Решение № 2186 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9243/2019 г.

Решение № 2186 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9243/2019 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 77, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Образувано е по касационна жалба на "Металникс" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, обл. Пловдив, представлявано от управителя Д. Влахова срещу решение № 1026/10.05.2019 г., постановено по адм. дело № 400/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу решение № 09-ДО-1105-02 от 02.01.2019 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Пловдив, поправено с Решение № 09-ДО-1105-03 от 04.02.2019 г. на директора на РИОСВ – Пловдив. Наведените в жалбата пороци досежно неправилно приложение на материалноправните разпоредби, установени в чл. 75, ал. 1, т. 8 ЗУО във вр. чл. 69, ал. 2 ЗУО, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се прогласи нищожността на процесния административен акт – решение на директора на РОСВ - Пловдив поради липса на компетентност на органа издател, алтернативно същото да се отмени като неправилно и незаконосъобразно, алтернативно процесното решение да се отмени в частта, отнасяща се до разрешение № 09-ДО-1105-01 от 01.11.2018 г. за дейности по третиране на отпадъци. Ответникът – директор на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Пловдив, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 09-ДО-1105-02 от 02.01.2019 г., издадено от директора на дирекция "Превантивна дейност" към РИОСВ - Пловдив, в условията на заместване съгласно заповед № РД-186/05.07.2018 г. на директора на РИОСВ - Пловдив, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 8 от ЗУО е отнето разрешение № 09-ДО-1105-01 от 01.11.2018 г. на "Металникс" ООД поради непредоставена продължена или подновена банкова гаранция в срока по чл. 69, ал. 7 ЗУО, респ. 02.01.2019 г., за извършване на дейностите по третиране на отпадъци от черни и цветни метали (ОЧЦМ), излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО) и излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС). Наведените от жалбоподателя възражения за нищожност на оспореното решение поради липса на материална компетентност на органа – издател, мотивирано са отхвърлени от първоинстанционния съд като неоснователни. Изложени са съображения, обосновани с представената заповед № РД-186/05.07.2018 г. на директора на РИОСВ – Пловдив, с която директорът на дирекция "Превантивна дейност" е оправомощен, в случай на отсъствие по обективни причини на титуляря да изпълнява правомощията му на директор на РИОСВ – Пловдив в пълен обем, включително да издава решения представляващи индивидуални административни актове. Към заповедта е представен списък от Министерството на околната среда и водите, в който са включени лицата, оправомощени да изпълняват длъжността директор на РИОСВ, като в частност за територията на район Пловдив е посочено длъжностното лице, назначено за директор на дирекция "Превантивна дейност". Във връзка с наличието на обективни причини за отсъствие на титуляря е представена заповед № 1085/12.12.2018 г. на министъра на околната среда и водите, с която на директора на РИОСВ – Пловдив, е разрешено ползването на отпуск от 27.12.2018 г. до 02.01.2019 г., включително. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че между страните не се формира спор, относно обстоятелството, че дружеството – жалбоподател като титуляр на разрешително по Решение № 09-ДО-1105-01 от 01.11.2018 г. не е представило в срока по чл. 69, ал. 7 от ЗУО продължена или подновена банкова гаранция за извършване на дейностите по третиране на ОЧЦМ, ИУМПС и ИУЕЕО на площадката в гр. Асеновград. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд отхвърля доводите на оспорващия, съобразно които мярката не следва да обхваща всички дейности по разрешителното. Развита е теза, съобразно която по силата на правилото на чл. 74, ал. 1 от ЗУО на дружеството - жалбоподател не са издадени отделни разрешителни за отделните дейности по третиране на отпадъци, а едно разрешително за всички заявени дейности на територията на РИОСВ - Пловдив. Въз основа на изложеното е обоснован извод, в съответствие с който неизпълнението на условията на разрешителното, респ. на нормативното задължение за предоставяне на обезпечение за конкретни дейности, води до законово установената последица – отнемане на разрешителното в цялост. При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, първоинстанционният съд не установява нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, доколкото със заповедта не се цели да бъдат засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото за изпълнение на законово установените правомощия на административния орган. Върховният административен съд – състав на шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното решение за отнемане на разрешение № 09-ДО-1105-01 от 18.01.2018 г., издадено на "Металникс" ООД за дейностите по третиране на отпадъци от пластмаса без опаковки; хартиени, картонени, смесен и метални опаковки; излезли от употреба гуми; ИУМПС; ИУЕЕО; НУБА и ОЧЦМ, на площадка с местонахождение гр. Асеновград, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормата, посочена като правно основание за неговото издаване - чл. 75, ал. 1, т. 8 ЗУО във вр. чл. 69, ал. 7 ЗУО, обуславяща разпоредените правни последици. На основание чл. 71, ал. 1 вр. с чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗУО е издадено решение № 09-ДО-1105-00 от 18.01.2016 г. за разрешаване на "Металникс" ЕООД извършване на дейности по третиране на отпадъци. С писмо вх. № УО-1038/06.12.2017 г. управителят е предоставил на компетентния орган, съгласно изискванията на чл. 69, ал. 2 ЗУО Банкова гаранция № 961 DGI117009 EHAQ, Банкова гаранция № 961 DGI117009 EGZM, Банкова гаранция № 961 DGI117009 EHAP със срок до 05.01.2019 г. Банковата гаранция като вид обезпечение е уредена в Търговския закон, където в чл. 442 ТЗ се съдържа легална дефиниция, съобразно която с банковата гаранция банката писмено се задължава да плати на посоченото в гаранцията лице определена сума пари съобразно условията, предвидени в нея. Банковите гаранции по чл. 69, ал. 2 ЗУО постъпват в РИОСВ, като същите са в полза на министъра на околната среда и водите, съгласно чл. 69, ал. 4 ЗУО. Банковата гаранция е безусловна и неотменяема и се издава от банка по чл. 2, ал. 5 от Закона за кредитните институции. Същата се усвоява в изрично предвидените в чл. 69, ал. 4 ЗУО случаи. Съгласно чл. 69, ал. 6 ЗУО банката – гарант се задължава при първо писмено поискване от министъра на околната среда и водите да преведе сумата по банковата гаранция по сметка на МОСВ. Банковата гаранция се предоставя за едногодишен период, като се продължава и подновява всяка следваща година през периода на действие на разрешението, минимум един месец преди изтичане срока на действието й, като остава валидна най - малко шестдесет дни след прекратяване на дейността – чл. 69, ал. 7 ЗУО. Банковата гаранция и анексите за нейното подновяване се издават от кредитната институция в един оригинал. Дружеството жалбоподател не е спазило както срока за предоставяне на подновена или продължена банкова гаранция, така и срока за подновяване или продължаване, предвиден от законодателя. Вмененото със ЗУО задължение е изрично посочено на "Металникс" ООД от административния орган в т. 6 от решение № 09-ДО-1105-00 от 18.01.2016 г., съответно в т. 6 от решение № 09-ДО-1105-01 от 18.01.2018 г. Неоснователни са наведените в касационната жалба възражения досежно незаконосъобразност на отнетото разрешение, потвърдено с първоинстанционния съдебен акт, по отношенията на дейностите за третиране на отпадъци, за които не се изисква предоставяне на банкова гаранция. По правилото на чл. 74, ал. 1 ЗУО на едно лице се издава едно разрешение за всички дейности по третиране на отпадъци на територията на една РИОСВ, независимо от броя на площадките. Доколкото по отношение на дружеството не са издадени отделни разрешителни за извършване на отделните дейности по третиране на отпадъци, а е издадено едно разрешително за всички заявени дейности на територията на РИОСВ – Пловдив, то правилно и обосновано първоинстанционният съд приема, че неизпълнението на условията на разрешителното, респ. на нормативното задължение за предоставяне на обезпечение за конкретни дейности, води до законово установената последица – отнемане на разрешителното в цялост. Възражението на касатора досежно наличие на задължение за административния орган да измени издаденото разрешение, в съответната част, за която не се изисква предоставяне на банкова гаранция, а не да го отнема, е неоснователно. В разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗУО са посочени изчерпателно нормативно установените хипотези, при които издаденото разрешение се изменя и/или допълва от компетентния орган. При анализа на цитираната норма се налага извода, че процедурата по изменение и/или допълване на съответно издадено разрешение започва по искане на лицето с подаване на хартиен и технически носител или по електронен път заявление за изменение и/или допълнение на разрешението заедно със съответните документи по чл. 68 и/или 69, удостоверяващи промяната. За административния орган е установено задължение да се произнесе по заявлението с решение в едномесечен срок. С установяване на изискуемият се от приложимата правна норма юридически факт, предпоставките за издаване на решение за отнемане на разрешение за третиране на отпадъци, поради непредоставена банкова гаранция в срока по чл. 69, ал. 7 ЗУО, са доказани. Административният орган в рамките на възложеното му правомощие обосновано намира, че осъщественият нормативен състав създава необходимост от прилагането на мярката, с което се изпълняват целите на закона. Съобразно наличните данни административният акт на цитираното в него фактическо и правно основание правилно е приет от първоинстанционния съд за законосъобразен. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение от ответника по касация – директор на РИОСВ – Пловдив, по делото не са представени доказателства за извършени процесуални действия от юрисконсулт пред касационната инстанция. Депозираният отговор на касационната жалба е подписан от директора на РИОСВ – Пловдив. Предвид изложеното, съдът намира за неоснователно искането на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение,