Решение № 6576 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1237/2020 г.

Решение № 6576 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1237/2020 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Й., чрез пълномощника му адв. Т. Р., срещу Решение № 5901 от 14.10.2019 г., постановено по адм. дело № 13196/2018 г. от Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлен предявения от него иск срещу Национален осигурителен институт, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 17 500 лева и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 500 лева, заедно със законната лихва от датата на причиняване на вредите до окончателното изплащане на сумите. В касационната жалба се мотивират доводи за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на делото по същество, евентуално да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ със задължителни указания. Ответната страна – Национален осигурителен институт (НОИ), чрез юрк. В., в писмена защита изразява становище за неоснователност и необоснованост на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред Административен съд София-град се е развило по исковата молба на Й. Й., с която е предявен иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, против НОИ, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 17 500 лева и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 500 лева, настъпили за ищеца в резултат на бездействие на административен орган от НОИ да се произнесе по подаденото от него заявление за пенсиониране до НОИ вх. № 2113-21-3958/31.05.2017 г., ведно със законна лихва върху тези суми считано от датата на причиняване на вредите до окончателното изплащане на сумите. С обжалваното решение съдът е отхвърлил така предявения иск, като в мотивите си е приел, че ищецът не е доказал наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране на безвиновната отговорност на държавата, а именно незаконосъобразно бездействие на административен орган, както и реално претърпени вреди. С оглед на това е приел, че отсъствието на която и да е от кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на приложимата правна норма прави иска неоснователен. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че по подаденото на 31.05.2017 г. от Й. Й. заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в НОИ е налице произнасяне с разпореждане № [ЕГН]/28.07.2017 г., издадено от длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което на основание чл. 68, ал. 1-3 и чл. 69б от КСО е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Приел, че с издаденото разпореждане административният орган се е произнесъл в предвидения четиримесечен срок съгласно чл. 10 от Наредбата за пенсии и осигурителен стаж, поради което не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служители в НОИ и непроизнасяне по заявлението. От събраните по делото доказателства направил извод за недоказаност на претенциите за имуществени и неимуществени вреди, като по отношение на имуществените вреди, приел, че не са настъпили поради отказаното отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, а по отношение на неимуществените вреди, поради обстоятелството, че претенцията се изчерпва с твърдения за настъпването им, изразили се в причинени притеснения и стрес, както и диагностициране на заболяване – хипертония. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е приложил правилно материалния закон. При постановяване на решението си съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. За да се реализира безвиновната отговорност на Държавата по специалния закон – ЗОДОВ – е необходимо ищецът да докаже наличието на всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: - наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие; - на административен орган или негови длъжностни лица; - постановени при извършване на административна дейност; - отменени по съответния законов ред; - наличие на вреда; - наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните актове, действия/бездействия и вредата. Отсъствието на който и да е от посочените елементи води до неоснователност на претенцията и отхвърляне на иска. В конкретния случай съдът от първата инстанция безспорно е установил, че не е налице незаконосъобразно бездействие, на каквото се основава иска, от страна на административен орган от НОИ. По подаденото от г-н Й. заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст е налице произнасяне в четиримесечен срок от подаването на заявлението с разпореждане от 28.07.2017 г., поради което не може да се направи обоснован извод за бездействие на административния орган. Административното производство е приключило с издаване на изискуемия се от закона административен акт, който същевременно се обжалва по реда на чл. 118 от КСО и към настоящия момент съдебното производство не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, което изключва възможността на ищеца да черпи права по реда на ЗОДОВ. След като безспорно е установено, че не е налице незаконосъобразно действие/бездействие на сочения административен орган, то явно е, че отсъства една от кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране на безвиновната отговорност на държавата. След като една от тези предпоставки не е налице, искът е неоснователен, както се посочи по-горе и обосновано е бил отхвърлен. Решението на първоинстанционният съд е обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, без да се обсъждат останалите доводи на страната. При този изход на правния спор претенцията на процесуалния представител на НОИ за присъждане на понесените пред настоящата инстанция разноски, е основателна и следва да бъде уважена в размер на 100 лв. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение