Решение № 1373 от 6.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4492/2007 г.

Решение № 1373 от 6.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4492/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по жалбата на Ю. И. К., З. Р. Б., В. Р. Б., А. К. К. - четиримата от с. К., обл. Кърджали, Р. Р. Б., Б. С. Б., С. М. Г.- тримата от гр. М., чрез процесуалния им представител адв. А, против въззивното решение № 107 от 23 март 2007 г., постановено по в.гр.д. № 59 по описа на окръжния съд в гр. К. за 2007 г., с което е оставено в сила решение № 266 от 7 декември 2006 г., постановено по гр.д. № 156 по описа на районния съд в гр. М. за 2006 г. Сочи се касационното основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касаторите изтъкват, че владението върху имота от страна на касаторите било установено, а ответниците никога не са имали имот на същото място; показанията на свидетелите на ответната страна са нелогични и непоследователни; възстановяването на имота е било веднъж отказано на ответниците и решението, с което те се легитимират, е нищожно; ответниците не са спазили процедурата по изпълнителното производство, за да трасират имота, владян от касаторите; имотът е възстановен при други съседи; отношенията между страните следва да се решат по установения правен ред. Ответниците не дават отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.). Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение. За да постанови решението си въззивният съд приел, че не е установено фактическата власт на касаторите да е засегната, а и не е налице нарушение по чл. 75 от Закона за собствеността, защото имотът бил възстановен на ответниците по ЗСПЗЗ, има заповед на кмета на общината по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, поради което действията на ответниците са правомерни; оспорването на право на собственост не може да се осъществи в този процес. Съдът е сезиран с владелчески иск по реда на чл. 75 от Закона за собствеността. В исковата си молба касаторите сочат, че от 13 до 20 години владеят земеделска земя - пасище мера, но два месеца преди предявяването на иска ответниците З забили колчета в имота, а касаторите били предупредени да го освободят, макар ответниците никога да не са имали собствен имот на това място. Със заповед от 16 юни 2005 г. на кмета на община К. било наредено изземване от С. Г. на земеделския имот на наследниците на Т. К. по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Атакуваното решение е правилно. Чрез иска по реда на чл. 75 от Закона за собствеността може да бъде защитавано владение на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца. Стига да са налице посочените предпоставки, както и да е спазен шестмесечния срок от нарушаването до предявяването на иска, владението може да бъде защитавано срещу всяко нарушение. Не е спорно, че С. Г. владял част от имота, който по силата на решение на поземлената комисия от 2004 г. бил възстановен на наследниците на Т. К. Границите на процесния имот са дадени с решение също от 2004 г. Имотът несъмнено е бил владян за период, по-дълъг от шест месеца. В имота има оградени части и постройки - паянтова постройка, сушилни, торища и два гаража, освен частта, ползвана от С. Г., която е и оградена. Разпитаните по делото свидетели дават още общи сведения за това, че касаторите владели различни части от имота, без сведенията им да конкретизират точно кои части и от кои точно от касаторите е осъществяваното владение. В разглеждания случай страните не твърдят, че искът е предявен извън рамките на шестмесечния законов срок. Осъщественото по посочения начин владение обаче не може да се противопостави на правата на ответниците. Вярно е, че за възстановения на ответниците имот несъмнено е установено само владението на оградената от С. Г. част, за чието изземване е издадена и заповед по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ. По отношение на владението на този касатор заповедта за изземване сочи липса на неправомерно нарушаване на правата му. Извън оградената част са постройките и сушилните, за които са общите сведения, че са владени от останалите касатори. Данни за това, че владението на постройките и сушилните е нарушено по някакъв начин от страна на ответниците, или пък че достъпът до постройките се препятства, не са събрани. Трасирането на имота е осъществено на базата на възстановяването му от специализирания орган за земеделска реституция, поради което отбелязването му на терена е в резултат на законосъобразно осъществяване на правата на ответниците. При разглеждането на иска за нарушено владение не могат да се преценяват спорове за собственост. Ето защо всички възражения на касаторите относно валидността на възстановителното решение, местоположението на притежавания преди колективизацията и местоположението на възстановения имот, са относими към друг вид иск. В заключение, след като съдът е издирил и приложил точната законова норма и не е допуснал нарушения на съдопроизводството, изразяващи се в лишаване на страна от правото й да участва в процеса и да представя доказателства в защита на тезите си, решението следва да бъде оставено в сила. Ответната страна не претендира разноски по реда на чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.), а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение