Решение № 9199 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1178/2010 г.

Решение № 9199 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1178/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Митница - Свиленград срещу решение № 375/04.12.2009 г., постановено по адм. дело № 369/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Хасково, с което е отменено решение № 8000-0599/20.05.2009 г. на началника на същата митница, потвърдено с решение № 1-8600-0001/08.06.2009 г. на директора на Регионална митническа дирекция - гр. Пловдив за определен на "К. С. Спед" ЕООД - гр. Харманли ДДС в размер на 1 822,45 лв., ведно с лихвата от 01.10.2007 г. поради недоказване на осъществена вътреобщностна доставка (ВОД) към Румъния. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е тълкувал представените ЧМР товарителници, което е в нарушение на чл. 13 Конвенцията за ЧМР. Твърди, че отразеното в ЧМР товарителницата е следвало стоката да пристигне в Румъния, което обстоятелство е следвало да се удостовери с подпис и печат на фирмата, предвидена в Румъния да приеме стоката. В касационната жалба се съдържа оплакване, че съдът не е обсъдил всички документи, представени по делото доказателства. Писменото потвърждение по чл. 45 ППЗДДС от "Марсон фабрикс" Лондон според касатора не може да се приеме като годно доказателство поради обстоятелството, че получателят не разполага с международна товарителница, което е отразено и в ревизионния на органа по приходите. Относно уведомяванията касаторът твърди, че такива са извършвани в хода на административното производство, а АПК не предвижда писмена форма за всяко уведомяване. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу решението на началника на Митница - Свиленград и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба "К. С. Спед" ЕООД - гр. Харманли чрез процесуалния си представител адв. Колев я оспорва, тъй като съдът правилно е приложил материалния закон и е съобразил решението си с всички събрани по делото доказателства. Представил е писмени бележки и иска присъждане на направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът правилно е приложил чл. 58, ал. 2 и 3 ЗДДС във връзка с чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС, обсъдил е доказателствата по делото и е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отмени решение № 8000-0599/20.05.2009 г. на началника на Митница - Свиленград за определен на "К. С. Спед" ЕООД ДДС в размер на 1 822,45 лв. поради непризнат ВОД към Румъния, първоинстанционният съд е приел, че то е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби, като в случая не било спазено изискването на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС и чл. 13 от Конвенция ЧМР. В тази връзка съдът е обсъдил представената по делото ЧМР товарителница, в която като получател е посочен "Марсън фабрикс" ООД - Лондон, чийто печат е положен в графата "Стоките получени...място и дата". Затова съдът е приел, че тази товарителница представлява надлежно доказателство за извършената ВОД по смисъла на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС. Според съда с представеното пред административния орган уведомление от "Марсън фабрикс" ООД - Лондон до "К.С. СПед" ЕООД от 12.10.2007 г. е потвърдено получаването на стоките по фактура № 125/01.10.2007 г. в Румъния, но неправилно не е взето предвид от митническия орган. Съдът е приел, че получаването на стоките по процесната доставка се установява и от представения отговор-запитване до приходната администрация на Великобритания - "SCAC 2004", че всички получени от българското дружество доставки са осчетоводени и декларирани от "Марсон фабрикс" ООД - Лондон. В този смисъл съдът е приел за незаконосъобразни изводите на митническите органи, позовавайки се само на начина на попълване на ЧМР товарителница и приемайки, че крайния получател по доставката не е "Марсън фабрикс" ООД - Лондон. Затова за незаконосъобразно е прието и определянето на задължение за заплащане на ДДС с платец оспорващото митническия акт дружество. Обжалваното решение е правилно. Спорът между страните е относно наличието на предпоставките по чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗДДС за освобождаването на данък при внос, а това може да стане ако вносителят е регистриран по ЗДДС, стоките да се съпровождат от транспортни документи, в които да е указано, че стоките а предназначени за друга държава-членка и вносителят да осъществи със стоките последваща вътреобщностна доставка. Не е спорно между страните, че са били налице първите две предпоставки, а спорна е само третата предпоставка - дали вносителят е осъществил със стоките последваща вътреобщностна доставка. Съгласно чл. 45, т. 2 ППЗДДС за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага с документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на сраната до територията на друга държава-членка, като изискването е да притежава транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава-членка - в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или получателя, но е осъществен от трето лице. Установено е по делото от писмен отговор на приходната администрация на Великобритания по реда на чл. 5 от Регламент № 1798/2003, че получател на стоката е "Marson fabrics, Holding LTD", и че всички получени от "К. С. Спед" ЕООД доставчик са осчетоводени и декларирани от "Marson fabrics, Holding LTD", в чиято ДДС-регистрация се е вляло "Marson fabrics LTD", от 01.05.2007 г. Освен това установено е по делото, че стоката е получена в Румъния от купувача, за което е представено писмено потвърждение от получателя, в което е конкретизирал, че е получил стоката в негов склад в Румъния. Затова правилно и съдът е приел, че е налице писмено потвърждение по смисъла на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС и ВОД е доказана. Следва да се приеме за установено, че в РА № 260800765/26.01.2009 г. на орган по приходите в ТД на НАП - гр. Хасково е посочено, че за периода 01.06.2007 г. - 31.10.2007 г. "К. С. Спед" ЕООД е издало фактури с нулеви ставки за доставки на стоки (плат) в ЕС за фирма ", Marson fabrics LTD", като за всяка издадена фактура дружеството притежава и CMR и писмено потвърждение от получателя на стоката. В този смисъл правилно съдът е приел, че по отношение на "К. С. СПед" ЕООД са налице предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗДДС и правилно е прието за незаконосъобразно на основание чл. 54, ал. 1 във връзка с чл. 83, ал. 1 и чл. 2, т. 5 ЗДДС начисляването от митническите органи на ДДС. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на относимите материалноправни разпоредби и процесуалните правила и въз основа на правилно установена фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда, поради което е и обосновано. Затова като правилно решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,