Решение № 1116 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13068/2018 г.

Решение № 1116 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13068/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационна жалба на министъра на правосъдието против решение № 10499/10.08.2018 г. на ВАС, V-то отделение по адм. дело № 5698/2017 г. Изтъкват се доводи за незаконосъобразност на решението, като се моли да бъде отменено изцяло, и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на Г. Георгиева против заповед № ЧР-05-66/13.03.2017 г. на министъра на правосъдието. Ответницата по касационната жалба Г. Георгиева чрез адв. Трендафилова оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на прокуратурата намира, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция намира жалбата за допустима. По същество тя е неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд отменя заповед № ЧР-05-66/13.03.2017 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 10, ал. 2, т. 5, чл. 13, ал. 1, чл. 19, ал. 2 и ал. 1, т. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл. 36, ал. 6, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи и докладна записка рег. № 91-00-31/13.03.2017 г. по описа на Министерство на правосъдието, е прекратено служебното правоотношение на Г. Георгиева - главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", поради несъвместимост с изискванията за назначаване. За да постанови този резултат решаващият съд приема, че: 1. оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган - министърът на правосъдието, който е органът по назначаването, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 5 ЗИНЗС; 2. заповедта е издадена в предписаната от закона форма и съдържа необходимите реквизити; 3. в акта са посочени нормативните разпоредби, на които се позовава органът по назначаването, за да прекрати служебното правоотношение със служителката, а останалите подробни фактически и правни основания са изложени в докладна записка рег. № 91-00-31/13.03.2017 г. на заместник-министъра на правосъдието, които съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, и константното разбиране в съдебната практика, са част от мотивите на административния акт, съдържащи се в съпровождащите документи, част от административната преписка; 4. заповедта е произнесена в нарушение на материалния закон, тъй като органът по назначаване неправилно приема, че основанието по чл. 36, ал. 6, т. 4 ЗМВР - при несъвместимост с изискванията на ал. 5, е релевантно към прекратяване на правоотношението на жалбоподателката за длъжността "главен директор" на ГД "Изпълнение на наказанията" и независимо от верността на фактическите обстоятелства, свързани с изпълнение на изискванията по чл. 13, ал. 1 ЗИНЗС за заемане на длъжността от жалбоподателката, на които се позовава органът по назначаването, същият не разполага с правомощието да приложи разпоредбата на чл. 36, ал. 6, т. 4 ЗМВР и прекрати на това основание служебното правоотношение за длъжността "главен директор" на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Жалбоподателят твърди, че след като е безспорно установено обстоятелството, обсъдено и в мотивите на съдебния акт, че към момента на назначаването на служителката не са изпълнени изискванията за заемане на длъжността "главен директор" на ГД "Изпълнение на наказанията", решението се базира на неправилно приложение на материалния закон и неговата цел. Независимо от липсата на нормативна уредба в Закона за Министерството на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на служител при неспазване на условията за назначаването му, каквато съществува в Закона за държавния служител и в Кодекса на труда, според касатора съдът следва да преодолее тази законова празнота и да приложи правна норма по аналогия. Посочените доводи са наведени и пред предходната инстанция, която ги обсъжда пространно, а аргументацията, с която им е отговорено и крайните изводи се споделят изцяло в настоящото производство. На първо място след анализ на условията за заемане на длъжността "главен директор" на ГД "Изпълнение на наказанията", които са посочени в чл. 13, ал. 1 ЗИНЗС, обосновано тричленният състав на ВАС приема, че визираните в текста условия за професионален стаж и управленски опит са кумулативни. Доказателствата по делото, че служителката заема длъжности в органите на Министерство на вътрешните работи като разследващ орган, а в останалите организации длъжностите й са експертни или изпълнителски по определенията, дадени в Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, обаче подкрепят следващия извод, че не е изпълнено условието в чл. 13, ал. 1 от ЗИНЗС за управленски опит не по-малко от 5 години в системата на държавното управление. На второ място, след подробно обсъждане на йерархическата структура на служителите в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и в териториалните и служби /Глава Четвърта на ЗИНЗС/, на статута на държавните служители, определящ приложимите правни норми относно държавната служба, обосновано и в съответствие с чл. 19, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС съдът приема, че служебното правоотношение на Г. С., заемаща длъжност главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията може да бъде прекратено единствено на основанията, предвидени в чл. 226 от Закона за Министерството на вътрешните работи, но не и на основанията и по реда за прекратяване на правомощията на главния секретар на министерството- чл. 36, ал. 6 от ЗМВР. Между посочените длъжности е налице нормативна разлика, подробно обсъдена в първоинстанционното решение, която изключва преустановяване на държавно-служебните правоотношения при едни и същи законови предпоставки. Като прави аналогия с обсъдените текстове касаторът поддържа, че е необходимо да има еднаквост в регламентацията на основанията за прекратяване на служебните правоотношения на отделните видове държавни служители, чийто статут е уреден със своите специфики освен в ЗМВР, но и в Закона за държавния служител и Кодекса на труда. Но законодателят е свободен да преценява и нормативно отразява държавната служба, правата, задълженията и отговорностите на държавните служители, както и специфичните изисквания за отделните категории и видове държавни служители, уредени в различните закони-общ и специални. Това се отнася и за основанията за прекратяване на служебното правоотношение, които са изчерпателно изброени в тях, поради което не издържа тезата на касатора за наличие на празнота в уредбата. А доколкото едностранното прекратяване на служебното правоотношение на служителката от органа по назначаване безспорно засяга нейни лични права и законни интереси, свързани с правото на труд и доходи от труда, то следва да се има предвид, че в конституционното право аналогия, от която произтича ограничаване на права е недопустима /Решение № 4/2011 г. на Конституционния съд по к. д. № 4/2011 г./. Гарантирането на държавния интерес в администрацията да работят висококвалифицирани лица, които да отговарят на изискванията за длъжността следва да се осигури на първо място от органа по назначаване, който добросъвестно да спази нормативните изисквания за заемане на йерархически най-висшата ръководна длъжност в ГДИН и едва тогава да назначи съответният служител, което очевидно не е сторено, а от недобросъвестното поведение на административния орган не могат да се черпят неблагоприятни последици за служителя. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено. С оглед на правния резултат на ответницата по касация -Г. Георгиева следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева, чийто размер според настоящата инстанция не е прекомерен, платими от Министерство на правосъдието. Водим от горното, ВАС, петчленен състав на Втора колегия