Решение № 1920 от 8.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3968/2010 г.

Решение № 1920 от 8.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3968/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ана Стефанова Василева от гр. Русе, срещу решение № 14 от 11.02.2010 г., постановено по адм. дело № 31 от 2010 г. на Административния съд - гр. Русе. Касаторът е развил съображения за неправилност на решението - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - областният управител на Русенска област, прави искане за оставяне на обжалваното решение в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалбата по наведените в нея касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение е била отхвърлено оспорването на Ана Василева срещу заповед № 9500-04 от 06.01.2010 г. на областния управител на област Русе, с която е постановен отказ за обезщетение по реда на ЗПГРРЛ. За да постанови посочения резултат, административният съд е приел, че на основание чл. 1 и 2 от ЗПГРРЛ репресираните лица и техните наследници имат право на еднократно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, като предпоставките за уважаване на искането за обезщетение са кумулативно дадени. Правото на обезщетяване се установява със съответни писмени доказателства - предвид чл. 4, ал. 2 от ЗПГРРЛ и чл. 3, ал. 3, б. "г" от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, в съответствие със закона, който е бил в сила по времето и мястото, където те са съставени. Съдът е счел, че по делото няма данни да е налице репресията "изключен студент, който не е бил допуснат да завърши образованието си". Така постановеното решение е законосъобразно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че касаторът няма качество на репресирано лице по смисъла на чл. 1 от ЗПГРРЛ. От представените по делото доказателства не се установява същият да е бил незаконно репресиран през периода 12.09.1944-10.11.1989 г. заради своя произход, политически убеждения или религиозни вярвания. Липсват данни същият да е претърпял репресия, изразяваща се в "изключване". Лицата, за които по силата на чл. 1 от ЗПГРРЛ е обявена политическа и гражданска реабилитация, имащи право на еднократно обезщетение по чл. 2, т. 1 от с. з., следва да установят правото на обезщетение, т. е. елементите от фактическия състав на правото с писмени доказателства - чл. 4, ал. 2 от закона. Алинея 3 на същия текст регламентира хипотезата, когато липсват писмени доказателства за обстоятелствата по чл. 2 и 3 от закона. В този случай характерът на репресията се установява от централната комисия по чл. 4, ал. 3 от закона по реда и чрез доказателствата, посочени в чл. 4, ал. 5 от ЗПГРРЛ. Комисията се произнася с решение по чл. 4, ал. 6 от закона по отнесения до нея въпрос. Решението й не подлежи на самостоятелно обжалване - чл. 11 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, и е окончателно. От решение, обективирано в протокол от 15.06.2009 г. на Централната комисия по чл. 4 ЗПГРРЛ към Министерството на правосъдието, е видно, че загубването на студентските права на Ана Василева е причинено от задържането й по политически причини в ТВО - Ножарево, каквато репресия ЗПГРРЛ не регламентира. Следователно наличието на посоченото решение на помощния административен орган по чл. 4 от ЗПГРРЛ обвързва административния орган и постановеното от него решение е законосъобразно. Като е приел данните по делото по този начин и е отхвърлил жалбата, Административният съд - гр. Русе, е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,