Решение № 11136 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6252/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на министъра на вътрешните работи против решение 2921 от 28.03.2024 г., постановено по адм.д. 2989/2023 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т.3 АПК и моли за отмяната му. Ответникът И. А. С., чрез процесуалните си представители, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отменя заповед 8121К-14621/27.11.2023 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 вр. ал. 5 ЗМВР, е прекратено служебното правоотношение на И. А. С. заместник ректор на Академията на МВР при съкращаване на длъжността и отказ на служителя да заеме друга предложена му длъжност, считано от датата на връчване на заповедта. За да постанови този резултат първоинстанционният съд излага съображения, че оспорената заповед е предявена на служителя и същият е запознат с нея, но не е налице връчване по смисъла на чл. 230, ал. 2 ЗМВР, поради което прави извод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът констатира, че е налице съкращаване на длъжността, заемана от С., но приема, че процедурата по чл. 226 ал. 5 ЗМВР е изпълнена само формално и същата е опорочена, тъй като на служителя не е предложена конкретна длъжност или длъжности, които да са подходящи за заемане от него. По тези съображения съдът прави извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Неправилно съдът приема, че оспорената заповед не е връчена на служителя. Видно от приложения по делото протокол от 27.11.2023 г. е, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е връчена при отказ на служителя да я подпише, който факт е удостоверен с подписите на двама свидетели. Да се приеме обратно означава, че по силата на чл. 230, ал. 2 ЗМВР служебното правоотношение на И. С. не е прекратено и за същият не е налице правен интерес от оспорването, която хипотеза в случая очевидно не е налице. Правилен е изводът на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Съгласно правилото на чл. 226, ал. 5 ЗМВР прекратяване на служебните правоотношения в случаите по ал. 1, т. 5 се допуска само ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща за него. Оспорената заповедта е издадена при хипотеза на отказ на служителя да заеме друга предложена му длъжност. В случая от събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, по несъмнен начин е установено, че процедурата по предлагане на друга длъжност е изпълнена формално. Видно от представения протокол от 21.11.2023 г. е, че на И. С. са представени справки за вакантни длъжности в Академията на МВР за 26 вакантни щатни бройки и справка за свободните длъжности в структурите на МВР, посочени в 41 бр. писма от ОДМВР в страната с различен брой вакантни длъжности. Установено е, че служителят иска да му бъде дадена възможност подробно да се запознае с предлаганите му вакантни длъжности, при което такава възможност е предоставена формално, без да се даде разумен срок на същия да се запознае с вакантните места и съответно да направи своя съзнателен избор да заеме някоя от тях или да откаже. На служителя не са предлагани конкретни вакантни длъжности, подходящи за него, в който смисъл са събраните по делото гласни доказателства. С показанията на свидетелката Г. се установява, че на С. е връчена папка с документи писма от структурите на МВР за свободните щатни бройки, справка за свободните щатни бройки в Академията на МВР и протокол за подбор. Установено е, че служителят иска да му се даде възможност да вземе документите и да отиде в кабинета си с цел да ги разгледа на спокойствие, но ректорът заявява, че изборът на длъжност трябва да стане в присъствието на всички, които са в залата и няма право да изнася документите извън нея, а следва да се запознае с тях на място. Предвид обема на предоставените материали относно вакантните свободни места и необоснованият отказ за даване на възможност за самостоятелен преглед на множеството документи и описаните в тях вакантни щатни бройки и вземане на решение за избор на длъжност или отказ от заемане на такава следва, че процедурата е изпълнена само формално, което е в противоречие с изискванията на чл. 226, ал. 5 ЗМВР. В подкрепа на този извод е и протоколът от 21.11.2023 г. за избор за заемане на свободни длъжности, в който са описани регистрационните номера на писмата от структурите на МВР в страна с посочени свободни щатни бройки, без да са посочени конкретните длъжности. От изложеното следва, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на материалния закон, поради което като достига до този извод първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция, констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди министерство на вътрешните работи да заплати на И. А. С. сумата 1000 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,