Решение № 5665 от 15.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11716/2019 г.

Решение № 5665 от 15.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11716/2019 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Националния институт за недвижимо културно наследство(НИНКН), подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 5109/22.07.2019 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 4802/19 година. С обжалваното решение, на осн. чл. 257, ал. 2 АПК е осъден директорът на НИНКН в 14 дневен срок от влизане в сила на решението да предприеме действия по изготвяне и в едномесечен срок от влизане в сила на решението да изготви заключителна оценка във връзка с подаденото от "Електроенергиен системен оператор"ЕАД заявление вх. № 0200-8(2)/23.08.2018 година. Със същото решение НИНКН е осъден да заплати на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД 150 лева разноски по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведени са всичките касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Иска се отмяната му и присъждане на разноски. Ответникът в касационното производство – "Електроенергиен системен оператор"ЕАД чрез процесуалния си представител по делото оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмен отговор и поддържани в откритото съдебно заседание от процесуалния му представител. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна по съдебния спор, за която решението е неблагоприятно. По основателността й касационната инстанция преценява следното: Съдът е квалифицирал подадената до него жалба като искане по чл. 257 АПК за прекратяване на бездействието на директора на НИНКН, по заявление вх. № 0200-8(2)/23.08.2018 г. от "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, за изготвяне на заключителна оценка за обект "Дизелова електроцентрала"-Видин. Установено е от съда, че "Електроенергиен системен оператор" ЕАД е собственик на обекта, във връзка с който е подадено заявлението, че със заповед от 2017 г. на заместник-министъра на културата, този обект е деклариран с предварителна класификация на единична архитектурна-строителна недвижима културна ценност с предварителна категория "местно значение" и е определен временен режим за опазване на обекта. Установено е, че заявлението на дружеството от 23.08.18 г. е за прекратяване на временния режим, определен със заповедта от 2017 година, по което заявление липсвали данни НИНКН да е изготвил заключителна оценка. От правна страна, съдът е приел следното: Преценил е, че е осъществен фактическият състав на чл. 257 АПК, тъй като е налице бездействие на НИНКН да изготви заключителна оценка, която да установи, дали декларираният обект не отговаря на критериите по чл. 21, ал. 2 от Наредба № Н-12/21.11.2012 г. за реда за идентифициране, деклариране, представяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности (наричана за краткост по-долу Наредбата) и да направи предложение до министъра на културата за издаване на мотивиран акт, с който прекратява временния режим по чл. 59, ал. 3 от Закона за културното наследство, за опазване на обект "дизелова електроцентрала в гр. Видин, комплекс "Химик". Съдът е установил, че изготвянето на тази заключителна оценка е задължение, установено в нормативен акт, а именно чл. 20, ал. 1 от Наредбата вр. с чл. 34, ал. 1 и ал. 2 ЗКН. Съдът е посочил, че изготвянето на заключителната оценка произтича пряко от нормативния акт и не е опосредено от преценка на органа. Съдът е приел, че бездействието на ответника в конкретния случай е незаконосъобразно, поради което оспорващият трябвало да получи търсената защита по чл. 257 АПК. С оглед изхода на спора, съдът е присъдил разноски в полза на жалбоподателя, като при определянето на юрисконсултското възнаграждение е съобразил ЗПП и Наредбата към него. Решението на административния съд е неправилно, но по съображения, различни от изложените в касационната жалба. То е постановено при допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, което е повлияло на обосноваността на констатациите на съда и на правилното приложение на материалния закон. Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че бездействието на НИНКН за изготвяне на заключителна оценка във връзка с искане за прекратяване на временен режим за опазване на декларирани недвижими културни ценности, е фактическо бездействие по смисъла на чл. 257, ал. 1 АПК ( отменен) и чл. 256, ал. 1 АПК. Това е така, тъй като задължението за изготвянето на тази заключителна оценка произтича от нормативен акт - чл. 23, ал. 2 от Наредба № Н-12/21.11.12 г. на министъра на културата (отм.); и от 21 от Наредба № 3/10.07.2019 г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на стату и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности, издадена от министъра на културата и актуална към днешна дата. При постановяване на решението си, съдът неправилно се е позовал на чл. 257, ал. 2 АПК, тъй като той е отменен, считано от 1.01.19 г., т. е разпоредбата не е съществувала, както към датата на постъпване на жалбата в съда - 15.04.19 г., така и към датата на постановяване на решението - 22.07.19 година. Актуалната приложима разпоредба е била чл. 256 АПК. При постановяване на решението си, съдът не е съобразил и обстоятелството, че е налице нова Наредба № 3/10.07.2019 г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности, издадена от министъра на културата, в сила от 19.07.19 г., която отменя Наредба № Н-12/21.11.12 г. на министъра на културата, и която нова наредба предвижда в своя § 3, че производствата започнали по старата наредба, се довършват по реда на новата. Същественото съдопроизводствено нарушение, допуснато от съда е, че в изпълнение на задължението си, произтичащо от чл. 171, ал. 4 АПК, не е указал на страните, че не сочат доказателства за съществени за делото обстоятелства, а именно, че заявителят е собственик на обекта към датата на заявлението му, както и че заявлението до директора на НИНКН с вх. № 02-00-8/23.08.18 г. е подадено от надлежно упълномощено за това лице, което с действията си може да ангажира юридическото лице. Само при редовно и допустимо заявление за извършване на фактически действия, произтичащи от закона, съответният административен орган следва да бъде осъден за извършването им. В конкретния случай, липсват данни по делото за посочените обстоятелства, която липса препятства преценката относно редовността и допустимостта на подаденото заявление от "Електроенергиен системен оператор" ЕАД. Доказателствата, че заявителят пред НИНКН е собственик на обекта по силата на апортна вноска от НЕК през 2007 година, както и че подписалото заявлението лице може да задължава с действията си дружеството следва да са представени със самото заявление и по този начин да са станали част от преписката. Съдът е следвало да укаже на ответника необходимостта от представянето на цялата административна преписка, а на жалбоподателя необходимостта от представяне на доказателства за сочените обстоятелства, както и доказателство, че те са били представени със заявлението. Вместо да даде необходимите указания, съдът необосновано (при липсата на доказателства и без да сочи въз основа на какви документи) приема в решението си, че жалбоподателят е собственик на обекта. Видно от заявлението на жалбоподателя до НИНКН е, че то не е подписано от представляващия дружеството, така както е посочен в удостоверението от АВ, а именно от А. Цачев, а от друго лице - К. Тодоров с отбелязване, че е зам. изпълнителен директор пълномощник на изп. директор съгласно пълномощно рег. № 1465/22.02.2018 г. на нотариус В. Василева № 320 на Нот. камара. Вместо да изясни, това пълномощно представено ли е със заявлението и действително ли установява упълномощаване на въпросното лице за подаване на заявлението, съдът необосновано преценява заявлението като редовно и осъджа ответника да извърши фактическото действие, което следва от него. Едва след като се изясни по делото, дали заявлението е било придружено с горепосочените документи, които да установят неговата редовност и допустимост, съдът следва да формира извода си за това, дали ответникът е бил длъжен да предприеме дължимото фактическо действие във връзка с него. По тези съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд счита, че решението на първоинстанционния съд следва да се отмени като неправилно, а вместо това делото се върне на друг съдебен състав на АССГ за ново разглеждане, при което се отстранят допуснатите при първоначалното му разглеждане съдопроизводствени нарушения. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд