Решение № 10352 от 28.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3265/2020 г.

Решение № 10352 от 28.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3265/2020 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", чрез процесуален представител срещу решение № 2804 от 23.12.2019 г. по адм. дело № 938 по описа за 2019 г. на Административен съд - Благоевград. С него по оспорване от Ф. К. е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 " Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 - 2013 г. за кампания 2016 г. с изх. № 02-010-6500/2878 от 06.08.2019 г. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и необоснованост - отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора и потвърждаване законосъобразността на оспорения административен акт. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Ответната страна по касационната жалба - Ф. К., чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба. Иска оставяне на решението в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е било Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 " Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2016 г. с изх. № 02- 010 - 6500/2878 от 06.08.2019 г., издадено от зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане по мярка 214 "АЕП", направление "Биологично пчеларство", в размер на 3598, 67 лв. За да се произнесе по спора, административният съд е установил от фактическа страна, че земеделският стопанин е подал заявление за подпомагане от 30.05.2016 г. по мярка "АЕП" от ПРСР 2007 -2013 г., направление "Биологично пчеларство", като с оспореното уведомително писмо заявлението за подпомагане не е одобрено, поради констатирани несъответствия с изискванията по чл. 29 и чл. 17, ал. 1, т. 2 и т. 5 от Наредба № 11/2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "АЕП" от ПРСр 2007 - 2013 г. и поради неспазване на изискването на чл. 13, ал. 3 от същата наредба. От правна страна, съдът е приел, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган и в предписаната от закона форма, но при липсата на изложени фактически основания за постановения отказ в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. От друга страна е прието, че административната проверка не е установила несъответствия между декларираните данни и информацията в регистрите на БАБХ, поради което съображенията в писмото за несъответствие на заявлението с изискванията за подпомагане по чл. 17, ал. 1, т. 2 /по - малко от минималния изискван брой пчелни семейства/, записан в регистъра на БАБХ и по т. 5 /броят на пчелните семейства, записан в регистъра на БАБХ, е по - голям от заявения и за разликата не е представен договор с контролиращо лице или в него не е посочен броят на пчелните семейства от Наредба № 11/2009 г. не са мотивирани, без изложени конкретни съображения и не почиват на данни от реално извършена проверка в регистрите на БАБХ. Относно неизпълнение на изискването на чл. 29 от Наредба № 11/2009 г., съгласно който текст се одобряват собствениците на пчелни семейства, съдът е счел, че в УП липсват съображения, че жалбоподателката не е собственик на пчелин № 2967 - 0339, поради което не е ясно на какво фактическо и правно основание е изключен от оторизацията. По отношение приложената разпоредба на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11/2009 г., съдът е приел, че липсват каквито й да е мотиви, поради което съдът не би могъл да провери законосъобразността за прилагането й. По горните съображения, съдът е отменил оспореното уведомително писмо, като издадено в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 при липсата на мотиви и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - чл. 146, т. 3 АПК. Така постановеното решение е правилно. Касационната инстанция намира за правилни и законосъобразни изводите на административният съд, че обжалваният административен акт не отговоря на изискването за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, доколкото не съдържа фактически основания за неговото издаване. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. Фактическите и правни основания за издаване на акта, относно отказа за финансово подпомагане, съставляващи мотиви на административния орган се съдържат в табличен вид в оспореното уведомително писмо, включително и разясненията по колони на самите таблици. Тези данни касаят установени неспазени базови изисквания. Поясненията към тези колони по съществото си и според утвърдената съдебна практика, представляват мотивите за постановяване на отказа. Обосновано решаващият съд приема, че проверката за спазване на формата на оспорения административен акт в този случай изисква преценка на относимост на посоченото в текстовата част основание за намаляване към описаните в колоните цифрови данни. В случая, административният орган е мотивирал крайния си извод да откаже финансово подпомагане изцяло, с данните в колона 7 – неспазени базови изисквания, като в разясненията към съответните колони като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 29 и чл. 17, ал. 2, т. 2 и т. 5 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., както и на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11/2009 г. за условията за прилагане на мярка 214 АЕП" от ПРСР 2007 - 2013 г., установено чрез извършване на административни проверки. В поясненията към таблицата, за колона 7 е посочено, че се налага санкция за неспазени базови изисквания, съгласно раздел V "Намаления при неспазване на базови за дейностите от мярка 214 от ПРСР 2007 - 2013 г. от Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания, на основание чл. 16 от Наредба № 11/2009 г. със заповед № РД 09-243 от 17.03.2017 г. на МЗХГ, а в поясненията към колона 8 е посочено - санкция за неспазени изисквания по управление на заявената от кандидата агроекологична дейност, установени чрез извършени административни проверки и предоставена информация на ДФЗ - РА от външни институции, съгласно чл. 68 от Наредба № 11/2009 г. Видно от данните по административната преписка не са извършени проверки на място, а при извършената административната проверка, подписана от адресата на акта, не са установени несъответствия /л. 15/. Няма спор, че 2016 г. е четвъртата от поетия от заявителя ангажимент по мярка 214 от ПРСР 2007-2013 г. Посоченият в УП за нарушен чл. 29 от Наредба № 11 предвижда, че за подпомагане по направлението /биологично пчеларство/ се одобряват собствениците на пчелни семейства, като в писмото не се съдържат мотиви, че заявителят не е собственик на заявените пчелини. Такива данни няма и в административната преписка. Не отговаря на фактите по делото посоченото в УП, че има несъответствия с изискванията на чл. 17, ал. 1, т. 2 и т. 5 от Наредба № 11. Не се предоставя финансова помощ, когато при административни проверки или проверки на място са установени по-малко от минималния изискван брой пчелни семейства или когато броят на пчелните семейства, записани в регистъра на БАБХ е по-голям от заявения и за разликата не е представен договор с контролиращо лице. Административният орган нито е посочил, нито е доказал обстоятелства, които да докажат наличието на посочените двете хипотези на чл. 17 от Наредба № 11, поради което правилно административният съд е приел нарушаване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК на изискването за мотивиране. Законосъобразни са правните изводи на съда и относно липсата на изложени конкретни съображения за отказ на основание посочената разпоредба на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР, за периода 2007 - 2013 г. В оспореното уведомително писмо разпоредбата е посочена декларативно, без да са изложени конкретни мотиви и съображения. Съгласно тази разпоредба агроекологичните плащания за периодите на преход по ал. 1, 10 се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава периодите на преход към биологично производство съгласно чл. 36, чл. 37, пар. 2 и чл. 38, пар. 3 на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008 г.). Съгласно чл. 38, пар. 3 от Регламент 889/2008 пчелните продукти могат да бъдат продавани с означения за биологичния начин на производство само когато разпоредбите, посочени в настоящия регламент, са спазвани в течение най-малко на една година. Съгласно пар. 5 на същия член от Регламента по време на периода на преход восъкът се заменя с восък, произхождащ от биологично пчеларство. Доколкото в случая се касае до пчелни семейства, безспорно по делото, че минималният преходен период е една година. Разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. препраща към периодите на преход към биологично производство, уредени в Регламента, но гласи, че агроекологичните плащания, в предвидените случаи, се предоставят на подпомаганите лица, за срок, който не надвишава периодите на преход по чл. 38 от Регламента. Няма разпоредба нито в Регламент 889/2008 г., нито в Наредба № 11, която да посочва кои са максималните периоди на преход, а очевидно за административния орган минималният срок от 1 година означава и максималния период на преход. Подобно тълкуване не съответства на смисъла на чл. 38 от Регламента. Освен това следва да де отбележи, че в оспореното писмо не са посочени конкретно неспазване базови изисквания, така както е посочено в колона 7. С утвърдената със заповед на министъра на земеделието и храните Методика не могат да се въвеждат за базисни изисквания условия, които не са нормативно регламентирани в Наредба № 11/06.04.2009 г. на МЗХ/ДВ бр. 29/17.04.2009 г. /. В Методиката е посочено правило, че не се предоставя финансово подпомагане за пчелни семейства, заявени за подпомогане по дейност за преминаване към биологично земеделие/периода на преход/ след изтичане на минималните периоди на преход към биологично производство, съгласно чл. 36, чл. 37, пар. 2 и чл. 38, пар. 3 на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008 г.). Недопустимо е с вътрешнослужебен акт, какъвто е Методиката, да се извършва първична правна уредба на базови изисквания като се дописва Наредба № 11 и се създава правило, което не съответства на смисъла на европейското право. В чл. 38, пар. 3 от Регламент № 889/2008 г. е посочен само минималния, но не и максималния период на преход. Предвид изложеното следва да се споделят правните изводи на съда, че оспореното УП е постановено при неправилно приложение на материалния закон, при неспазване на законовите изисквания за форма и съдържание и като такова е отменено. Решението следва да се остави в сила като се уважи искането на ответната страна за присъждане на направените за касационното съдебно производство разноски в размер на 400 лева. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение