Решение № 14605 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6928/2020 г.

Решение № 14605 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6928/2020 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник Отдел "Оперативни дейности" – П. при ЦУ на НАП против Решение № 106/28.05.2020 г., постановено по адм. дело № 106/2020 г. по описа на Административен съд - С., с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-164-0032189 от 20.02.2020 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" – П. в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" ЗДДС на "Панацея - Тони"ЕООД, гр. С., е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – аптека "ПРИМА", находяща се в гр. С., бул. "Б." ..№..., стопанисван от същото дружество, както и забрана на достъпа до него за срок от 7 дни, за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 8 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите. От изложеното в касационната жалба се налага извод за доводи за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закона и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно се сочи, че "съдът погрешно е формирал вътрешното су убеждение при прилагане на правилата на логиката, опитните правила и казуалните връзки между явленията, което е довело до несъответствието между фактческите констатации на съда и установното от събрания доказателствен материал, както и че неправилен е изводът на съда, че не осъществен съставът на твърдяното нарушение на правилото на чл. 26, ал. 1, т. 8 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите. Подробни съображения са развити в касационната жалба. Искането е за отмяна на решението и оставяне в сила на атакуваната Заповед. Претендира присъждането на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – "Панацея – Тони" ЕООД, гр. С., чрез процесуалния си представител адв. Мирчев, оспорва същата по подробни съображения, изложени в депозирания писмен отговор, доразвити и в представените писмени бележки. Настоява за оставяне в сила на съдебния акт, като правилен и законосъобразен, с присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Що се касае до съображенията за недопустимостта й, повдигнати от ответника по касация – те са изцяло неоснователни. Наличието или липсата на изложените касационни основания е въпрос не по допустимостта на касационния контрол, а по съществото на спора. Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗНПАМ № ФК-164-0032189 от 20.02.2020 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" – П. в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" ЗДДС на "Панацея - Тони"ЕООД, гр. С., е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – аптека "ПРИМА", находяща се в гр. С., бул. "Б." ..№..., стопанисван от същото дружество, както и забрана на достъпа до него за срок от 7 дни, за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 8 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите /наричана по-долу само Наредба № Н-18/2006 г. на МФ/ във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 17.02.2020 г. при извършена оперативна проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – аптека "Прима", находяща се в гр. С., бул. "Б." ..№..., стопанисван и експлоатиран от "Панацеия – Тони"ЕООД, е извършено нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 8 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, а именно при извършване на една контролна покупка на обща стойност 7 лева от органите по приходите, платени с дебитна карта, е издаден фискален бон № 00144660001 от 17.02.2020 г. от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство /ФУ/ Модел "Датекс ДП" с ИН на ФУ DT 408500 и ИН на ФП 02408500, в който е отразено, че плащането е в брой, от което следвало че издаденият фискален бон не съдържа задължителния реквизит по чл. 26, ал. 2, т. 8 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, а именно: начин на плащане на закупените стоки. Установена е и че ФУ поддържа функцията за отразяване на начина на плащане по банков път – с кредитна или дебитна карта. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА № 0032189/17.02.2020 г. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил казаната Заповед. За да постанови този резултат, съдът е приел, че извършването на административно нарушение на изискванията на чл. 26, ал. 1, т. 8 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, изразяващо се както е прието в липсата на задължителен реквизит – "начин на плащане" в издадения фискалния бон, не се установява от събраните по делото доказателства, които са в насока, че този реквизит е наличен, като в случая се касае до неправилно отразен, а не липсващ начин на плащане. Според съда такова би било на лице единствено когато "изобщо не е отразено по какъв начин е извършено плащането", а в конкретиката на казуса е по-скоро допусната грешка при работата с ФУ и липсва виновно поведение. Или прието е, че констатираното не може да бъде квалифицирано като нарушение на правилото на чл. 26, ал. 1, т. 8 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, което е дало основание за отмяната на адмнинистративния акт. Решението валидно и допустимо, и правилно като краен резултат по следните съображения. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. " В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ съобразно законовата делегация на ч. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС. По силата на чл. 26, ал. 1 фискалната касова бележка, следва да бъде четима, да съответства на образеца, даден в Приложение № 1 и да съдържа изброените реквизити, определени от нормотвореца като "задължителни", един от които е този по т. 8 а именно "обща сума за плащане и начин/и на плащане". Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на определения в посочената Наредба ред и начин за издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена на "Панацея - Тони" ЕООД за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 8 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, поради възприетото от ответника неизпълнение на задължението фискалния бон да съдържа посочения задължителен негов реквизит, а именно "начин на плащане". При правилно установена по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд неправилно е приел, че не се установява фактът на посоченото нарушение на правилото на чл. 26, ал. 1, т. 8 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ и изложените в касационната жалба доводи в този смисъл са основателни. Макар и действително както е посочил първоинстанционният в случая да не се касае до пълната липса на реквизита по чл. 26, ал. 1, т. 8 in fine от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, то безспорно се установява неправилното му отразяване, в нарушение на посочените нормативни изисквания, в издадения Фискален бон, което се субсумира в хипотезата на неспазване на реда за издаването му. Същественото е, че лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка, която съобразно изискванията на чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа нормативно установените задължителни реквизити, вкл. и тяхното вярно отразяване. Или възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 26, ал. 1, т. 8 от Наредба № Н-18/2006 на МФ като източник на правомощието по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, ответният административен орган, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. Или незаконосъобразно – необосновано и в противоречие с материалния закон е стореният от първоинстанционният съд извод за обратното. На следващо място обаче следва да се посочи, че при упражняване на правомощието за определянето на срока на ПАМ, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. Принудителната административна мярка е израз на твърде интензивна, административна държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Посоченото произтича от изискването на принципа за съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 2 от АПК, а настоящата инстанция счита, че в случая е бил нарушен същият. Законосъобразността на ПАМ следва да бъде преценявана винаги и през призмата и на предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него при конкретната фактическа обстановка. Или в случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, което прави оспорената заповед се явява незаконосъобразна. При констатирано нарушение за първи път и при липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 7 дни не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. Или като краен резултат възраженията в касационната жалба се възприемат като неоснователни, а съдебния акт като краен резултат по изложените съображения като правилен и законосъобразен и нестрадащ от релевирания касационен порок – неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на направените разноски. При този изход на процеса НАП /така § 1, т. 6 от ДР на АПК/ следва да бъде осъдена да заплати на "Панацея – Тони"ЕООД разноски за касационната инстанция, които се установиха в размер на 600 лева, уговорен и изплатен адвокатски хонорар. Неоснователно искането на касатора за редуцирането му до минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Единствено в хипотезата на чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК съдът е в правомощията си при сторено нарочно възражения в този смисъл от противната страна и при констатираната несъразмерност на изплатения адвокатски хонорар с действителната фактическа и правна сложност на казуса и конкретно осъществения обем процесуално представителство да редуцира размера му до минимума по казаната Наредба. В случая предвиденият минимум съгласно новелата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 500 лева, като не са на лице посочените предпоставки за възприемане на уговореният и изплатен адвокатски хонорар от 600 лева за прекомерен по смисъла на новелата на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,