Решение № 1139 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7634/2012 г.

Решение № 1139 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7634/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Марком ООД, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, чрез пълномощника си адв. М. Златева срещу решение № 707 от 27.03.2012 г., постановено по адм. д. № 3517/11 г., по описа на Административен съд гр. Пловдив /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 241103380/15.09.2011 г., в частта в която е потвърден с Решение № 1 166/28.11.201 1 г. на Директора на Д"ОУИ"-Пловдив, при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението с присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ, чрез процесуалния си представител юрк. Бъчварова в писмена защита излага доводи за правилност на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за частично основателна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 241103380/15.09.2011 г., в частта в която е потвърден с Решение № 1 166/28.11.201 1 г. на Директора на Д"ОУИ"-Пловдив, при ЦУ на НАП, с която е коригиран размера на данъчната загуба на лицето за 2007 г., от 769 948.80 лева на 767 445.80 лева и за 2009 г. от 25 477.84 лева на 15 244.10 лева. както и относно допълнително са установени задължения за корпоративен данък за 2006 г. от 56 474.01 лв. на 55 656.12 лв., ведно с лихви и за 2008 г. от 16 491.53 лв. на 1 5 889.63 лв., ведно с лихви за забава. Поради липса на касационна жалба срещу определение № 1163/04.05.2012 г., с което съдът е присъдил разноски на Директора на Дирекция "ОУИ"-Пловдив, при ЦУ на НАП, същото е влязло в законна сила и решението в частта на разноските не е предмет на настоящото производство. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел че РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила визирани в ДОПК. По същество на спора за безспорно установено съдът е приел, че в счетоводния амортизационен план /САП/ на "Марком" ООД са заведени активи: сгради, машини, оборудване на цех за сушени плодове и зеленчуци, с който дружеството не е извършвал дейност и машините не са използвани. Същите активи са заведени по сметки от гр. 20. включени са в счетоводния амортизационен план и за тях се начисляват счетоводни амортизации. Въпреки че те не носят икономическа изгода, същите се изхабяват морално и при евентуално разпореждане с тях пазарната им цена би била значително по-ниска от стойността им на придобиване и завеждане в САП. През ревизираните години дружеството е определило данъчни амортизации за тези активи в размер на посочените в РА суми, като съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 13 от ЗКПО (отм.) респ. чл. 59, ал. 1 от ЗКПО и НСС 16 ДМА, съдът е приел за законосъобразни изводите на органа по приходите, че данъчните амортизации е следвало да се преустановят за периода, през който активите не се употребяват. В тази насока съдът е обсъдил Решение на ОС на съдружниците взето с Протокол № 3 от 31.12.2008 г. относно прилагане на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, за преустановяване начисляването на данъчни амортизации на активите, които не носят икономическа изгода за период по-дълъг от 12 месеца. Решението е частично неправилно. По делото няма спор по фактите. Подробно съдът е обсъдил събраните доказателства и правилно е установил фактическата обстановка по делото. Основният довод в касационната жалба е свързан с възражението направено и в хода на първоинстанционното производство, че за процесната 2006 г. не са били налице предпоставките на чл. 22, ал. 13 от ЗКПО (отм.), предвид неизтичане на законоустановения 12 месечен период на неизползване на активите. Първоинстанционният съд е приел, че действително видно от представените ведно с жалбата разрешение за ползване, активите са заведени през м. февруари 2006 г. и до края на 2006 г. не са изтекли повече от 12 месеца, съответно не може да намери приложение нормата на чл. 22, ал. 13 от ЗКПО (отм.), но са налице предпоставките на чл. 23, ал. 2, т. 3 от 3KПО /отм./, а именно - разходи несвързани с дейността т. к. същите са отчетени като текущ разход по с/ка 603 разходи за амортизации, а увеличението на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 19 от ЗКПО (отм.) може да стане само с размера на активите, които носят икономическа изгода. Този направен за първи път в първоинстанционното решение извод за приложение на материално правната разпоредба на чл. 22, ал. 2, т. 3 от ЗКПО за която не са излагани фактически и правни доводи в хода на ревизионното производство и административното обжалване е незаконосъобразен. Действително съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът следва да реши спора по същество досежно наличието на материално правните предпоставки, но те следва да са въведени като основание за издаване на РА и установени в хода на ревизионното производство. Действително съгласно т. 4 на ТР № 5/04 г. на ОСС на ВАС когато съдът решава делото по същество, съгласно чл. 130, ал. 1 от ДПК може да откаже правото на приспадане на данъчен кредит на друго основание, различно от фактическото и/или правно основание в акта, но на първо място това решение визира право на приспадане на данъчен кредит, какъвто не е настоящия случай и на следващо място с оглед последващата практика на ВАС, това преквалифициране може да се допуска само при надлежно уведомяване на страните в хода на първоинстанционното производство. На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 3 от 3KПО /отм./, финансовият резултат (счетоводната печалба/загуба) за данъчни цели се увеличава с разходи несвързани с дейността, но в конкретния случай не е налице увеличение на финансовия резултат на дружеството, което то е извършило с подадената данъчна декларация по чл. 51, ал. 1 от ЗКПО по реда на чл. 23, ал. 2, т. 19 от ЗКПО (отм.), а намаление на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 3, т. 11 от ЗКПО със 156 538,17 лева, т. е. без начислените данъчни амортизации за процесните активи в размер на 765 343,22 лева. С оглед на изложеното решението в тази си част като неправилно следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени РА в тази му част, поради липса на предпоставките на чл. 23, ал. 3, т. 11 от ЗКПО (отм.) и чл. чл. 22, ал. 13 от ЗКПО (отм.), поради липса на нормативното изискване периода през който активите не се употребяват и не носят икономическа изгода да е по-дълъг от 12 месеца. В останалата част решението е правилно. Безспорно установено е, че придобитите и заведени в счетоводството на касатора през 2006 г. активи не са употребявани и не носят икономическа изгода за период по-дълъг от 12 месеца, поради което и съгласно изискванията на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО, съгласно която при определяне на данъчния финансов резултат се признават годишните данъчни амортизации, определени по реда на тази глава и чл. 59, ал. 1 от ЗКПО, съгласно която начисляването на данъчни амортизации се преустановява, когато съответният актив временно не се използва (не носи икономическа изгода) през период, по-дълъг от дванадесет месеца. Начисляването се преустановява от началото на месеца, следващ месеца, през който е изтекъл срокът по изречение първо, и се възобновява от началото на месеца на връщането на актива в експлоатация. Данъчният амортизируем актив не се отписва от данъчния амортизационен план, правилно съдът е приел, че законосъобразно е коригиран размера на данъчната загуба на касатора и е определен корпоративен данък за 2008 г. Доводите на касатора в тази насока в касационната жалба са свързани с необходимостта от специални знания, за което е следвало да ангажира ССЕ в хода на първоинстанционното производство. Същите доводи представляващи счетоводни изчисления са изложени и в първоинстанционната жалба, като с разпореждане от 17.01.2012 г. съдът е дал указания на жалбоподателя досежно доказателствената му тежест относно изложените в жалбата факти и обстоятелства. Видно от РД и издадения въз основа на него РА от органа по приходите е приложена разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от ЗКПО, в размер различен от сочения в касационната жалба, поради което и при липса на ангажирани от касатора доказателства в тази насока, довода следва да се приеме за неоснователен. С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на касатора, ответника следва да заплати направени по делото разноски в размер на 450 лева, част от уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство и държавна такса за образуване на съдебните производства. Адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция не е уговорено и заплатено. Претенцията на ответника по жалбата за присъждане на разноски следва да бъде оставена без уважение, поради неявяване на процесуален представител в настоящото производство. Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК