Решение № 7295 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4436/2013 г.

Решение № 7295 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4436/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Борис Владимиров Борисов, от гр. Белово, против решение № 101 от 20.02.2013 г. по адм. дело № 831/2012 г. на Административен съд - гр. Пазарджик. В нея се правят доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началник на РУП - гр. Септември не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното решение Административен съд - гр. Пазарджик е отхвърлил жалбата на Борис Владимиров Борисов против заповед № 1497/26.10.2012 г. на началника на РУП - гр. Септември, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса за отговорността". За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че на касатора е съставен акт за установяване на административно нарушение № 1497 от 26.10.2012 г., поради отказ да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство и отказ да даде кръв за медицинско изследване. Крайният извод на решаващия съд е, че са налице сочените фактически и правни основания за издаване на административния акт, поради което същият е законосъобразен. Решението е правилно. Административен съд - гр. Пазарджик е достигнал до законосъобразен извод, че ограничителната мярка е наложена при наличие на фактически обстоятелства, покриващи състава на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, установени надлежно с редовно съставен акт по чл. 189, ал. 1 от ЗдвП. В настоящия казус пред решаващата съдебна инстанция издателят на акта е провел пълно доказване на основния релевантен за спора факт - отказът на водача да бъде проверен за употреба на алкохол при несъмнени индикации за шофиране в нетрезво състояние. Приложимата разпоредба на специалния закон дава възможност на органите на министерството на вътрешните работи, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, да прилагат ПАМ по отношение водач на МПС, който откаже да бъде проверен с техническо средство (определящо съдържанието на алкохол в кръвта) или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. ПАМ е с превантивен характер и предназначението й е да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под прекратително условие - до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца. Допуснатата неточност при изписване на номера на съставения акт за установяване на административно нарушение в заповедта следва да се прецени като несъществено, поради което не рефлектира върху законосъобразността на индивидуалния административен акт. Изложените в тази насока изводи на Административен съд София - Пазарджик се споделят изцяло от настоящата инстанция. Доколкото изискванията, очертаващи законовия статут на обжалвания административен акт са били спазени, жалбата срещу него правилно е отхвърлена. При липсата на нарушения на правораздавателната дейност от страна на Административен съд - Пазарджик, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение,