Решение № 428 от 5.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 1413/2012 г.

Решение № 428 от 5.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 1413/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането от осъдения К. Д. П. за възобновяване на чнд № 1426/2012 г. на Софийския градски съд, наказателна колегия, 20-ти състав и отмяна на определението от 4.04.2012 г. Поддържа се, че е постановено при наличието на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1 от НПК, конкретизирани с основанието по чл. 464, т. 4 НПК, което е налагало съда да се произнесе дали присъдата не е утежнена по някое от изброените в посочената норма съображения. Обосновава се и липса на мотиви за отказа да се произнесе по искането да не се приема наказанието глоба, наложено от чуждестранния съд в размер на един милион евро. Посочени са алтернативни възможности за съдържанието на решението според правомощията по чл. 425, ал. 1 НПК - отмяна и връщане на делото за ново разглеждане или изменение в полза на осъдения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането и предлага да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Софийският градски съд, наказателна колегия, 20-ти състав с определение от 4.04.2012 г. по чнд № 1426/2012 г. приел на основание чл. 457, ал. 3 НПК за изпълнение решение № 821/23.12.2011 г. на Провинциален съд, секция втора в гр. В., Кралство Испания, влязло в сила на 24.02.2011 г., съгласно което българският гражданин К. П. е осъден на шест години и един ден лишаване от свобода за трафик на наркотични вещества за престъпление по чл. 368, чл. 369 bis и чл. 370 от Наказателния кодекс на Кралство Испания, съответстващи на престъпление чл. 242, ал. 4 вр. ал. 2 НК на Република България като наказанието, което следва да изтърпи осъденият е лишаване от свобода за срок от шест години и един ден и глоба в размер на 1 000 000 евро. Определил наказанието лишаване от свобода да се изтърпи при строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и приложил чл. 457, ал. 5 НПК за времето на предварителното задържане и изтърпяната част от наказанието. Производството по трансфер на осъдения П. е проведено по реда на Глава тридесет и шеста - Раздел I от НПК, където са уредени правомощията на българския съд като са въведени нормите на Конвенцията за трансфер на осъдени лица, влязла в сила за Република България на 15.09.1994 г. Престъпленията, за които е осъден българския гражданин П., са с основание чл. 368, чл. 369, чл. 369 bis и чл. 370 от Наказателния кодекс на Кралство Испания, които съответстват на чл. 242, ал. 4 вр. ал. 2 от Наказателния кодекс на Република България. Международното сътрудничество между двете държави е проведено при условията на трансфер в съответствие с Конвенцията и затова инстанцията по същество се е произнесла само по въпросите, предвидени в чл. 453 - 462 НПК. Правното действие на присъдата е резултат от приемането й по силата на договорености между компетентните органи на двете държави при наличието на съгласие на осъденото лице. Искането на осъдения, обаче, съдържа смесване на двете форми на международно сътрудничество - по Раздел I /трансфер на осъдено лице/ и Раздел II /признаване и изпълнение на присъда на чуждестранен съд/, производството по които се извършва при наличието на различни предпоставки и при различни правомощия на компетентните органи на двете държави. Второто производство се провежда по реда и при условията, предвидени в Конвенцията за международно произнасяне на присъди /в сила за България от 1.07.2004 г./. Редът и предпоставките съгласно чл. 463 НПК предвиждат инициатива само на осъждащата държава като не е предвидена възможността за договореност, нито съгласие на осъденото с присъдата лице. Софийският градски съд не е допуснал процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК като не е обсъждал въпросите по чл. 464, т. 4 НПК, тъй като не е имал правомощия да се произнася по въпроси от предвидените в Глава тридесет и трета, Раздел II НПК, а само тези от предвидените в Раздел I НПК - чл. 457 НПК. Неоснователно е и възражението, че в нарушение на процесуалните правила съдът не се е произнесъл и по въпроса за размера на наложената глоба, който според направеното искане съдът е бил длъжен да приведе в съответствие с предвидените размери по българския Наказателен кодекс. Поначало съдът правилно не е обсъждал този въпрос и не се е произнесъл в изложения от страните смисъл, тъй като съгласно чл. 457, ал. 6 НПК това е допълнително наказание и подлежи на изпълнение, ако такова е предвидено в съответния текст от законодателството на Република България и не е изпълнено в държавата, в която е постановена присъдата. Видно от съдържанието на чл. 242, ал. 4 вр. ал. 2 НК, на който българският съд е приел, че съответства престъплението, за което е бил признат за виновен и осъден П., е предвидено и допълнително наказание глоба. В производството по Раздел I не е предвидено правомощие на съда да се произнесе по въпросите, отнасящи се до допълнителните наказания, каквото е и наложеното, но този въпрос може да бъде решен по друг ред. В закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции-Глава трета, се уреждат условията и реда за признаване и изпълнение в Република България на решенията за налагане на финансови санкции, постановени в друга държава-членка на Европейския съюз, в наказателни или административнонаказателни производства. По тези съображения искането в частта за изменение размера на глобата следва да бъде оставено без уважение. Предвид горното искането на осъдения за отмяна по реда на възобновяването на посоченото определение е изцяло неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Лидия Стоянова - докладчик по нохд № 1413/2012 г. Софийският градски съд се е произнесъл съобразно правомощията си по чл. 457, ал. 6 НПК като е постановил, че наказанието глоба в размер на 1 000 000 евро подлежи на изпълнение, тъй като такова по вид наказание е предвидено в текста на чл. 242, ал. 4 вр. ал. 2 от НК на Република България, съответстващ на престъплението по чл. 367, 369 и чл. 370 от НК на осъждащата държава Кралство Испания. Правилно е приел, че не подлежи на преразглеждане. В производството за трансфер на осъдено лице по Глава 36, раздел I НПК съдът е компетентен да се произнесе само относно наказанието лишаване от свобода за срока от присъдата, останал за изтърпяване от осъдения, но не и за допълнителните наказания. Трансферът е процедура, при която осъдено на ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода лице на територията на една държава се предава на друга държава, чийто гражданин е, с цел изтърпяване на този вид наказание. Намирам за неправилно становището, че в това производство съдът има правомощията да се произнесе по аналогия за приспособяването и на допълнителното наказание. Такъв извод не може да се изведе нито от разпоредбите в Глава 36 НПК, нито от Конвенцията за трансфер на осъдени лица, ратифицирана със закон, приета от 36-то Народно събрание и влязла в сила за Република България на 15.09.1994 г., според която изразът "наказание" означава наказание или мярка на лишаване от свобода, наложена от съд за определен или неопределен срок за извършено престъпление, а изразът "присъда"-съдебно решение, с което се налага наказание /с посоченото по-горе съдържание/. Цитираният чл. 10 от Конвенцията се отнася за решаване на въпроси във връзка с този вид наказание и не предвижда възможност за приспособяване на друго по вид от наложените на осъдения, а на наказание или мярка по смисъла на определението на този израз в тази Конвенция. Становището, че в производството за трансфер може да се преобразува и допълнителното наказание "глоба" е в противоречие и с други разпоредби на Конвенцията - чл. 8 и чл. 9, в които се уреждат въпроси за последствията от трансфера за осъдилата и изпълняващата държава, както и чл. 11 - за процедурата по преобразуване на наказанието. Въпросите дали да се изпълнява допълнителното наказание, в какъв размер следва да бъде наказанието глоба и дали може да бъде различен от определения с присъдата от чуждестранния съд се решава от компетентния съд, когато по предвидения ред осъждащата държава е направила искане за изпълнение на европейското съдебно решение по наказателното дело в частта му относно наложената финансова санкция съобразно разпоредбите на Европейската конвенция за международно признаване на присъди (ратифицирана със закон на 39-то Народно събрание и влязла в сила за Република България от 1.07.2004 г.) и националното законодателство. По изложените съображения за постановяване на определението от Софийски градски съд при стриктно спазване на правомощията в производството по Глава 36, раздел I НПК искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение.