Решение № 14819 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3314/2012 г.

Решение № 14819 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3314/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Садат" ООД против решение № 111/18.01.2012 г., постановено по адм. д. № 2892/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 1623/24.10.2011 г. на началника на Митница Пловдив, с което е задължено да доплати по ЕАД № 10BG003000H0098350/30.06.2010 г. сумата от 2 213.96 лв., представляваща ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.06.2010 г. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, защото с него се потвърждава административен акт, издаден без нормативно основание, от което може да се изведе като наведено касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон. Подробни съображения в подкрепа на становището за незаконосъобразност на решението на началник Митница Пловдив са изложени в касационната жалба и писмено становище. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение, като бъде постановено решение по същество на спора, с което да бъде отменено решението на началника на Митница Пловдив. Претендира разноски. Ответникът началник на Митница Пловдив оспорва касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност досежно претендираните от жалбоподателя разноски. Заинтересованата страна директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите-Пловдив, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение № 111/18.01.2021 г., постановено по адм. д. № 2892/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив е отхвърлена жалбата на "Садат" ООД против Решение № 1623/24.10.2011 г. на началника на Митница Пловдив, с което дружеството е задължено да доплати по ЕАД № 10BG003000H0098350/30.06.2010 г. сумата от 2 213.96 лв., представляваща ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.06.2010 г. Административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните норми. Така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Административният съд е събрал всички относими към спора доказателства, без допуснати процесуални нарушения, но е приложил неправилно материалния закон. Не се спори между страните, а се установява и от събраните в административното производство доказателства, че на 30.06.2010 г. с ЕАД № 10BG003000H0098350 на територията на Република България "Садат" ООД е декларирал стока, представляваща "препарат за поддържане на косата - шампоан марка Ипек с тарифен код 3305100000, общо нетно тегло от 9 867.00 кг. и декларирана митническа стойност от 4 712.40 евро с произход Турция и режим "допускане за свободно обръщение с крайно потребление"". Към ЕАД са приложени фактура/invoice № 469587/28.06.2010 г. на стойност 4 712.40 евро. и левова равностойност от 9 216.65 лв., с условие на доставката СРТ- Пловдив. Изпращач на стоките е "CANAN KOZMETIK VE. TIC. A. S.", Турция. По информация на турската митническа администрация за оформяне на износа на тези стоки са представени фактура с № 469587/28.06.2010 г. и ЕАД с № 10341300ЕХ309254/29.06.2010 г. според които общата фактурна стойност на стоката "препарат за поддържане на коса- шампоан марка "Ипек"" с нетно тегло от 10 710 кг. е 9 996 евро ( равностойност в лева - 19 550.48 лв.) с условие на доставката СРТ PLOVDIV. На основание чл. 32, § 1, б. "д" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. митническите органи са прибавили към цената на стоката и транспортните разходи, определени съгласно чл. 164 от Регламент № 2454/93 г. във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС в размер на 735.97 лева общо. Като писмени доказателства по делото са приети и платежна квитанция, издадена от "CANAN KOZMETIK VE. TIC. A. S.", Турция, удостоверяваща, че плащането по фактура 469587/28.06.2010 г. на стойност 4 712.40 евро е извършено на 29.06.10 г., както и договор от 06.01.2010 г. между "CANAN KOZMETIK VE. TIC. A. S.", Турция и "Садат" ООД. При тези неоспорените от страните по делото писмени доказателства настоящият съдебен състав намира, че съгласно чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО) не са налице основания за промяна на декларираната митническа стойност на осъществения внос. Административният съд е приел, че "COGNIS KIMYA SANAYI VE TICARET A. к. " се явява лице по смисъла на чл. 178, § 2 от Регламент 2454/93 без да съобрази, че седалището на търговската дейност на това дружество не се намира в митническата територия на Общността, както и че изпратените от турската митническа администрация документи са съхранявани при нея като представени при оформяне на износа, а не са събирани в проведена насрещна проверка. Следователно изводът на административният съд, че износната ЕАД№ 10341200ЕХ309254/29.06.2010 г. и фактура с № 469587/28.06.2010 г. във варианта, приложен към тази декларация, са достатъчни, за да бъде определена от митническите органи митническа стойност, различна от декларираната, е незаконосъобразен. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а"-"г". По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от МКО, респективно чл. 36 и сл. от ЗМ. В административната преписка липсват доказателства, въз основа на които митническите органи са направили изводи за занижаване на декларираната митническа стойност и че цената на сходни стоки е по-висока. Това обстоятелство съществува само като твърдение в решението на началника на митницата и в съдебното решение и фактически не е определена митническа стойност на база цени на сходни стоки, а на база различни цени на същата стока. Фактура № 469587/28.06.2010 г., издадена от износителя "CANAN KOZMETIK VE. TIC. A. S.", Турция, както и квитанция за плащане на фактурираната стойност, посочена във вносната ЕАД, договор от 06.01.2010 г. между "COGNIS KIMYA SANAYI VE TICARET A. к." и "Садат" ООД са достатъчни за установяване, че декларираната от "Садат" ООД митническа стойност е установената за плащане и реално пратената цена, в която са включени и транспортните разходи до Пловдив, поради посочено условие "СРТ Пловдив". Фактура № 469587/28.06.2010 г. във варианта, приложен към износна декларация ЕАД № 10341200ЕХ309254/29.06.2010 г., съдържа по-висока стойност на цената и други условия за доставка, но също представлява частен документ. Писмото на турската митническа администрация само изпраща фактурата и ЕАД без да отразява като официален удостоверителен документ стойността на износа. Следователно не може да се приеме, че са оборени представените от "Садат" ООД писмени доказателства - частни документи, които установяват друга по-ниска стойност за договорена и заплатена цена. С оглед разпределението на доказателствената тежест и при липса на оспорване на писмените доказателства, представени от "Садат" ООД, трябва да се приеме, че митническите органи не са установили по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО е различна от декларираната. Допълнително следва да се посочи, че вносителят представя неоспорени писмени доказателства, от които се установява предположение за логична причина износителят да посочи в износната ЕАД стойност, която е по-висока от реално заплатената цена. Обстоятелството, че турските износители с определена декларирана стойност на износа получават кредити при преференциални условия не е оспорено от ответникът в настоящото производство. Съдът намира, че при така събраните доказателства, подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е декларираната от жалбоподателя равностойност на 4 712.40 евро, включваща и транспортните разходи до Пловдив, поради което не са налице и условията чл. 32, §. 1, б. "д" от МКО за увеличаването и с транспортни разходи. С оглед разпределението на тежестта на доказване върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т. е. платената или подлежаща на плащане цена е 9 996 евро и че условията на доставката са с транспорти разходи за купувача. По делото такива категорични доказателства не са представени и не са ангажирани - няма платежни нареждания, не е правена проверка в счетоводството на вносителя, нито е ангажирана експертиза за установяване осчетоводяване на плащането, не са оспорени по съответния процесуален ред квитанцията за плащане, договора и анекса, установяващи по-ниската цена. В подкрепа на твърденията, че декларираната от "Садат" ООД митническа стойност е договорената и реално платена цена, към касационната жалба са представени допълнително и извлечения от счетоводството му, а именно от сметка 302 "Материали", дневник за покупки и справка декларация по ЗДДС, които също не са оспорени и кореспондират с другите приети писмени доказателства, представени при осъществяване на вноса и жалбата до АС-Пловдив. Съгласно разпоредбата на чл. 181а от Регламент на (ЕИО) на Съвета 2454/93 г. митническият орган при съмнение може да изисква от лицето допълнителна информация, което е направено и в настоящия случай, е длъжен, когато съмненията му продължават да предостави възможност за отговор на заинтересованото лице, а тази процедура, както се установява по делото не е изпълнена. Допуснато е несъществено нарушение на процедурата, посочена и в чл. 102 от Правилника за приложение на Закона за митниците (ППЗМ), което самостоятелно не е основание за отмяна на решението на началника на Митница Пловдив, но е довело до необоснованост на изводите на митническия орган, че е налице основание за промяна на декларираната митническа стойност. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че незаконосъобразно и немотивирано е определена нова митническа стойност по реда на чл. 29, § 1 от МК, респективно чл. 35 от ЗМ, различна от декларираната, за която от неоспорените писмени доказателства се установява, че е реално договорената и платена цена. Като е достигнал до противоположния правен извод административният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно съдебно решение, подлежащо на отмяна основание чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед на обстоятелството, че по делото е изяснено от фактическа страна, след отмяна на обжалваното решение, трябва да бъде постановено друго, с което да бъде отменено незаконосъобразното решение на началника на Митница Пловдив. По водене на делото пред двете съдебни инстанции жалбоподателят е направил и представил доказателства за разноски в общ размер на 575 лв., които с оглед изхода на спора, следва да му бъдат присъдени. Възражението на ответника за прекомерност е неоснователно, тъй като претендираният адвокатски хонорар, заплатен за процесуално представителство пред настоящата инстанция, не е завишен и е в нормативно установените граници. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение