няма как това влязло в сила решение да е задължително за АС-Пазарджик, който е сезиран с друг спорен предмет и между други страни. Поради това главният архитект на община Батак не може да мотивира отказ за издаване на виза, на основание разрешен материалноправен спор за собственост между други правни субекти, в случая държавата и община-Батак, в който спор не са участвали като страни ответниците. Поради това тяхно неучастие цитираното решение на гр. съд не може да им бъде противопоставено, защото няма сила на присъдено нещо спрямо тях. Силата на присъдено нещо на решението е по отношение на община-Батак, относно разрешения спор, който обаче не обхваща правата на собственост на ответниците. Поради това касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. На ответника П. Солаков се дължат разноски за касационната инстанция, съобразно направеното искане и доказателства за направата им, в размер на 350 лева заплатен адвокатски хонорар, видно от договора за правна защита и съдействие - стр. 21 от делото. С оглед изхода по делото, разноските са за сметка на община Батак. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение