Решение № 10201 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4600/2011 г.
ВАСII отделение07.07.2011 г.докладчик т Славка Найденова
Диспозитив
ОСТАВЯ в сила решение № 105/24.01.2011 г., постановено по адм. д. № 1503/2010 г. на Административен съд- гр. Варна. На основание чл. 223 АПК решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 10201 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4600/2011 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Николай Андонов Николов от гр. Варна, срещу решение № 105/24.01.2011 г., постановено по адм. д. № 1503/2010 г. на Административен съд - гр. Варна, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени, както и се отмени обжалвания отказ на кмета на община с. Аврен, с произтичащите от това последици. Ответниците Андон Николов Киров и Тодорка Янева Кирова, двамата от с. Равна гора, община с. Аврен, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, изразяват становище за основателност на касационната жалба. Ответникът Стоян Георгиев Стоянов от гр. Варна, в писмен отговор изразява становище, за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Николай Андонов Николов срещу отказа на кмета на община гр. Аврен, обективиран в писмо изх. № 2287/1/12.11.2009 г., да измени графичната част към Заповед № 1425/18.09.2007, с която е одобрено изменението на вътрешната регулационна линия между УПИ VII-3 и УПИ II-3, кв. 23 по плана на с. Равна гора, община с. Аврен. За да постанови решението си съдът приел, че изричният отказ е законосъобразен, тъй като жалбоподателят е придобил УПИ-3, кв. 23 по плана на с. Равна гора след издаването на процесната заповед, поради което изричният отказ е законосъобразен. Решението е правилно. Жалбоподателят е придобил права на собственост по дарение на УПИ VII-3, кв. 23 по плана на с. Равна гора, с нот. акт от 2008 г., след издаването на Заповед № 1425/18.09.2007 г., с която е одобрено изменението на вътрешната регулационна линия между УПИ VII-3 и УПИ II-3, кв. 23 по плана на с. Равна гора по взаимно съгласие на собствениците. Урегулирания поземлен имот е придобил в собственост съгласно влязлата в сила процесна заповед, по регулационните му граници, без имота, по отношение на който претендира, че е допусната грешка и неправилно нанасяне на регулационната граница, с искането да се измени, поради това че планът съдържа фактическа грешка. УПИ II-3 също е прехвърлен на друго лице след издаване на заповедта. С оглед на това при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че искането е неоснователно, а изричният отказ законосъобразен, тъй като по отношение на искателя /жалбоподателя/ не са налице основанията на чл. 134, ал. 2, т. 4 ЗУТ, както и основанията на чл. 62, ал. 2 АПК. Съдът е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства и правните изводи кореспондират със събрания доказателствен материал, като настоящата инстанция споделя изцяло изложените мотиви към решението е те се налага преповтарянето им. С оглед изложеното не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК