Решение № 14988 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11151/2010 г.

Решение № 14988 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11151/2010 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Петър Иванов Димитров от гр. София, против решение № 364/8.06.2010 г., постановено от Административен съд - Плевен, трети състав, по адм. д. № 1064/2009 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в производство по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, административният съд е отхвърлил жалбата на Петър Иванов Димитров от гр. София, в качеството му на наследник на Руса Цанкова Тошмакова, с искане за обявяване на нищожност на Заповед № РД-15-131/1.02.1998 г. на Кмета на община Плевен, с която е признато правото на ползувателя Станка Стефанова Атанасова, като наследник на Стефан Цоков Пашов да придобие собствеността върху предоставен за ползване имот в парцел 14 в местността "Стража 2" по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, в размер на 600 кв. м и е осъдил жалбоподателя да заплати на Община Плевен и на заинтересованите страни Неда Василева Пашова и Станка Стефанова Атанасова направените по делото разноски. За да постанови решението си съдът е приел следното: С молба вх. № ПСД94С-347/29.01.1998 г. до кмета на община Плевен, Станка Стефанова Атанасова, в качеството си на наследник на ползувателя Стефан Цоков Пашов заявила желанието си на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ да придобие собствеността върху предоставената за ползване по силата на ПМС № 26/1987 г. и решение № 17/1976 г. на ИК на ОбНС - Плевен земеделска земя в м. "Стража II", парцел 14 от 600 кв. м, в който наследодателят създал следните подобрения: лозе, овощна градина и построил сезонна постройка със строително разрешение № 131/78 г., като поискала да бъде извършена оценка на имота. Към заявлението приложила у-ние № 33 относно предоставеното право на ползване върху описания зем. имот. От писмените доказателства по делото се установява, че земята е предоставена по реда на действащото тогава ПМС № 12/1971 г. Постановлението изменя предходно ПМС № 21/1963 г. Впоследствие ПМС № 12/71 г. е изменяно с последващи постановления. Предоставеното право на ползване е безвъзмездно, безсрочно и с право на наследяване. В качеството си на наследник на ползувателя, Станка Стефанова Атанасова е подала в новирания срок по § 61, ал. 1 от ППЗСПЗЗ молба за закупуване на ползвания имот, за което е представила у-ние за наследници. Към нея са представени необходимите документи, установяващи правото по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ - цитираното строително разрешение и скица, от които е видно, че е одобрен типов проект за строеж на сезонна постройка тип К ЗП 20 кв. м. Не се спори, че постройката е изградена към 1.03.1991 г. Спазена е процедурата по издаването на заповедта. Посочената година на издаването на заповедта се дължи на допусната фактическа грешка, което е видно от датата на решението на комисията, назначена със заповед № РД-15-116/28.01.1998 г., прието с Протокол № 22/30.06.1998 г., т. е. издадена е след него, след като адм. орган се позовава на него в мотивите си, а е видно и от удостоверената дата на връчването й - 31.03.1999 г. Техническата грешка не се отразява на законосъобразността или валидността на заповедта. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че не се открива съществен порок в издадената заповед, който да се отразява на нейната валидност и да обосновава нищожността и. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното решение, изразяващи се в следното: Неправилно съдът е приел, че Станка Стефанова Атанасова е ползувател с права по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Станка Атанасова е придобила статут на наследник на ползувател по ПМС № 12 през 1996 г., т. е. след 1992 г., от която година правото на ползване е прекратено и нейният баща Стефан Пашов вече не е ползувател на процесния имот. Той е бил ползувател по силата на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не се е възползвал от предоставените му възможности да закупи процесния имот и не е подал молба за закупуване. Молба за закупуване подава дъщеря му - Станка Атанасова, на 29.01.1998 г. Разпоредбата на § 61 от ПЗР на ППЗСПЗЗ се отнася само за ползувателите, но Станка Атанасова не е от тях. Жалбоподателят е оспорил представеното у-ние № 33 в частта му, с която се установява, че му е предоставено право на ползване по реда на ПМС № 26/23.04.1987 г. на парцел в м. "Стража". От решение № 17/1976 г. на ИК на ОбНС - Плевен е видно, че Стефан Пашов е ползувател по реда на ПМС № 12/1971 г. на неидентифициран зем. имот. Земята, предоставена по ПМС № 12/1971 г. на Стефан Пашов не е от държавния поземлен или горски фонд, а е земя на ТКЗС, което е противозаконно. В земите за зем. ползване не се разрешава строителство. В процесния имот има временна постройка, която не е обитаема. ПМС № 76/1977 г., ПМС № 1/1981 г., ПМС № 11/82 г., ПМС № 26/1987 г. са с друго предназначение - за най-рационално ползване на стопанисваната земя. Всяко следващо от тях прекратява действието на предходното ПМС. За да премине едно ПМС в друго ПМС, трябва да има изрично решение - например в ПМС № 4/1988 г., в т. 5 - 6 от ПЗР, чл. 15, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ПМС № 11/1982 г. се заменят с чл. 11, т. 2 от ПМС № 26/1987 г. Действието на ПМС № 12/71 г. е прекратено през 1991 г. с влизане в сила на ЗСПЗЗ, когато е прекратено действието и на ПМС № 26/1987 г. Не е възможно правните му разпоредби да се заменят с тези на ПМС № 26/1987 г., както твърди съдията по делото. След като текстът "Земята се предоставя безвъзмездно за безсрочно ползване и може да се унаследява", не е записан в ПМС № 12/1971 г., то това води до неистинност на удостоверение № 33, издадено от община Плевен на Стефан Пашов. Следователно и оспорената заповед на кмета на община Плевен на името на Станка Атанасова е нищожна. Оспорва и решението в частта му за разноските по отношение на тези, направени от Неда Василева - майката на Станка Атанасова, като счита, че тя не е заинтересована страна по делото. Иска се отмяна на решението и обявяване на оспорената заповед на кмета на община Плевен за нищожна поради липса на основание за нейното издаване. Ответната страна - кметът на община Плевен, чрез процесуалния си представител, с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното становище: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна по делото. Излагат се доводи за необоснованост и неправилност на съдебното решение. Жалбата е неоснователна. Решението на първоинстанционния съд правилно и обосновано При издаването на оспорената пред него заповед е спазена процедурата и не е допуснато нарушение на материалния закон. В случай са налице условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, за да бъде признато правото на наследниците на ползвателя за трансформиране на правото на ползване в право на собственост с процесната заповед на кмета на община Плевен. Земеделската земя е била предоставена за ползване с акт на МС - ПМС № 12. Върху земята е построена сграда със сезонно предназначение въз основа на строително разрешение от 1978 г. Заявителката е заявила правото си в преклузивния срок до 31.01.1998 г., към който момент сградата е съществувала. Спазена е предвидената в § 61 и § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ процедура за придобиване право на собственост върху предоставената за ползване земеделска земя. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил представените по делото доказателства и направеният от него извод като краен резултат е правилен и законосъобразен. По делото са представени писмени доказателства, които установяват, че на Стефан Пашев - наследодател на жалбоподателката, е предоставено право на ползване по силата на акт по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ - ПМС. Предоставеното право на ползване е по реда на ПМС № 12/1971 г. Съгласно § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, права по § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ имат гражданите, на които е предоставено правото на ползване както по силата на ПМС № 12/71 г., така и по силата на ПМС № 26/87 г., при което е без значение след като първоначалното предоставяне на ползването на имота е по ПМС № 12/71 г. дали впоследствие възникналите правоотношенията се регламентират от ПМС № 26/87 г. или не. Освен това в производството по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ не може да се оспорва законосъобразността на предоставянето на правото на ползване с акта на МС. Правото на ползване, предоставено по силата на цитираните ПМС се прекратява с разпоредбата на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но същевременно за ползувателите, при наличието на определени предпоставки, регламентирани в § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, се предоставя друго материално право - правото да изкупят предоставените им за ползване земи. Касае до предоставено по силата на ЗСПЗЗ материално право, а материалните права се наследяват. Като наследник на ползувател по силата на предоставено му право на ползване с акт по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, Станка Атанасова е била активнолегитимирана да предяви искане за закупуване на имота при условията на § 4а в срока по § 61 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Правилно е решението на съда и относно извода му за наличието на предпоставките на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Върху имота е построена сграда със сезонно предназначения, видно от строителното разрешение от 1978 г., която представлява сграда по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и не е такава по смисъла на § 1, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Освен това искането е за обявяване на нищожност на заповедта на кмета от 1998 г. и като такова е неоснователно. Изложените доводи представляват твърдения за неправилност на адм. акт и не са относими към предпоставките за обявяването на неговата нищожност. Оспореният акт е издаден от компетентния орган, при спазване на процесуалните и материалноправни разпоредби и не е нищожен. Решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, IV-то отделение,