Решение № 12743 от 25.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2978/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Пловдив, срещу решение 140 от 05.01.2024 г., постановено по адм. д. 2477/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено Решение 2153-15-244/18.09.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърдените с него Задължителни предписания ЗД-1-15-01409739/17.08.2023 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив, като е осъдено ТП на НОИ Пловдив да заплати на Диагностично-консултативен център Пълмед" ЕООД, с ЕИК 115570594, разноските по делото в размер на 700 лв.. Изложените в касационната жалба възражения относно неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на ДКЦ Пълмед ООД срещу посоченото решение на директора на ТП на НОИ - Пловдив. Претендира се присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Диагностично-консултативен център Пълмед" ЕООД, чрез процесуален представител адвокат Й. Ненчева в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: С Решение 2153-15-244/18.09.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив са потвърдени Задължителни предписания ЗД-1-15-01409739/17.08.2023 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ Пловдив. С последните на основание чл. 108 ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 37 от Инструкция 1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, е разпоредено на осигурителя "ДКЦ ПЪЛМЕД" ЕООД да коригира данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за Е. Т. П., за периода от 12.09.2022г. до 13.06.2023 г. в т. 16.1 - отработени законоустановени работни дни и вид на осигуряването - договор за управление и контрол на търговско дружество и осигурителен доход, както следва: 1. За месец 09.2022 г. в размер на 731,50 лв. 2. За месеците 10, 11 и 12.2022 г. в размер на 1045,00 лв. 3. За месеците 01, 02, 03, 04 и 05.2023 г. в размер на 1045,00 лв. 4. За месец 06.2023 г. в размер на 2779,55 лв. Според оплакванията в касационната жалба, незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел, че Е. Т. П. не е упражнявала трудова дейност като управител на дружеството, тъй като не е била заличавана като такава в ТР. Твърди се, че назначения заместник управител по трудов договори, след като не е вписан по правилата на ТЗ и ЗТР и дружеството е извършвало търговска дейност, то управлението на дружеството се извършвало от П., а от това следвало, че същата е продължила да изпълнява трудова дейност. Според чл.10, ал.2 от КСО осигуряването се прекъсвало през периодите, които не се зачитали за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл.4 или чл.4а, ал.1 не била прекратена. Когато било налице прекъсване на трудовата дейност, това прекъсване на трудовата дейност следвало да бъде заявено, защото в противен случай не отпадало задължението за осигуряване. Поради тази причина, в случая било налице упражняване на трудова дейност от вписания управител на дружеството.. Фактически установеното се приема от страните и съдът го възпроизвежда правилно в оспорваното съдебно решение. По доказателствата страните нямат противоречиви становища. Първоинстанционният съд излага в мотивната част на решението си проследената хронология на фактите и подробното им обсъждане. Няма спор, че Е. П. е ползвала отпуск за раждане и отглеждане на малко дете, като за тези социални рискове е осигурявана от ответника по касацията. На осигурителя Диагностично- консултативен център Пълмед" ЕООД гр.Пловдив, въз основа със Заповед ЗР-5-15-01396552/20.07.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, е извършена проверка от контролен орган на Териториално поделение на НОИ - Пловдив, за което е съставен Констативен протокол КП-5-15-01409706/17.08.2023 г. Във връзка с извършена проверка по разходите за ДОО на това търговско дружество, на което едноличен собственик на капитала е БУЛФАРМА ООД, ЕИК 112064200, а управител Е. П., контролния орган е приел: че дружеството е осъществявало търговска дейност през времето, когато Е. П., като представляващ и управител е получавала парични обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете; по партидата на търговското дружество в ТР не са вписани нови обстоятелства по отношение на управлението и представителството. На основание на установеното, по отношение на търговското дружество, като осигурител на П. за предвидени в КСО социални рискове са издадени задължителни предписания за заличаване на данни, по подавани декларации във връзка с осигуряването. Административният орган приема, че след като в ТР нямало вписано друго лице като управител на "ДКЦ ПЪЛМЕД" ЕООД, гр. Пловдив ocвен Е. П., независимо от обстоятелството, че с трудов договор И. М. Т. бил назначен на длъжност заместник - управител" , то следвало да се приеме, че дружеството се представлявало и управлявало от П. и за периода от 12.09.2022 г. до 13.06.2023 г. и същата упражнява трудова дейност, като управител на ДКЦ ПЪЛМЕД" ЕООД, гр. Пловдив и подлежала на задължително осигуряване за фонд Пенсии" и фонд Общо заболяване и майчинство". Поради това подадените данни с декларация Образец 1 за този период, следвало да се коригират. На осигурителят "ДКЦ ПЪЛМЕД" ЕООД, гр. Пловдив, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37 от Инструкция 1 от 3.04.2315 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, са дадени задължителни предписания да коригира данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода от 12.09.2022 г. до 13.06.2023 г. за Е. Т. П.. По повод обжалване на решението на директора на ТП на НОИ Пловдив от ответника по касацията, решаващият съд е приел, че жалбата й отговаря на законовите изисквания като допустима и редовна. Обсъдил е компетентността на административния орган и по същество е приел основателността на оспорването. Първоинстанционният съд, след подробен анализ на доказателствата, събрани в административното производство е отрекъл решаващият мотив на касационен жалбоподател, че П. е полагала труд, тъй като нямало вписване в търговския регистър на промени в управлението на търговското дружество, при извършени справки. Правилно първоинстанционният съд не е приел изложените от административния орган правни доводи, че за да е сигурно неупражняването на трудова дейност като представител и управляващ на търговско дружество, за времето, когато това не може да се извършва и с оглед получаването на обезщетение от фондовете на ДОО, според риска на осигуряване, следва да се направят промени по вписаните в ТР обстоятелства. При безспорно установеното, че Е. П. е осигурено лице, да се твърди, че тя е полагала труд, тъй като не е освободена от управленска и представителна функция на ответното дружество, без да се сочи какви трудови дейности е извършвала, не може и не е основание за промяна на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО. В Кодекса за социално осигуряване няма легална дефиниция на понятието трудова дейност. За целите на осигуряването достатъчно е лицето да попадне в кръга на задължително осигурените по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за него. Дейността по управление и контрол на търговско дружество е различна по своя характер и същност от упражняваната трудова дейност в търговските дружества от собственици и съдружници в качеството им на самоосигуряващи се лица. В КСО тези две различни дейности са изведени като самостоятелни основания за задължителното осигуряване на лицата за държавното обществено осигуряване чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО. Упражняване на трудова дейност са действия, имащи отношение към функционирането на дружеството и извършвано от името на дружеството - сключване на договори, подписване на финансови документи, издаване на разпореждания по организацията на работата и т.н., за което в случая няма данни, нито ангажирани доказателства такива действия да са извършвани от П.. По делото не са налични документи, подписани лично от нея като управител на дружествата, нито са ангажирани доказателства за реално извършвани действия по ръководство и контрол в тях, с оглед на което да се приеме, че тя действително е извършвала трудова дейност. Напротив, доказателствата са в обратна насока- а именно, че назначеното от П. лице на длъжност заместник управител, макар и на трудово правоотношение, е извършвал такава дейност, докато последната е ползвала отпуск по майчинство. По изложените съображения съдът приема, че Е. П., като осигурено лице е ползвала отпуск за раждане и отглеждане на малко дете, респективно за нея е възникнало право на парично обезщетение по чл. 50, ал. 1, чл. 51 и чл. 53 КСО за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете за периода от 12.09.2022 г. до 13.06.2023 г.. В трайната съдебната практика е прието, че качеството управител на търговско дружество на едно лице не е самостоятелно основание за осигуряването му по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, ако лицето не осъществява трудови функции. Няма нормативно изискване за назначаване на прокурист или избор на управител в случаите, когато представляващият търговец се ползва от правото си на обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане и отглеждане на малко дете. (Решение 8264 от 05.07.2016 г. по адм. д. 3631/2016 г., VI отд. на ВАС, Решение 11297 от 22.10.2024 г. по адм. д. 2263/2024 г., VI отд. на ВАС). Носейки доказателствената тежест, административният орган не е представил, не е събрал и не е обсъдил никакви доказателства за реално осъществяване на трудова дейност от П. през процесния период. Всъщност такива доказателства няма, а събраните по делото доказателства недвусмислено сочат обратното - че тя не е упражнявала трудова дейност. Изцяло необосновано е позоваването на разпоредбата на чл.10, ал.2 от КСО от страна на административния орган. Независимо от това дали П. е била в отпуск поради временна нетрудоспособност или за отглеждане на дете, или е била управител на търговско дружеството, този период следва да се зачете за трудов стаж, било на основание чл.9 ал.2 т.1 и т.2 от КСО, било на основание чл.4 ал.1 т.7 от КСО. Следователно не би имало период, който не се признава за трудов стаж, за да се приеме, че осигуряването евентуално би било прекъснато. Първоинстанционият съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и при липсата на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. В допълнение следва да бъде посочено, че отменения административен акт е необоснован и не съответства на целта на закона. Съгласно чл.5 ал.4 т.1 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за: осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Съгласно чл. 40, ал. 1 КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж, като осигурени за този риск. Според нормата на чл. 54к КСО отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Следователно данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, чиято корекция е разпоредил административния орган имат отношение както за определяне на осигурителния доход и осигурителните вноски на осигуреното лице, така и за изплащането на обезщетението за бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на Е. П.. През процесния период същата е била в отпуск поради бременност и раждане, които се удостоверяват с болнични листи за периода от 30.04.2022 г. до 11.09.2022 г., както и в отпуск за отглеждане на малко дете, за периода 12.09.2022 г. до 13.06.2023 г., удостоверени със заявление-декларация. Съгласно чл.9 ал.2 т.1 и т. 2 от КСО за този период не се дължат осигурителни вноски. Административния орган не е извършил анализ на представените по административната преписка доказателства, съгласно изискването на чл.36 ал.3 от АПК. Същият не е обсъдил противоречащите си по своята същност доказателства, тези за вписването на управител в ТР и тези за временна неработоспособност на П. поради раждане и отглеждане на дете, като не е посочил защо при тези данни е приел, че същата е упражнявала трудова дейност. Това нарушение на процесуалните правила е съществено, защото при евентуален анализ и преценка на доказателства, които принципно изключват възможността за осъществяване на трудова дейност, поради временна неработоспособност, административния орган би стигнал до различен правен извод. Освен това като е задължил осигурителя да коригира подадените данни, като заличи времето посочено във временна неработоспособност за сметка на ДОО, по същество административния орган е отрекъл правата на осигуреното лице съгласно чл.9 ал.2 т.1 и т. 2 от КСО. Подобен подход не съответства на целта на закона, тъй като през времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, както и на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, не се дължат и внасят осигурителни вноски. Като е приел, че оспорения административен акт е материално незаконосъобразен и го е отменил, първоинстанционния съд е постановил правилно решение. Не се установяват пороци, обосноваващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, ответника по касационната жалба има право на разноски, но доказателства за такива не са представени, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,