Решение № 9232 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2928/2009 г.

Решение № 9232 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2928/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 131 и чл. 132 ДПК (отм.) във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК и § 4 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба на "Исма" ООД - гр. Кюстендил срещу решение от 12.12.2008 г., постановено по адм. дело № 650/2008 г. по описа на Софийски градски съд, III "б" състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА № 772/21.11.2003 г., издаден от ръководител екип в ТДД - гр. Кюстендил, потвърден с решение № 703/19.04.2004 г. на директора на Регионална данъчна дирекция - гр. София в частта за установени преки данъци поради увеличение на финансовия резултат за 1999 г. със сумата 4 169 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) и за 2002 г. със сумата 4 405, 52 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 14 ЗКПО (отм.), както и в частта за направени корекции на право на приспадане на данъчен кредит за месец януари 1998 г. - 77, 17 лв. (77 167 неденоминирани лева) и е доначислен ДДС за месец декември 2002 г. в размер на 8 199, 24 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора от назначената по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че разходите през 1999 г., с които е увеличен финансовия резултат са действително извършени, както и е налице документална съпоставимост между извършените разходи и първичните счетоводни документи, доказващи същите. За неотчетените приходи касатора сочи, че такива не са налице през 2002 г., а само пропуск да се отразят счетоводните стоките в регистрите, но такова отразяване е било извършено през януари на следващата година и по категоричен начин се установява, че се касае за счетоводна грешка, която е коригирана в по-късен момент. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит през месец януари 1998 г. в касационната жалба се твърди, че не е налице невъзможност да се определи кои от сделките са облагаеми, и кои освободени, тъй като е установено по делото, че доставяното мляко се е използвало само за производство на кашкавал въз основа на заповед на управителя. За допълнително начисления ДДС за месец декември 2002 г. съдът воден от изводите си направени във връзка с увеличението на финансовия резултат е счел, че са налице неосчетоводени приходи от продажби на стоки и е доначислен ДДС, като и в тази част излага доводите си за допусната счетоводна грешка, която в следващата година още на 01.01 е отстранена. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и на данъчния ревизионен акт. От управителя на дружеството са постъпили писмени бележки. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител. От юриск. Испиридонова са постъпили писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е изяснил всички релевантни по делото факти и е анализирал в мотивите си подробно фактическата обстановка съгласно указанията на отменителното решение на ВАС. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и. в законния срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да потвърди констатациите на данъчните органи относно увеличението на финансовия резултат на "Исма" ООД за 1999 г. със сумата 4 169 лв., първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно данъчните органи са приложили правното основание по чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.), тъй като дружеството е направило разходи за закупуване на строителни материали по представените фактури, но не е доказало, че тези материали са използвани за ремонт на мандра. За увеличението на финансовия резултат за 2002 г. с 4 405, 52 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 14 ЗКПО (отм.) съдът също е приел за законосъобразни изводите, направени от ревизията, тъй като не са осчетоводени приходи, получени от продажби на стоки. Съдът се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че е налице разминаване между началното и крайното салдо на с/ка 304, където са били заприходени стоките, а позоваването на жалбоподателя на допусната грешка, според съда няма данни тя да е отстранена по съответния ред. Затова е прието в съдебното решение, че процесните стоки са били отчуждени, но жалбоподателят не е отчел приходите от това. За коригираното право на приспадане на данъчен кредит за месец януари 1998 г. съдът е приел, че за възникване на това право следва да са налице предпоставките по чл. 24 ЗДДС в сила от 1.04.1994 г. В тази връзка съдът се е позовал на чл. 24, ал. 4 от същия закон, според който лицето има право на частичен данъчен кредит, когато извършва както облагаеми, така и освободени сделки и при получаване на стоките или услугите не може да определи каква част от тях използва за извършване на облагаеми и каква част за освободени доставки. В случая, както е изтъкнато от съда става въпрос за получаване на мляко, за което жалбоподателят твърди, но според съда не е доказал, че е използвано само за производството на кашкавал. Съдът се е позовал на представената заповед на управителя за производството на кашкавал от доставеното мляко, но е приел, че не е доказана реализацията на тази заповед. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактура, издадена от "Тих труд" ЕООД и данъчните органи и съдът са се позовали на чл. 24, ал. 2, т. 5 ЗДДС (отм.), тъй като не е доказано, че получената стока се използва, използва се или ще се използва за бъдещи облагаеми доставки. За допълнително начисления ДДС за месец декември 2002 г. съдът е обосновал изводите си с тези, относно увеличения финансов резултат за 2002 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 14 ЗКПО (отм.). В този смисъл съдът е приел, че законосъобразно ревизиращите органи са доначислили ДДС върху продадени стоки, по които не са осчетоводени приходи. Решението е правилно. ПО ЗКПО (отм.). За увеличението на финансовия резултат със сумата 4 169, 54 лв. по 4 бр. фактури от месец октомври 1999 г. правилно първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно ревизиращите органи са допуснали увеличението на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.). Закупуването с изброените фактури на пирони, вар, гипс, бетон, армировка, тръби и ламарина, не доказва, че с тези материали дружеството е извършило ремонт на мандрата, която стопанисва. По делото няма доказателства, че именно тези материали са вложени за ремонта на мандрата. Това не се установява и от заключението на вещото лице, което е посочило, че при направения оглед на мандрата е установило, че помещенията в нея са със стени и подове с наранени плочки и теракот и не може да прецени дали посочените във фактурите материали са вложени там. Това води до извода, че направените разходи не са документално обосновани и правилно е приложено правното основание на чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.). Затова правилно е прието от съда, че не е доказано по делото, че процесните материали са вложени за ремонт на мандрата и неправилно касатора се позовава на заключението на вещото лице, тъй като от него не може да се направи извод за документална обоснованост на процесните разходи. Освен това правилно решаващият съд е приел, че ако процесните материали са използвани с цел ремонт на мандра, то разходът следваше да се отчете като текущ, тъй като използването им не е довело до придобиване на ДМА по смисъла на НСС-16 (отм.) - не е налице промяна във функционалното предназначение на обекта. Относно увеличението на финансовия резултат за 2002 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 14 ЗКПО (отм.) е въз основа на непризнати от ревизиращите органи приходи на касатора. Налице е разминаване между данните от началото и края на отчетния период досежно дебитния оборот по с/ка 304, където са заприходени стоките. Твърденията на касатора, че се касае за счетоводна грешка не са доказани, нито пък има данни тази грешка да е отстранена по определения в нормативните актове ред - НСС-8 (отм.). Това разминаване между началното и крайното салдо правилно е преценено от съда, че е установено и от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Установено е по делото, че не е налице и липса, поради което законосъобразни са изводите, направени от ревизията и от съда са, че стоките са били отчуждени, но не са намерили отражение в счетоводството на дружеството. Вещото лице е извършило проверка само по главната книга, което не е достатъчно, за да обоснове извод, че незаприходените през 2002 г. стоки са били заприходени през 2003 г. и по този начин допуснатата грешка е била отстранена. В съдебно заседание на 21.12.2004 г. изрично вещото лице е заявило, че не е проверявало оборотните ведомости, нито дали е водено аналитично счетоводно отчитане по с) ка 304. Констатациите на ревизията са именно за несъответствие между отразеното в главната книга и оборотните ведомости, като по този начин не са опровергани констатациите на данъчния ревизионния акт съгласно чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.). С оглед изложеното първоинстанционният съд в тази част (облагане по ЗКПО (отм.)) е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По ЗДДС (отм.). За непризнатото право на приспадане на данъчен кредит за месец януари 1998 г. е извършена корекция на правото на приспадане на данъчен кредит, като и ревизиращите органи и съдът са приели, че тази корекция се налага, когато данъчния субект не може да разграничи извършените освободени и облагаеми доставки. В процесния случай касаторът е твърдял, че полученото мляко се използва само са производството на кашкавал. За това си твърдение той представя само заповед на управителя на дружеството. Правилно съдът е приел, че доказателства за реалното изпълнение на тази заповед, че наистина от млякото е произвеждан само кашкавал не са представени по делото. Затова правилно е прието, че след като няма категорични доказателства, че с млякото са извършвани само облагаеми, а не и освободени доставки, то дружеството има право само на частичен данъчен кредит. Разпоредбата на § 14 от ПЗР на отменения от 1.01.1999 г. ЗДДС посочва, че освен изброените в чл. 9 освободени сделки, за такива се считат и краве прясно мляко за консумация. Производството на кашкавал не е сред изброените освободени доставка, но след като касаторът не е доказал с категорични доказателства, че от полученото мляко са произвеждали само и единствено кашкавал, то наистина няма право на пълен, а на частичен данъчен кредит. В касационната жалба не се сочат други факти, а отново касаторът се позовава на заповедта на управителя за производство на кашкавал, за която както се посочи по-горе няма никакви данни да е реализирана. За същия данъчен период е непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура, издадена от "Тих труд" ЕООД, като правното основание за това е чл. 24, ал. 2, т. 5 ЗДДС (отм.). Касаторът не посочва конкретни пороци на решението в тази му част. Правилно решаващият съдебен състав е приел, че не е доказано с получените стоки дружеството да е извършвало или че ще извършва облагаеми доставки, каквото е законовото изискване и след като не е налице тази предпоставка от закона правилно не е признато и право на приспадане на данъчен кредит. За допълнително начисления ДДС за данъчен период месец декември 2002 г. правилно съдът е възприел констатациите на данъчния ревизионен акт. След като по делото е доказано, че са налице неосчетоводени приходи, за което е увеличен финансовия резултат на дружеството на основание чл. 23, ал. 2, т. 14 ЗКПО (отм.), то следва за тях да се начисли и ДДС, тъй като касаторът не е доказал, че допуснатата от него счетоводна грешка е отстранена, нито е доказал, че незаприходяването на стоките са дължи на липса. Констатациите на данъчния ревизионен акт се ползват с презумпция за истинност и те не са опровергани от данъчния субект, каквото е неговото задължение съгласно чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.). С оглед изложеното в тези части решението на съда също не страда от пороците, посочени от касатора, затова и решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,