Решение № 11588 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6015/2018 г.

Решение № 11588 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6015/2018 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 1632/13.03.2018 г., постановено по адм. дело № 7753/2017 г. по описа на Административен съд, София – град, с което е отменен РА № Р-22221016006391-091-001/31.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 922/14.06.2017 г. на същия директор за отказано право на "Транс Консулт-2007" ЕООД – гр. София на данъчен кредит в общ размер от 4 480, 12 лв. по фактури, издадени от "Порше Лизинг БГ" ЕООД за лизинг на автомобил, "Шел България" ЕАД, "Петрол" АД, "Ромпетрол България" ЕАД, "ОМВ България" ЕАД и "Еко България" ЕАД за гориво и "Порше Интер Ауто БГ" ЕООД, както и за допълнително определен корпоративен данък в размер на 662, 25 лв. за 2015 г., вследствие извършена корекция на счетоводния финансов резултат с непризнати разходи в общ размер на 15 892, 49 лв. за амортизации, експлоатационни разходи и разходи за гориво и са начислени лихви в размер на 866, 84 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът не е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, като не е съобразил доказателствената сила на писмените доказателства на заключението на вещото лице и не е направил самостоятелни фактически установявания, като е възприел изцяло защитната теза н оспорващия ревизионния акт. По приложението на чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 ЗДДС касаторът излага доводи, че в ревизионния акт правилно тази разпоредба е приложена, тъй като по отношение на автомобила от "Порше Лизинг БГ" ЕООД твърди, че макар да е регистриран като товарен, представлява лек автомобил, като е налице и позоваване на експертизата, извършена в ревизионното производство, както и на извлечение на база данни на КАТ, където е отбелязано, че автомобилът е лек. Според касационния жалбоподател не е налице разумна икономическа обосновка за придобиване на луксозен/товарен автомобил, какъвто дружеството явно не може да си позволи предвид, че в годината на неговото придобиване през 2015 г. е отчетен отрицателен финансов резултат. Тези съображения според касатора следва да се вземат предвид и при преценка на законосъобразността на извършените корекции на счетоводния финансов резултат на дружеството в посока увеличение със стойността на данъчните амортизации на актива и разходите му за експлоатация в общ размер от 15 892, 49 лв. за 2015 г., за които съдът не е изложил собствени изводи, освен възприетите дословно доводи на жалбоподателя. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата срещу ревизионния акт, както и се иска присъждане на основание чл. 161 ДОПК на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Дечева. Ответникът по касационната жалба "Транс Консулт-2007" ЕООД – гр. София чрез процесуалния си представител адв. Й. Славов я оспорва по съображения, изложени в депозирания по делото писмен отговор, в който е направено и искане за присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени ревизионния акт първоинстанционният съд е приел, очертавайки правния спор между страните относно това придобитият по лизинг от дружеството автомобил, марка "Ауди Q3" дизел с регистрационен номер [рег. номер МПС] дали е лек или товарен. Въз основа на доказателствата съдът е приел, че автомобилът е със сертификат N1 въз основа на който контролните органи, осъществявайки регистрацията в свидетелството за регистрация е посочено, че е товарен. Този извод съдът е направил и въз основа на съдебно-автотехническата експертиза, приета от първостепенния съд, а също е налице позоваване в съдебното решение и на определението, дадено за товарен автомобил в Регламент ЕИО/2658/87 г. на Съвета относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата Митническа тарифа, че функционално и конструктивно версиите, притежаващи сертификат N1 са идентични с аналогичната им пътническа версия М1, като при външен оглед N1 версиите на товарните автомобили не могат да бъдат разграничени от пътническите версии на съответния автомобил. Освен това съдът се е позовал и на решение по дело С-118/11 на СЕС според което използването на стоката или намерението за използването й, определят обхвата само на първоначалното приспадане, на което данъчнозадълженото лице има право. В тази връзка съдът сочи и решение по дело С-97/90 (Recueil) и според което "Ако става дума за дълготраен актив, данъчнозадълженото лице, което го включва изцяло в имуществото си на своето предприятие, има право на незабавно приспадане на ДДС), както и съдебна практика на ВАС по адм. дела № 2057/2013 г., № 12559/2016 г. и № 2972/2011 г. Въз основа на събраните по делото доказателства и цитираната в решението съдебна практика на СЕС и ВАС, първоинстанционният съд е направил извод за неприложимост на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, респ. чл. 26, т. 1 ЗКПО и за незаконосъобразност на оспорения от "Транс Консулт-2007" ЕООД ревизионен акт, както в частта по ЗДДС, така и по ЗКПО. Обжалваното решение е правилно постановено. Няма спор между страните по делото, че процесният автомобил е придобит от ревизираното дружество по договор за лизинг с "Порше лизинг БГ" ЕООД, както и че същият притежава сертификат N1, който го определя като товарен. В хода на ревизията приходните органи са назначили експертиза, по която вещото лице – оценител на машини и съоръжения, което е установило, че в задната част на автомобила са разположени три седалки, като на двете крайно са монтирани предпазни колани, а средната е с демонтиран колан, както и че пространството между пътници и водача е общо и не е отделено и няма отделна отворена платформа, снабдена с различни капаци и спускащ се борд на каросерията. По отношение на багажника на автомобила експертът е посочил, че той изпълнен с луксозни материали – мокет, вътрешно осветление, съответстващи на присъстващите в кабината на автомобила изводът, направен в тази експертиза е, че автомобилът е лек. В ревизионното производство на основание чл. 63 ДОПК е възложена експертиза за установяване на предназначението на превозното средство, като тя е изпълнена от Е. К. - строителен инженер, транспортно строителство, икономист и правоспособен оценител на недвижими имоти, машини и съоръжения. Експертизата е приела, че процесният автомобил е лек, а не товарен, като вещото лице е описало състоянието му по външни белези. Оспорвайки тази експертиза по искане на жалбоподателя в първоинстанционното производство, съдът е допуснал автотехническа експертиза, като вещото лице инж. К. Г. е със специалност "двигатели с вътрешно горене и автомобили". От назначената и изслушана от съда съдебно-автотехническа експертиза се установява, че задните му седалки на автомобила са отделили отделението за пътници от багажното пространство, а отворената задна врата при този вид каросерия "комби" позволява да се извършат товаро-разтоварни работи по цялата широчина и височина на вратата отзад и по цялата дълбочина на багажното отделение – 900 мм до втория ред седалки или 1800 мм до първия ред седалки. Въз основа на това вещото лице е дало категоричен отговор в заключението си, че автомобилът е четириколесно моторно превозно средство с допустима максимална маса не повече от 3, 5 тона, предназначен за товари – категория N1. Правилно първоинстанционният съд освен на посочената експертиза, се е позовал и на безспорно установеното по делото обстоятелство, че автомобилът е заприходен в счетоводството на дружеството като дълготраен материален актив, за който са отчетени и амортизации, както и правилно съдът е посочил като съдебна практика на СЕС относимото за правния спор решение по дело С-118/11.Следва да се посочи, че по несъмнен начин е установено по делото от доказателствата, които са приложени, че наистина процесния автомобил е използван за икономическата дейност на дружеството – пътувания до гр. Несебър и к. к. Слънчев бряг, където се намират дружествата, на които ревизирания субект осъществява счетоводни консултации и услуги, както и че същият е заприходен в ревизираното дружество като дълготраен материален актив, поради което не може да се откаже незабавното приспадане на данъчен кредит още при придобиването му, в какъвто смисъл е решението на СЕС, посочено по-горе. Наличието и на заповеди за командировки и пътни листове, които като частни документи не са били оспорени в съдебното производство от приходната администрация по реда на чл. 193 ГПК сочи на неоснователно и необосновано твърдение в касационната жалба, че тези документи не установяват осъществяване на икономическа дейност с процесния автомобил. Освен това от изложеното в касационната жалба, че приходите от извършените от дружеството счетоводни услуги на други дружества биха могли да бъдат реализирани и при придобиване на значително по-евтино МПС сочи, че касационният жалбоподател не оспорва факта на осъществяване на икономическата дейност на дружеството с процесния автомобил, а твърдението му почива на предположение, което е недопустимо. Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е направил извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС и § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС и в тази връзка и на чл. 26, т. 1 ЗКПО, тъй като правилно първостепенния съд е приел за незаконосъобразно непризнаване от приходните органи на отчетените амортизации на заприходения счетоводно ДМА и разходите за експлоатация на същия автомобил, които също представляват такива за икономическата дейност на ревизирания субект и правилно амортизациите са осчетоводени, както и относно направените разходи за гориво на автомобила. Неправилно касаторът се позовава на решение по адм. дело № 1592/2012 г. на ВАС, Първо отделение, тъй като в първоинстанционното производство по цитираното дело са направени различни от настоящето дело фактически установявания, тъй като назначеният експерт в съдебното производство е бил категоричен, че макар със сертификат N1, автомобилът е лек. Съдебната експертиза, приета по делото и неоспорена от приходната администрация в първоинстанционното съдебно производство, съдебният акт по което е предмет на настоящето касационно поризводство е дала отговор на поставената й задача, като вещото лице е категорично, че по техническите му данни автомобилът отговаря на товарен, както е и регистриран. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което същото на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. По искането за разноски, направено от адв. Славов, на "Транс консулт – 2007" ЕООД, същото е основателно за сумата от 400 лв. и следва да се присъди. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение