Решение № 10440 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5493/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Министъра на околната среда и водите, подадена чрез пълномощници – гл. юрисконсулт Т.Тодорова и гл.юрисконсулт Д. Калеова - Николова против решение № 11 989 от 26.03.2026 г., постановено по адм. д. № 8369/2025 г. по описа на Административен съд София – град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да се потвърди заповед № 968/18.07.2025 г. на министъра на околната среда и водите. Претендират присъждане на разноски по делото. Ответникът – Д. С. А., чрез процесуалния си представител, в писмен отговор, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя по жалбата на Д. С. А. заповед № 968/18.07.2025 г. на Министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) е прекратено служебното правоотношение на А. от длъжността „главен експерт“ в отдел „Администриране и нередности“ в Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“ в Министерство на околната среда и водите, с ранг ІV старши - поради съкращаване на длъжността. С решението Министерство на околната среда и водите е осъдено да заплати и направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 108, ал.1 ЗДСл., в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но при неправилно приложение на материалния закон и неговата цел. Приема, че няма спор, че длъжността на А. - „главен експерт“ в отдел „Администриране и нередности“ вече не съществува, но от направеното сравнение между нейната и новата длъжностна характеристика на „експерт“ в сектор „Управление на риска и контрол“ функциите и задълженията са идентични. Сочи, че има напълно идентични цели, които са насочени към нередностите – да се администрира, регистрира и проследява, като и задълженията в двата отдела – и стария, и новия – се базират на нередности (измами, подозрения за измами), които като се установят се изготвят становища, отговаря се на жалби, в което се състоят задълженията на експертите. Констатира, че има пълно съвпадение на задълженията и функциите, което се установява и от показанията на разпитаните свидетели. Приема, че не е налице реално съкращаване на длъжността, а само фиктивно такова, като длъжността, която е заемала А. продължава да съществува със същите задължения и отговорности и като система от функции, но с променено само наименование. Посочва, че съществува и второ основание за незаконосъобразност – несъответствие с целта на закона. Приема, позовавайки се на свидетелските показания, че отделът на А. е бил подложен на нерегламентиран контрол и подозрения в юридическата си дейност от лице, което не е юрист, поради което ситуацията е станала напрегната, имало е конфронтация с началника на отдела, който не е юрист и за да наложи авторитета си е предложено съответното преструктуриране. Сочи, че докладът, приложен на стр. 178 не изхожда от лице, което не е заинтересовано и има обективна преценка над ситуацията, а е точно обратното. Сочи, че не е ясно защо след като между двата отдела „Администриране на нередности“ и „Последващ контрол“ има обвързаност в работния процес не са се слели в един, а новата структура е довела до нови отдели и сектори. Приема, че самият факт, че е предложено преназначаване означава, че функциите сами по себе си са запазени. Сочи, че е нарушено изискването на чл. 6, ал.2-5 АПК, тъй като е налице недобросъвестно упражняване на правомощия на органа по назначаване, който е игнорирал факта, че правото му на преценка винаги е ограничено от преследваната от закона цел. Прави извод, че спрямо служителката не е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. за прекратяване на служебното й правоотношение. По тези съображения съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Административният съд е постановил решението си след изясняване на всички обстоятелства от значение за правния спор и извършен обстоен анализ на събраните по делото доказателства и доводите на страните. Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, довели до отмяна на заповедта, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. „второ“ АПК. Правилно съдът приема, че процесната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган – министъра на околната среда и водите, съгласно чл. 108 ЗДСл. във вр. с чл. 42, ал. 5 от Закона за администрацията (ЗА). Издадената заповед отговаря на изискванията за форма като същата е с необходимото съдържание съобразно чл. 108, ал.1 ЗДСл. Посоченото правно основание в този случай е и фактическо такова, което обуславя издаване на акта за прекратяване на служебното правоотношение. Законосъобразен е изводът на съда, че спрямо държавния служител не е осъществена хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. – съкращаване на длъжността. За да е налице съкращаване на длъжността следва същата да не фигурира в длъжностното разписание като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, които изисквания следва да са налице в кумулативност. По делото е установено, че Д. С. А. е заемала длъжността „главен експерт“ в отдел „Администриране и нередности“ в Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“. Видно от длъжностното разписание в сила от 01.06.2025 г. общата численост на персонала, определена с нормативен акт е 442 щатни бройки (щ.бр.), която численост се запазва и в новото длъжностното разписание от 18.07.2025 г. В длъжностното разписание от 01.06.2025 г. е посочено, че общата численост на персонала, намалена с броя на заместник-министрите е 438 щ.бр., общата администрация е 87 щ.бр., а специализираната администрация - 323 щ.бр. като в длъжностното разписание в сила от 18.07.2025 г. тази обща численост на персонала, намалена с броя на заместник-министрите остава също 438 щ.бр., общата администрация отново е 87 щ.бр. и специализираната администрация запазва числеността си от 323 щ.бр. Единствената промяна в показателите от длъжностното разписание от 01.06.2025 г. и това от 18.07.2025 г. е, че в последното е увеличен броят на служителите, заемащи ръководни длъжности от 55 бр. на 57 бр. В този случай при съпоставка на длъжностните разписания е видно, че общата численост на персонала на МОСВ не е намалена, както и тази на обща и специализирана администрация. Правилно първоинстанционният съд установява, че след утвърждаване на новото длъжностно разписание от страна на органа по назначаването в сила от 18.07.2025 г. в Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“ са извършени структурни промени като длъжността на А. – „главен експерт“ в отдел „Администриране и нередности“ е закрита, предвид закриването на отдел „Администриране и нередности“ в Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“ – МОСВ, съгласно заповед № ЧР-11/17.07.2025 г. на министъра на ОСВ, но същата не престава да съществува като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика на главен експерт, отдел „Законосъобразност на процедури, управление на риска и контрол, сектор „Управление на риска и контрол“ в ГД ОПОС - МОСВ. Видно от приложените длъжностни характеристики, тази на А. за изпълняваната от нея длъжност „главен експерт“ отдел „Администриране и нередности“ в ГД ОПОС и тези от 18.08.2025 г. за длъжността „главен експерт“ сектор „Управление на риска и контрол“ в ГД ОПОС (след прекратяване на служебното правоотношение на А. на 18.07.2025 г.) е, че при съпоставката им с оглед описаното като основна цел на длъжността; област на дейност; преки задължения; други задължения в рамките на компетентността; отговорности и др. има пълно припокриване на правата и задълженията и както е констатирал и съда това се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели. С оглед изложеното в конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 106, ал.1, т.2 ЗДСл., даваща право на органа да прекрати служебното правоотношение с държавния служител. Както бе посочено, след съпоставка между приетите по делото длъжностни разписания, поименните разписания на длъжностите и анализа на длъжностните характеристики, се налага изводът, че извършеното съкращаване от органа по назначаване, макар и сторено в рамките на неговата оперативна самостоятелност, не се установява да е насочено към „подобряване на организацията на работата, контрола и координацията при осъществяване на основните дейности“ (такава цел е посочена в доклада) на Дирекцията. Преструктурирането на администрацията без промяна на общия числен състав на засегнатите звена, запазването на системата от функции, задачи и изисквания към звената и служителите в тях не представлява съкращаване на щата по смисъла на чл. 106, ал.1, т.2 ЗДСл. Правилен е и изводът на първоинстанционният съд, че процесната заповед е издадена и в противоречие със целта на закона и в нарушение на принципа на чл. 6, ал.1 АПК, който задължава административния орган да упражнява правомощията си добросъвестно и в съответствие с преследваната от закона цел. Вярно е твърдението на касатора, че реорганизацията и вътрешното преструктуриране в отдели и дирекции е компетентност включена в рамките на оперативната самостоятелност на органа по назначаването и съответно не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, но правото на органа по назначаване на оперативна самостоятелност не е абсолютно и самоцелно. Органът по назначаването е задължен да упражнява правомощията си добросъвестно и разумно, подчинено на легитимни цели, каквито са постигане на ефикасно функциониране на администрацията, посредством оптимизиране на дейността й. Смисълът на съкращението е да се оптимизира работата в съответната администрацията, като се създадат условия за изпълнение на дейността от по-малко на брой служители. В случая към датата на издаване на заповедта, извършените промени за оптимизиране на работата на администрацията са фиктивни и сочат, че действията на органа по назначаването са предприети в отклонение от принципа за добросъвестно, разумно и справедливо упражняване на правомощията, предвиден в чл. 6, ал. 1 АПК, тъй като не са насочени към ефективното и рационално изпълнение на функциите на администрацията, а към произволно преструктуриране, целящо освобождаване на места в съответната администрация. С оглед изложеното като е отменил обжалваната пред него заповед № 968/18.07.2025 г. на министъра на околната среда и водите, Административен съд София - град е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което не следва да бъде касирано. При този изход на делото направеното своевременно искане от ответната страна за присъждане на разноски се явява основателно на основание чл. 143, ал.3 АПК като следва да се осъди Министерство на околната среда и водите да заплати на Д. С. А. направените в касационното производство разноски в техния претендиран и доказан размер от 600 евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,