Решение № 1214 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9014/2011 г.

Решение № 1214 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9014/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на РЗОК - Пловдив против решение № 915/25.05.2011 г. по адм. дело № 2081/2010 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменена писмена покана изх. № 16-1959/18.06.2010 г. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба, "Медицински център Омега" ЕООД, гр. Пловдив счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. За да постанови оспорения резултат, административният съд е приел, че индивидуалният административен акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби - основание за отмяната му като незаконосъобразен по чл. 146, т. 4 от АПК. Решението е правилно. С отменената покана е разпоредено възстановяване от лечебното заведение на сумата от 4 926,35 лева, представляваща превишение на регулативни стандарти за първото тримесечие на 2009 г., от които в частта за бл. МЗ-НЗОК № 3 - направления за консултации и съвместно лечение 2 117 лева и за бл. МЗ - НЗОК № 4 - за медико-диагностични дейности 2 809,35 лева. По делото е установено, че договорът на "Медицински център Омега" ЕООД, гр. Пловдив и Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. е сключен на 25.03.2009 г., а протоколът за определяне на индивидуалните регулативни стандарти за първото тримесечие, носещ също дата 25.03.2009 г. е връчен на лечебното заведение на 3.04.2009 г., т. е. след изтичане на периода за тяхното действие. Във връзка с визираните факти към доказателствата по делото е приобщено и заявление вх. № от 6.02.2009 г., с което лечебното заведение е поискало сключване на договор за 2009 г. До сключването му между страните е подписан договор на 9.02.2009 г. за авансово отпускане на финансови средства, съгласно който размерът им е 100 % от стойността на извършената от медицинския център дейност за периода от 01.01.2009 г. до сключване на договора по чл. 59, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване. Релевантните по спора факти сочат, че изпълнителят на медицинската помощ е спазил изискванията на § 5 от ПЗР на Правилата за определяне на съответните стандарти, като през цялото тримесечие е назначавал СМД и МДД съобразно медицинската целесъобразност и ръководейки се от определените му от РЗОК индивидуални регулативни стандарти за четвъртото тримесечие на 2008 г. Тези изводи се подкрепят и от приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза, обосновано и законосъобразно кредитирана от първоинстанционния съд. Изследвайки материалната законосъобразност на оспорения акт, съдът правилно е съобразил, че не са отчетени обективните факти в качеството им на детерминиращи основания при издирване и прилагане на материалноправните норми. Невъзможно е да се спазват правила, които не са били установени между страните за периода, за който се отнасят или противоречат на установените временно такива. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,