Решение № 7000 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11208/2024 г.

Производдството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началника на Регионален инспекторат за опазване на културното наследство с център Враца при Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" при Министерство на културата, против Решение 871/02.05.2024 г., постановено по адм. дело 36/2020 г., по описа на Административен съд Ловеч, с което по жалба на Областен управител на Област Ловеч е отменено негово Разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 192, ал.1, т. 2, б. "а", въвр връзка с чл. 71, ал 1, т. 1 ЗКН. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против цитираното разпореждане бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът - Областен управител на Област Ловеч, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Не претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Ловеч е отменил по жалба на Областен управител на Област Ловеч Разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 192, ал.1, т. 2, б. "а", във връзка с чл. 71, ал 1, т. 1 ЗКН, издадено от Началника на Регионален инспекторат за опазване на културното наследство с център Враца при Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" при Министерство на културата. За да постанови този резултат съдът е приел, че при издаването на обжалваното разпореждане са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които имат за последица незаконосъобразност на ПАМ. Не са представени доказателства преди издаването на разпореждането издателят да е уведомил Областния управител на Област Ловеч за започване на производството по издаване на оспорената ПАМ, поради което е нарушена разпоредбата на чл. 26 АПК и представлява отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. По тези съображения съдът е постановил обжалавния съдебен акт. Решението е правилно. С постановения акт, решаващият съд правилно и точно е изложил фактическата обстановка, като подробно е анализирал и обсъдил всички представени по делото доказателства. На база изяснената фактическа обстановка и относимата правна уредба са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани след анализ на възприетите факти. Изводите на съда са ясни, последователни и се базират на подробен анализ на доказателствения материал, поради което съдебното решение е обосновано. Настоящата инстанция споделя изложените в обстоятелствената част на обжалваното решение мотиви поради което не е необходимо да се преповтарят. Правилно съдът е преценил, че оспореното разпореждане е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 26,чл. 35 и чл. 36 АПК, поради което е налице отменителното основание по чл. 146, т. 3 АПК. По делото не са представени доказателства за предоставяне правата на управление на къщата музей "Васил Левски" в Батулци, общ. Ябланица, обл. Ловеч на Областния управител в качеството му на длъжностно лице, поради което и резпореждането не е следвало да бъде адресирано до него. Освен това разпоредбата на чл. 18 от Закона за държавната собственост е обща и в случая неприложима за недвижимите културни ценности - държавна собственост, тъй като упражняването на правата на собственика, включващи и управлението им, са уредени в специалния закон - ЗКН. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение