Решение № 10430 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5775/2020 г.

Решение № 10430 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5775/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 361 от 2.03.2020 г., постановено по адм. д. № 2807/19 г. Административен съд - Варна, 24-ти състав, е отхвърлил жалбата подадена от "Мега Голд Груп" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 186, представлявано от управителя Н. Вергилов, срещу ревизионен акт (РА) № Р-03000318007540 – 091 - 001/3.07.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 196/17.09.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Варна при ЦУ на НАП, с който са определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 02 и м. 03 на 2017 г. в общ размер на ЗЗ 959, 43 лв главница и лихви 7 326, 56 лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОДОП"-гр. Варна разноски по делото в размер на 1 768, 58 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Мега Голд Груп" ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Н. Вергилов чрез процесуалният му представител адвокат Д. Балкански. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата на "Мега Голд Груп" ЕООД, ЕИК *********, срещу ревизионен акт (РА) № Р-03000318007540 – 091 - 001/3.07.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 196/17.09.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Варна при ЦУ на НАП, с който са определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 02 и м. 03 на 2017 г. в общ размер на ЗЗ 959, 43 лв главница и лихви 7 326, 56 лв. Съдът е описал фактическата обстановка, свързана с издаване на оспорения ревизионен акт, като е прието, че същият е издаден от компетентен орган, подписан е с квалифициран електронен подпис, съдържа фактически и правни основания за издаването му, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения на административно – производствените правила, водещи до неговата отмяна. Посочено е, че ревизията обхваща задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 14.02.2017 г до 31.03.2017 г., като е установено, че него период ревизираното дружество е упражнило право на данъчен кредит по три фактури: № 10.. 4/20.02.2017 г. с предмет 375 грама златни изделия с данъчна основа 15 000 лв. и ДДС 3000 лв., ; № 10... 5/7.03.2017 г. с предмет 3 750 грама златни изделия с данъчна основа 150 000 лв. и ДДС 30 000 лв. и № 10.. 6/15.03.2017 г. с предмет 306 грама златни изделия с данъчна основа 10 202, 04 лв. и ДДС 2 040, 41 лв. Изброени са представените доказателства във връзка с доставките и посочени констатациите, поради които не е признато право на данъчен кредит – неправомерно начислен ДДС поради липса на реални доставки, обосновани с неточности и непълноти в приемо-предавателните протоколи и не е установен произход на стоката. Възпроизведено е заключението на вещото лице по назначената в съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по материалната законосъобразност на акта. Принципно е изложено становище, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен и обоснован. Мотивите /предвид значителния обем на същите/ в тази насока могат да бъдат сведени до следното: 1. Възпроизведени са и тълкувани относими правни разпоредби от ЗДДС, свързани с възникването на право на данъчен кредит – чл. 6, ал. 1, чл. 12, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДДС Посочено е, че наличието на реално извършена доставка е основополагащо обстоятелство, свързано с възникването на право на данъчен кредит, като то следва да бъде доказано от данъчно задълженото лице. 2. На отделен ред съдът е акцентирал на това какво следва да се разбира под прехвърляне на право на собственост върху конкретната стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 14 от Директива 2006/112. Позовавайки се на националната съдебна практика и тази на Съда на Европейския съюз по тълкуване на разпоредбите на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 решаващият съд е приел, че възникването и надлежното упражняване на правото на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки или услуги. Отбелязано е, че съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД транслативният ефект на разпоредителните сделки с предмет родово определени вещи настъпва с индивидуализирането на вещите, което се осъществява по съгласие на страните или чрез предаване, като за индивидуализирането на вещите не съществува ограничения в доказателствените средства. В допълнение е посочено, че няма пречка като такива да се ценят изготвените от страните по сделките писмени актове / които обвързват съда с формалната доказателствена сила по чл. 180 ГПК за факта на авторството на документа/ - приемо-предавателни взаимно подписани документи от предал и приел стоката с описанието й, достатъчно за индивидуализиране на вещите, като с фактурата не може да бъде постигнато индивидуализиране на вещите с последиците на транслативния ефект, макар да удостоверяват съгласието на страните. Акцентирано е, че принципно нормите на ЗДДС не изискват установяване на произхода на стоката, но липсата на такова изискване не преодолява необходимостта от установяване наличието на стоката при прекия доставчик, независимо по какъв способ и откъде същият фактически разполага с нея, тъй като предадена би могла да бъде само налични и индивидуализирана стока. 3. Първоинстанционният съд е положил усилия и детайлно е анализирал събраните по делото доказателства, свързани с факта на предаване на стоките по процесните фактури. Изложени са мотиви, че предмет на доставка и по двете фактури са "златни изделия" с определен грамаж, като във фактурите е посочена; цена за грам и обща цена, като липсват конкретизация относно вида изделия, техния брой и други относими обстоятелства, което е от съществено значение за приемането и предаването на стоката. Съдът е коментирал приложените към фактурите приемо-предавателни протоколи, които имат същите недостатъци, както и фактурите – в тях не са посочени изделията /бижутата/ по вид и грамаж, за да се приеме, че е доказано прехвърляне на собственост върху конкретни изделия. Акцентирано е, че протоколите са без номер и дата, без "място на предаване", а към една от фактурите - № 10... 4/20.02.2017 г. има представени два различни приемо-предавателни протокола – на стр. 87 и на стр. 120, с посочени в тях различни количества златни изделия. 4. Съдът се е занимал и с откритото производство по оспорване на процесните фактури, приемо-предавателни протоколи и протокол за съхранение от 29.11.2016 г. по реда на чл. 193 ГПК. Изложени са мотиви, че жалбоподателят, който носи доказателствената тежест за установяване на истиността им, не е ангажирал никакви доказателства, установяващи истиността на положените в документите подписи. Независимо от това, съдът е приел, че тези документи не следва да се изключат от кръга на доказателствата по делото, като преценката за тяхното съдържание не е обусловена от качеството на лицето, подписало документите от името на съответния търговец, тъй като съгласно чл. 301 ТЗ при действия на лице без представителна власт от името на търговец се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. 5. На л. 136 от първоинстанционното дело/гръб/ административният съд е изложил мотиви защо приема, че по делото е останал недоказан основния факт при спора за реалност на доставката – фактът на предаването на точно определена индивидуализирана стока от доставчик на получател на фактурата. Посочено е, че както фактурите, така и протоколите към тях не съдържат посочване на вида златни изделия /пръстени, гривни, обици или друго/ и количеството им, а общо е посочен грамаж с цена за грам, по което те се различават от други три фактури на същия доставчик "Нико 79" ЕООД за други данъчни периоди, които съдържат подробно описание на златните изделия по вид, брой, грамаж, цена и крайна сума. Съдът е акцентирал, че представените приемо-предавателни протоколи към фактурите не кореспондират като съдържание с представената от доставчика справка за произход на стоките /стр. 102 гръб/. Извършен е самостоятелен анализ и на протокола за съхранение на златните изделия от 29.11.2016 г. – л. 126 гръб, от който протокол не става ясно каква точно бижутерия е представена за съхранение – златна или сребърна, с или без диаманти, вида изделия – гривни, пръстени, обеци или колиета. Изхождайки от това, че основната дейност на жалбоподателя е "работа с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях/ съдът е приел, че липсва идентификация на златните украшения в първичните счетоводни документи и приемо-предавателните протоколи, което не позволява да се направи извод, че е налице идентичност между закупените от доставчика и продадените на жалбоподателя стоки. Акцентирано е /л. 137 от делото/, че липсата на аналитична счетоводна отчетност при доставчик и жалбоподател не дава възможност да се проследи движението на отделните видове стоки, наличието на определен вид и количество, което е обект на прехвърлителните сделки; така организираната счетоводна отчетност не осигурява контрол върху достоверността на данните и прилаганите методи на тяхната обработка, не дава възможност за установяване на резултата от дейността в края на отчетния период. Решаващият съд е приел, че след като се касае за доставка на родово определени стоки, то при съобразяване на изискванията на чл. 24, ал. 2 ЗЗД следва че за индивидуализация на вещите във фактурите и приемо-предавателните протоколи да бъде посочено най-малко отделните изделия по вид, така както са посочени във фактурите и протоколите във ВОП/при придобиването им/, за да се спази по този начин принципа на хронологичното регистриране на счетоводните операции /чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗСч. и да не се допусне счетоводно отчитане на фиктивни или недостатъчно идентифицирани сделки съгласно чл. 9, т. 2 ЗСч. 6. Административният съд е коментирал на отделен ред и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като е приел, че тя също не оборва констатациите на ревизионния акт за липса на реални доставки. 7. Решаващият съд е определил като несъстоятелно твърдението на жалбоподателя, че по делото са налице доказателства, които не са оспорени от приходната администрация – инвентаризационен опис, приложен към протокола за резултатите от предварителната проверка ПУФО № 03000317093541 – 073-001/21.09.2017 г. Анализирайки данъчния профил на доставчика, административният съд е приел, че същият е косвено доказателство в подкрепа на извода, че представените документи не реализират реално извършени стопански операции, а представляват фиктивни документи, целящи неправомерно упражняване на право на данъчен кредит от ревизираното лице. Като такова обстоятелство е квалифицирано и наличието на свързаност между двете дружества, като до 21.12.2016 г. представляващ доставчика "Нико 79" ЕООД е бил Н. Вергилов – настояще собственик на "Мега голд груп" ЕООД. 8. Предвид на тези установявания решаващият съд е определил като неоснователно позоваването на жалбоподателя на тълкуването на закона, дадено в решението на Съда на Европейския съюз по дело № С – 285/11 – свързаността между лицата, наличието на публични задължения в големия размери за доставчика, липсата на плащане по процесните фактури, сочат за недобросъвестно поведение на жалбоподателя, целящо неправомерно ползване на данъчен кредит. Направен е краен извод за законосъобразност на ревизионния акт в оспорената му част и за неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – Варна е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал фактите и доказателствата по делото, в резултат на което е направил необосновани изводи за липса на реални доставки по процесните фактури и неправомерно упражнено право на данъчен кредит. По наведените доводи и оплаквания на касатора настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти. В хода на ревизията е установено, че ревизираното дружество "Мега Голд Груп" ЕООД има за основен предмет на дейност търговия с бижутерия, като за ревизираните данъчни периоди е упражнило право на данъчен кредит по процесните три фактури, издадени от "Нико 79" ЕООД. Спорният въпрос между страните е дали въпросните фактури отразяват реално извършени доставки и с оглед на това следва ли на ревизираното дружество да бъде признато право на данъчен кредит, или същият е начислен неправомерно и е налице хипотеза по чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Даденото тълкуване на закона относно значението на реалността на доставката като едно от задължителните условия за възникване на правото на данъчен кредит от страна на първоинстанционния съд е правилно и съобразно установената съдебна практика както на националните съдилища, така на Съда на Европейския съюз. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". Относимо в конкретния случай е и тълкуването, обективирано в Решението на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, съгласно което националният съд следва да провери служебно дали установените обстоятелства сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, дали се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. СЕС сочи, че тази преценка е правна, поради което изводът на съда за наличие на измама или злоупотреба може да се основава и на данни, предоставени за пръв път в съдебното производство, без с това да се нарушава забраната за reformation in pejos. Решаващият съд е възпроизвел подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и констатациите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните доставки. Правилно е формулиран и основният спорен въпрос между страните по делото - налице ли са реални доставки по процесните 3 бр. фактури, имащи за предмет доставка на бижутерия. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е дал отрицателен отговор на спорния въпрос, като е прието, че ангажираните от дружеството-жалбоподател доказателства, в това число и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, не опровергават констатациите за нереалност на доставките. При условията на сега действащата редакция на нормата на чл. 221, ал. 2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя този извод на административния съд и го намира за обоснован на фактите и доказателствата по делото и в съответствие с материалния закон. За да изгради този извод, решаващият съд е извършил задълбочен анализ на установените факти и обстоятелства в хода на ревизията, събраните доказателства в хода на съдебното производство, доводите на жалбоподателя и при съобразяване на установената съдебна практика, в това число тълкуването на закона, дадено в решенията на Съда на Европейския съюз. В тази насока касационната инстанция съобрази следното: В хода на ревизията е установено, че "Мега Голд Груп" ЕООД има за основен предмет на дейност търговия с бижута, т. е. извършените доставки по фактурите са свързани с основния му предмет на дейност. Основанията на органа по приходите са непризнаване на право на данъчен кредит по фактурите на " Нико 79" ЕООД се изразяват в това, че не е доказано предаването на стоката между страните по доставката, както и произхода на стоката, липсата на аналитични счетоводни документи и регистри при доставчика, както и неточности и непълноти в придружаващите фактурите документи, в това число очевидна разлика на подписите на представляващия доставчика и спесимена, представен в Търговския регистър, от което е обоснована констатация, че представените документи не документират реално извършени стопански операции, а са фиктивни такива, съставени с цел неправомерно упражняване право на данъчен кредит. Така направените констатации на органа по приходите са възприети от първоинстанционния съд, който е направил извод, че те са обосновани на фактите и доказателства, събрани в хода на ревизията и не се опровергават от ангажираните от жалбоподателя доказателства, в това число заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза. Този извод на първоинстанционният съд не може да бъде споделен. Доказването на предаването на предмета на доставката от доставчика на получателя при този вид търговски сделки е необходимо, за да се докаже реалното изпълнение на продажбата.. Предметът на конкретната сделка се индивидуализира и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Без такова предаване да бъде извършено, не може да бъде прехвърлена собствеността върху стоките, т. е. не е налице осъществена от продавача престация по договора. Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. Установяването на предаването на предмета по доставката винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12 във вр. с чл. 6 ЗДДС и както правилно е приел съдът, в тежест на жалбоподателя е да установи положителни и благоприятни за него юридически факти по реалното изпълнение на доставките, при оспорена реалност в ревизионния акт. С оглед на данните по делото настоящата съдебна инстанция намира, че представените към процесните фактури приемо-предавателни протоколи не удостоверяват факта на предаване на стоките от продавача на получателя. В самите фактури като предмет на доставка е записано "златни изделия", каквото записване се съдържа в приложените към фактурите приемо-предавателни протоколи. В случая няма спор, че предмет на доставка са родово определени вещи, поради което прехвърлянето на собствеността върху същите следва да бъде извършено при условията на чл. 24, ал. 2 ЗЗД – когато вещите бъдат определени по съгласието на страните по сделката, или ако няма съгласие, когато бъдат предадени. Настоящата съдебна инстанция не споделя тезата на касатора, че в случая такова прехвърляне е налице предвид на това, че вещите са определени чрез посочването им като "златни изделия", както и че вещите са се намирали от напред в държане на получателя по силата на сключения между страните договор за съхранение от 29.11.2016 г. /л. 125 – 126 от административната преписка/. В представения "протокол за съхранение" от 29.11.2016 г. е посочено, че заемодателят "Нико 79" ЕООД предава на заемателя "Мега голд груп" ЕООД за временно съхранение вещи – бижутерия, в размер на 11 722, 667 грама, без да има каквото и да е индивидуализиране на бижутерията – златна, сребърна или някаква друга. Тълкуването на нормата на чл. 250, ал. 1 ЗЗД, уреждаща договора за влог, води до извод, че договорът за влог е неформален, реален договор. Договорът се счита за сключен, когато влаганата вещ се предаде на влогоприемателя въз основа на постигнатото между страните съгласие - влогоприемателят се задължава да пази вещта и да я върне на влогодателя на уговорения срок или след поискване, без или срещу заплащане на възнаграждение. Доказването на наличието на такъв договор предполага установяване както на постигнато съгласие по договор за влог/каквото в случая е налице с подписването на протокола/, така и предаване на вещите за пазене от влогоприемателя /чл. 127, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК/. Доказателство за предаването на вещта и приемането й от влогоприемателя обикновено е двустранно подписан приемателно-предавателен протокол. В случая такъв приемо-предавателен протокол липсва, тъй като в представения такъв няма изрично описание на предадените за съхранение вещи. Допълнително представената от "Нико 79" ЕООД "справка за аналитична наличност на счетоводна сметка 304 "Стоки с диаманти" на "Нико 79" ЕООД към протокол за отговорно пазене към 12/2016 г /стр. 76 – 81 от административната преписка/ не може да служи като годно доказателство за вида предадена стока между страните, тъй като въпросната справка е без подписи на страните или на лицето, което я е изготвило, касае само стоки с диаманти в количество от 1 503, 10 грама, което е значително по-малко от посоченото в протокола количество от 11 722, 667 грама. По делото липсват и доказателства въпросният протокол да е намерил отражение в счетоводството на двете дружества, липсват и доказателства към момента на подписването на протокола "Мега голд груп" ЕООД да е бил собственик на сейф, намиращ се на адреса, посочен в протокола. С оглед на това не може да бъде прието, че процесните вещи са се намирали в държане на жалбоподателя още преди издаването на процесните фактури. Отделно от това, количеството бижута по протокола от 29.11.2016 г. е в размер на 11 722, 667 грама, а по издадените фактури заемодателят "Нико 79" ЕООД е продал на "Мега голд груп" ЕООД общо количества бижута е в размер на 14 472, 67 грама Дори да се приеме обратното – че въпросните вещи са се намирали в държане на жалбоподателя по силата на договора за влог, настоящата инстанция споделя тезата на първоинстанционния съд, че с представените по делото доказателства не е установено тяхното индивидуализиране по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Принципно при родово определените престации дължимата престация е определена по общи, абстрактни белези, поради което собствеността върху престацията в момента на нейната индивидуализация. Определянето на престацията във фактурите и приложените към тях приемо-предавателни протоколи като "златни изделия" е твърде общо и абстрактно, поради което не може да се приеме, че е извършено прехвърляне на собствеността върху същите. Както правилно е отбелязал в тази насока решаващия съд, в процесните фактури за разлика от други фактури на същия доставчик, няма реално индивидуализиране на вещите, – като например пръстени, гривни, колиета и прочие, за да бъде прието, че е налице прехвърляне на собственост върху тях по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Настоящата съдебна инстанция не споделя оплакванията на касатора, свързани с това, че при извършена проверка, обективирана в протокол № 0259347 от 10.07.2017 г., е извършена инвентаризация на наличните стоки от органите по приходите, като същите са описани само като златни и сребърни изделия, поради което това е допустим начин на индивидуализиране на стоката. Въпросният протокол и приложените към него описите на наличните стоки е приложени на стр. 20 – 26 от административната преписка. Видно от описите на наличните стоки /намиращи се на стр. 25 и 26 от преписката/, в тях описанието на вещите не е извършено само като златни и сребърни изделия, а са посочени вида изделия – комплекти, пръстени, гривни, колиета, вид на материала от който са изработени, брои-количество, грамаж и стойност, т. е. вещите в описа са в достатъчна степен индивидуализирани, за разлика от записаното във фактурите и приемо-предавателните протоколи. Отделно от това, във времето въпросната инвентаризация е извършена значително по- късно от момента на въпросните доставките, за да може да бъде обвързана с тях и да се приеме, че съставлява годно доказателство за реалността на доставките. Липсата на индивидуализация на вещите във фактурите пък не дава възможност да се извърши съпоставка между тях и описите, съставени от органите по приходите. Настоящата съдебна инстанция споделя и изводите на първоинстанционния съд относно значението на произхода на стоката като елемент на реалността на доставката. Съобразно установената съдебна практика правилно е прието, че произходът на стоката не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит, но принципно следва да бъде доказано, че прекият доставчик разполага със стоката, която е предмет на доставката. В случая не е направена и не може да бъде установена връзка между изделията, които доставчикът "Нико 79" ЕООД е придобил по силата на представените по делото писмени доказателства, и изделията, предмет на доставка по фактурите, което обстоятелство е потвърдено и от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Настоящата съдебна инстанция споделя и доводите на първоинстанционния съд, свързани с откритото производство по оспорване на процесните фактури, приемо-предавателните протоколи към тях и договора за съхранение от 29.11.2016 г., съответно намира за неоснователни оплакванията на касатора в обратния смисъл. Независимо че съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест /чл. 193, ал. 3 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК/ доказването на истинността на подписите върху оспорените документи пада върху данъчно-задълженото лице и то не е ангажирало доказателства в тази насока, първоинстанционният съд не е изключил въпросните документи от кръга на доказателства, а ги е анализирал и правилно е приел, че същите не удостоверяват факта на реално предаване на стоките, а от там и за реалност на доставките по трите процесни фактури. След като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е потвърдил същия като правилен, Административен съд – гр. Варна е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на "Мега голд груп" ЕООД, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса на основание чл. 161, ал. 1 дружеството касатор следва да бъде осъдено да заплати на Националната агенция по приходите юрисконсулско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 768, 58 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,