Решение № 2961 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3619/2019 г.

Решение № 2961 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3619/2019 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. К. Недялкова, срещу решение № 105/28.02.2019 г., постановено по адм. д. № 704/2018 г. по описа на Административен съд- Пазарджик, с което, по жалба на К. Петрова от [населено място], е отменено негово Уведомително писмо изх. № 02-130-6500/2767 от 10.07.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г., за напълно отказано финансово подпомагане и наложена санкция за бъдещ период в размер на 1439 лева, и преписката е върната на касатора за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател счита за неправилен решаващия извод на съда, че при издаване на оспорения акт той не посочил фактически основания за издаването му, и че посочването само на правни мотиви, без излагането на фактически такива, води до извода за липса на мотиви изобщо, както и че той е съобразил правилото на чл. 19 параграф 1 изречение първо от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 досежно изчисленията а, че при анализа на доказателствата съдът е стигнал до погрешни фактически констатации за разликата между декларираната и установената площ на процесните два парцела. Настоява и, че неправилно съдът е приел, че оспореният акт не е съобразен с материалния закон и излага подробни съображения по приложимите разпоредби на Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., издадена от МЗХ и относимите норми на ЗПЗП. Моли ВАС да отмени решението и да остави в сила оспорения акт, както и да му присъди направените по делото разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. Ответникът по касационната жалба- К. Петрова, не изпраща надлежно упълномощен представител, в писмено становище по касационната жалба намира последната за неоснователна. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира, че съдът неправилно е приел, че в случая административният орган не е мотивирал издадения от него акт, защото фактическите основания за определяне на общия размер на площите, допустими за подпомагане, се установяват от данните по преписката и последните налагат извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Намира за безспорно, че отказът за финансово подпомагане е подробно мотивиран с несъответствия на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП – разлика между декларираните площи и реално установените при административните проверки на място, както и за правилно изчислена и санкцията, наложена за бъдещ период, равна на разликата между декларираната и реално установената площ. Счита, че нарушенията са установени и отразени от административния орган чрез теренни проверки и съставените въз основа на тях протоколи и контролен лист, резултатите от автоматичните проверки на данните и анализ на събраните данни за допустимите за подпомагане площи, поради което оспореният административен акт е в съответствие със събраните по делото писмени доказателства, свидетелските показания и заключението на съдебно-техническата експертиза. Счита доводите на касатора за основателни и че са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде отменено. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на К. Петрова срещу Уведомително писмо изх. № 02-130-6500/2767 от 10.07.2018 г за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2015 г., с което й е отказано финансово подпомагане поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане за площи, посочени в табличен вид- кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, и за разликата между декларираната и установената площ при проверка на място, поради което, на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и чл. 19 от Делегиран регламент ЕС № 640/2014 г. е напълно отказано финансово подпомагане и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 1439 лева. Като неразделна част от уведомителното писмо е приложена Таблица за формиране на общата оторизирана сума за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане. Оспорващият възразил, че обжалваният административен акт е опорочен поради липса на мотиви и факти, обосноваващи отказа за отпускане на финансова помощ. Твърдял и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, освен противоречие с материалноправните разпоредби - отменителни основния по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК, с искане да бъде отменен отказа за финансово подпомагане. Съдът приел оспореното уведомително писмо за индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК. Приел и, че е издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП. По отношение на изискването за форма и за спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон съдът установил, че административният орган не ги е съобразил. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът приел за установено, че административното производство е образувано по подадено заявление за подпомагане с УИН 13.13.0715/83835 от 15.06.2015 г. и приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2015 г. -за схема за единно плащане на площ, схема за преразпределително плащане, схема за селскостопански практики, схема за обвързано подпомагане за плодове, схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар на парцели в землището на с. Звъничево, а именно процесните: парцел 30572-86-8-11 и 30572-86-8-12 с код култура 222030 (кайсии/зарзали) и код култура 222021 (праскови), и ново заявление за подпомагане от 23.06.2015 г. по същите схеми, но с посочени 4 броя имоти, със същите видове култури. Установил извършени две проверки на място: -бърза с начална дата 11.11.2015 г. и крайна дата 16.11.2015 г., в която след обобщена информация досежно допустимата площ по всяка схема и направена забележка, че "междуредията не се поддържат и парцелът е силно затревен", но отчел, че съгласно констативен протокол № 0002788 от 07.12.2015 г. на длъжностни лица при ОДБХ за извършена проверка във връзка с м. 11 "Биологично земеделие" и спазване правилата за добра земеделска практика, няма забележки в доклада към него. На следващо място съобразил, че в оспореното уведомително писмо и приложените към преписката документи органът не е изпълнил изискването на АПК да посочи кои са нарушените изисквания и в какво се изразяват нарушенията. То този извод стигнал, като установил, че в първата таблица на уведомителното писмо /на стр. 2, в колона 3 се сочи, че декларираната от кандидата площ е 0,2 ха и 0,8 ха, а в таблицата на стр. четвърта в колона 2 е посочена заявена площ за участие - 2 ха, същевременно в колона 9 на първата таблица е установена недопустима площ в размер на 1 ха- заради което е отказано финансово подпомагане, а в колона четири е отбелязана същата площ от 0,2 ха и 0,8 ха, но вече като "Площ на парцела след разрешаване на двойно заявени площи", с пояснението, че в тази колона се посочва размерът на определената площ, за която кандидатът е доказал правното основание за ползването й, след разглеждане на представените документи от всички участници в застъпването на площи. От трета страна констатирал, че във втората таблица на страница четвърта от уведомителното писмо са налице несъответствия, от които не може да се установи коя площ е санкционираната, тъй като е заявена 2, 01 ха/като недопустимата е 1 ха, която е и санкционираната площ/, поради това счел за останало неясно -от следващите колони, за неспазване на кое задължение е наложена санкцията за бъдещ период, тъй като за редукция на субсидията не са посочени съответни стойности и показатели, а и от приложените документи от проверки и доклади също не се установяват стойностите и количеството на установеното нарушение, което да бъде подведено към съответната скала и да се определи съгласно процентното отношение на недопустимост към установената площ/защото веднъж тази площ от 1, 01 ха е посочена като допустима, а в последствие за същата е наложена санкция/. С оглед на тези установявания формирал извод, че посочените несъответствия не дават възможност да бъде установена волята на административния орган при определяне на недопустимата за подпомагане площ, което и препятства съдът да извърши проверка за законосъобразност на оспореното писмо. По отношение на изискването за форма съдът обосновал извод, че от съдържанието на писмото не могат да се изведат ясни и категорични изводи кои обстоятелства са мотивирали органа да издаде акта Съобразявайки горните обстоятелства и практиката на ВАС съдът приел, че неизлагането на мотиви е съществен порок на акта и е основание за неговата отмяна, тъй като не дава възможност на страните за защита и препятства правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност. Независимо от този, съдът извел и втори извод, основан на съображението, че относима в случая е разпоредбата на чл. 11 на Наредба № 5/10.03.2010 г. на МЗХ, че трайните насаждения са в добро земеделско състояние, когато най малко 70% от растенията, включени в масива, са живи и почвената повърхност се поддържа с подходящи обработки или косене според прилаганите системи, но в случая нито в оспорения административен акт, нито в протокола от извършената проверка на място не е отразено дали по-малко от 70% от растенията, включени в процесните БЗС са живи. Счел, че за да бъде определено дали дадено БЗС с трайни насаждения е недопустимо за подпомагане, е необходимо растенията да бъдат преброени- за да се определи каква е гъстота им, което поставя условие за добро земеделско състояние на трайните насаждения, а в случая преброяване не е направено- такова не е отразено в нито един от представените по делото доказателства. До този извод стигнал, като съобразил заключението по назначената съдебно- агрономическа експертиза /л. 117/, която кредитирал като добросъвестно изготвена и неоспорена от страните, че има пропадане на наличните дървета, но в документите от проверката не са посочени такива, а и че овощните градини са силно затревени, но това е след стопанската година, а и че такова затревяване е целено- с оглед поддържане на влага в почвата. Кредитирал и свидетелските показания на А. Иванов- агроном и съветник на жалбоподателката, който заявил, че през 2015 г. в процесните два парцела са осъществени всички дейности - резитба, присаждане на загинали дръвчета, пръскане с медни препарати, /тъй като другите са забранени/ и три броя косене- ръчно, заради капковото напояване, на които лично е присъствал. С оглед гореизложеното съдът счел, че при издаването на оспореното писмо е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, а именно нарушение на чл. 35 и на чл. 36 от АПК - не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, не са събрани и служебно доказателства относно допустимостта за подпомагане на всеки парцел, заявен от жалбоподателя, както и дали площите са поддържани в добро земеделско състояние, което преценил за ново основание за отмяна на оспорения административен акт. Счел, че в резултат на това, процесното УП е и в несъответствие и с материалноправните разпоредби, защото доказателствата към административната преписка - доклади от проверки, не изясняват причините за постановения отказ за подпомагане и санкция за бъдещ период, както и дали санкциите са приложени в съответния размер, респ. че размерът е изчислен при неправилно приложение на закона. По тези съображения преценил обжалвания акт за незаконосъобразен и го отменил. Упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Постановеното решение е правилно. Наведеният довод в касационната жалба за необоснованост на изводите на съда е неоснователен. Противно на твърдяното в настоящата жалба, решаващият съд е стигнал до правилния извод, че в издадения акт няма относими и адекватни констатации по отношение на основанието за постановения отказ и че актът е издаден и при неизяснена фактическа обстановка. Този извод се налага от една страна от факта, че в първата таблица на уведомителното се сочи, че декларираната от кандидата площ е 0, 2 ха и 0, 8 ха, а в другата таблица-че заявена площ за участие е 2 ха, същевременно в първата таблица е установена недопустима площ в размер на 1 ха/ заради което е отказано финансово подпомагане/, а същевременно в колона четири е отбелязана същата площ / 0, 2 ха и 0, 8 ха/, но вече като "площ след разрешаване на двойно заявени площи", с пояснението, че там се сочи размера на определената площ, за която кандидатът е доказал правното основание за ползването й, след разглеждане на представените документи от всички участници в застъпването на площи. В тази връзка, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), Върховният административен съд препраща и към мотивите на първоинстанционния съд. От друга-с оглед определението в чл. 2 параграф 1, т. 23 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие, "неспазване" по отношение на "установена площ" означава: а) за схеми за помощи за площ — площта, която отговаря на всички критерии за допустимост или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта, независимо от броя на правата на плащане, с които разполага бенефициерът; или б) за мерките за подпомагане за площ— площта на участъците или парцелите, идентифицирани посредством административни проверки или проверки на място. От трета- и от посочената в оспорения административен акт норма на чл. 49, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020, в приложимата редакция, че Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, създава и поддържа електронна система, в която контролиращите лица въвеждат данни за извършените през текущата година проверки. А в случая правилно съдът е приел, че въз основа на събраните в хода на производството доказателства, в това число и показанията на разпитания по делото свидетел, който е дал сведения, че лично в качеството си на агроном поддържа процесните парцели, не може да се направи несъмнен и еднозначен извод, че към момента на проверката на място, жалбоподателката не е полагала дължимата грижа за процесните трайни насаждения. Така и в решение № 13272 от 08.10.2019 г. по адм. д. № 15293/2018 г., ІV отд. на ВАС по напълно идентичен случай, даже между същите страни и за същите парцели. От четвърта- в касационната жалба процесуалният представител на касатора прави опит да коригира мотивите на оспорения отказ, което не може да бъде предмет на обсъждане, защото касационната жалба не е и не може да бъде част от обжалваната заповед. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В този смисъл е и практиката на ВАС - решение № 16002 от 26.11.2019 г. по адм. д. № 814/2019 г. на ІV отд. на ВАС и Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение