Решение № 400 от 13.1.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Ти си мобилити ЕООД срещу решение 5 от 01.03.2022 г. по адм. дело 692/2021 г. по описа на Административен съд Русе. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ Р-03001821000336-091-001/26.08.2021 г., издаден от началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП Варна - възложил ревизията и от главен инспектор по приходите в същата дирекция - ръководител на ревизията, потвърден с решение 254/09.11.2021 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП относно установени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 12. 2020 г. в размер на 205 236, 97 лв. - главница и лихва за забава в размер на 10 946, 85 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че от съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че по процесните фактури е доказан ВОД и стоките са транспортирани до Република Румъния. Неправилно според касационния жалбоподател съдът е ценил едни доказателства за сметка на други и това е довело до формиране на неправилен извод за законосъобразност на процесния РА. Иска отмяната на решението и постановяване на друго с отмяната на РА. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Енев в писмено становище изразява становище за нейната неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 13 297,35 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС - Русе е бил РА Р-03001821000336-091-001/26.08.2021 г., издаден от началник сектор Ревизии и главен инспектор по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение 254/09.11.2021 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП относно установени спрямо "Ти си мобилити" ЕООД допълнителни задължения по ЗДДС за данъчен период м. 12. 2020 г. в размер на 205 236, 97 лв. - главница и лихва за забава в размер на 10 946, 85 лв. Установените задължения са в резултат на непризнат ВОД на стоки /10 бр. нови леки автомобили/, документирани с фактури, по които получател е Logistic center group S. R. L., регистрирано за целите на ДДС в Румъния с идентификационен номер по ДДС: R016833198, както следва: фактура 152/15.12.2020 г. на стойност 132507, 48 лв.; фактура 151/15.12.2020 г. на стойност 135343, 43 лв.; фактура 150/15.12.2020 г. на стойност 176670, 12 лв.; фактура 149/15.12.2020 г. на стойност 127715, 70 лв.; фактура 148/15.12.2020 г. на стойност 123412, 87 лв.; фактура 155/16.12.2020 г. на стойност 65324, 73 лв.; фактура 157/16.12.2020 г. на стойност 66302, 63 лв.; фактура 156/16.12.2020 г. на стойност 66107, 05 лв.; фактура 153/16.12.2020 г. на стойност 66498, 22 лв.; фактура 154/16.12.2020 г. на стойност 66302, 63 лв. Приходните органи са констатирали наличието на различни ЧМР с предмет на същите стоки, но с различен изпращач и получател. Превозът на стоките е за получателя и като превозвач във всички ЧМР е вписано OLMOSDON SRL MOLDOVA. Едновременно с това се установява, че едва при обжалването на РА по административен ред ревизираното лице /РЛ/ представя документи, които не са събрани в хода на ревизията, с които цели да докаже процесният ВОД, а именно: потвърждения за получаване на стоките по всяка от процесните фактури, подписани от управителя на получателя Logistic center group S. R. L. /л. 29-л. 38 от преписката/ и на Приемо - предавателни протоколи от 24.12.2020 г., двустранно подписани от представляващите дружествата доставчик и получател /л. 19 - л. 28 от преписката/ и датиращи от 24.12.2020 г. АС Русе е достигнал до извода за материална законосъобразност на РА, като е обсъдил всички доказателства, събрани в рамките на ревизионното и на съдебното производство. Приел е, че процесният ВОД не е доказан, тъй като от анализа на доказателствата не се установява по категоричен начин преминаването на стоките /процесните 10 бр. автомобили/ от територията на РБ до територията на Румъния и получаването им там. Направен е извод, че доставката на стоките е извършена на територията на РБ, поради което не е приложима нулевата данъчна ставка по чл. 53, ал. 1 ЗДДС и се дължи ДДС на основание чл. 82, ал. 1 ЗДДС в определения от приходните органи размер. Решението е правилно, валидно и допустимо. Касационната инстанция възприема като правилни и обосновани мотивите на първостепенния съд за материална законосъобразност на процесния РА, поради което настоящият съдебен акт препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Неоснователни се явяват доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на съдебния акт и за формиране на извод в нарушение на материалния закон. Правилно съдът се е концентрирал върху спора относно това дали доставката от Ти си мобилити ЕООД на румънското дружество Logistic center group S. R. L., представлява ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, респ. по чл. 138, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и дали правилно или не ревизираният субект е начислил ДДС с нулева ставка по чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗДДС, вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика. От постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО следва, че освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага само, когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена /т. 31 от решението по дело С - 273/11/. Основанията за прилагане на нулева ставка съгласно чл. 53, ал. 2 ЗДДС се доказват с документите, предвидени в чл. 45 от ППЗДДС /в приложимата за процесния период редакция на ДВ бр. 25/2020 г., в сила от 20.03.2020 г./. Според чл. 45, т. 2 от ППЗДДС за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, когато не прилага презумпцията по чл. 45 а от Регламент за изпълнение (EС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки (OB, L 311/10 от 7 декември 2018 г.): а) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество; б) транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. В процесния случай обосновано съдът е приел, че процесният случай попада в хипотезата на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС, тъй като превозът на стоките е за сметка на получателя - Logistic center group S. R. L. Това означава, че ВОД следва да бъде доказан с транспортен документ или писмено потвърждение. Касационната инстанция споделя задълбочения анализ, направен от първостепенния съд на всички доказателства, събрани по делото и съответно, кредитирането на едните ЧМР / с 265404 и с 265329/ за сметка на другите 2 бр. ЧМР / без номер и дата/. Обосновано е прието, че след придобиване на автомобилите от РЛ, получателят Logistic center group S. R. L е префактурирал същите на 17.12.2020 г. на третото лице - молдовското дружество RUMEON S. R. L. и това е станало преди напускането на стоките на територията на страната и преди извършването на транспорта на 24.12.2020 г. Превозът на стоките е извършен от България, но не до Румъния, а до Молдова - до последващия приобретател, по оформения износ от изпращача румънското дружество Logistic center group S. R. L. Видно от събраните като доказателства ЕАД MRN: 20BG004006AA440967 с приложена ЧМР 265404 и ЕАД 20BG004006AA440959 с приложена ЧМР 265329, в кл. 21 е посочено като място на съставяне гр. Русе на дата 24.12.2020 г., превозвач - OLMOSDON SRL MOLDOVA, като стоките са натоварени на 24.12.2020 г. и са получени в Молдова от молдовското дружество RUMEON S. R. L. Митническите декларации и сочените превозни документи към тях доказват извършен износ на процесните стоки от България за Молдова и превозването им до тази държава, която не е членка на ЕС и по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДДС е трета страна. От друга страна, правилно съдът не е кредитирал представените при обжалването на РА пред решаващия орган писмени потвърждения с дата 24.12.2020 г. Такива документи не са ангажирани по линията на международното сътрудничество от румънското дружество, както и в рамките на самата ревизия след връчване на ИПДПОЗЛ от 20.01.2021 г. на РЛ. Доказателствената сила на тези частни документи се явява разколебана с оглед датата на тяхното представяне и правилно АС Русе приема, че те са съставени за нуждите на процеса от самия ревизиран субект. По отношение на представените заедно с писмените потвърждения приемо-предавателни протоколи, правилно съдът също не ги е ценил, тъй като не попадат в кръга от доказателства по чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС и не са годни да установят осъществен ВОД. За убедителността за доказване на ВОД не допринася и твърдяното от РЛ деклариране на ВОП от получателя Logistic center group S. R. L /ВИЕС декларация за данъчен период м. 12. 2020 г. /. Декларирането на вътреобщностно придобиване от получателя не е елемент от фактическия състав на освобождаванията на ВОД. Както правилно е приел съдът, доставката, осъществена от ЗЛ на румънското дружество, е с място на изпълнение на територията на страната, съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС. Обратният извод не следва и от приложените към жалбата до решаващия орган анекси между "Ти си мобилити" ЕООД (продавач) и Logistic center group S. R. L. Румъния (клиент), касаещи промяна на мястото и адреса на доставка от гр. Русе Р България, на Р Румъния, Жилава. Тези доказателства обосновано не са ценени от първостепенния съд, тъй като са от дата 18.12.2020 г., т. е. след датата, на която румънското дружество е префактурирало стоките на дружеството от Молдова 17.12.2020 г. За доказване на процесния ВОД не могат да служат и свидетелските показания на управителя на румънското дружество, които са задълбочено обсъдени от решаващия съд и не са ценени. Правилен и обоснован е крайният извод на АС Русе за материална законосъобразност на РА относно доначисления ДДС на основание чл. 82, ал. 1 ЗДДС във връзка с недоказания ВОД по процесните фактури, доколкото се установява, че процесната доставка е с място на изпълнение на територията на страната. Касационната инстанция споделя и приетото от първостепенния съд за неприложимост на практиката на Съда на Европейския съюз - решения по дела С-386/16 (Toridas UAB); С-628/16 (Kreuzmayr GmBH); С-430/09 (Euro Tyre Holding BV); С-587/10 (VSTR) и С-414/17 (AREX CZ), доколкото не се касае за две последователни доставки, а напротив една доставка с място на изпълнение на територията на РБ, като стоките са транспортирани и доставени в Молдова, която не е членка на ЕС. По така изложените съображения, доводите в касационната жалба се явяват неоснователни и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 13 297, 35 лева съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / в редакцията ДВ, обн. бр.88/2022 г./. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение