Решение № 14101 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14499/2014 г.

Решение № 14101 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14499/2014 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Николай Ивов Николчов, подадена срещу издадено от министъра на вътрешните работи решение № 812100-17604/13.10.2014 г., с което е отказано заличаването на личните данни на жалбоподателя, съхранявани в МВР и въведени във връзка със ЗМ № 216/18.02.2003 г. по описа на "Противодействие на икономическата престъпност" при ОДМВР - Кюстендил и присъда № 34, постановена от Окръжен съд - Кюстендил по нохд № 594/2004 г. Иска се отмяна на министерското решение като незаконосъобразно, тъй като не е отчетена от издателя на оспорения административен акт изтеклата абсолютна давност по чл. 81, ал. 3 от НК. Ответникът не е изразил становище. Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима, предвид липсата на данни за съобщаване на процесното решение на адресата. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията са следните: От приложените по делото писмени доказателства е безспорно, че образуваното срещу Николчов наказателно производство за престъпление по чл. 244, ал. 1, предл. първо от НК е приключило със споразумение по цитираното по-горе дело на ОС - Кюстендил, което е влязло в сила на 28.09.2004 г., като лицето е било реабилитирано по право на основание чл. 88а от НК. Наложеното от съда наказание е "лишаване от свобода" за срок от три месеца, с отлагане на изтърпяването му по реда на чл. 69, ал. 1 вр. чл. 66 от НК за изпитателен срок от една година. Безспорно е, че в случая се касае за наличие на полицейска регистрация, извършена по реда и условията на МВР и приложимите подзаконови разпоредби. За да откаже заличаването й, органът се е позовал на чл. 32а, ал. 3 от Инструкция № Iз-2843/2010 г. на МВР, допълнена през 2011 г. На първо място, константната съдебна практика на ВАС е, че настъпилата по право реабилитация не е основание за снемане от полицейска регистрация. В чл. 68, ал. 1 от действащия ЗМВР е предвидено полицейските органи да регистрират лицата, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер, като държавните органи, осъществяващи наказателното производство, са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. Същността на регистрацията е вид обработване на лични данни за тези лица, която се осъществява при условията на този закон и без съгласието им. Полицейската регистрация помага на полицейските органи да извършват дейностите, посочени в чл. 67 от ЗМВР, като данните от нея се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред. Основанията за снемането й са пет, изчерпателно посочени в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР: регистрацията да е извършена в нарушение на закона; наказателното производство да е прекратено, с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от НПК; да е налице влязла в сила оправдателна присъда; лицето да е освободено от наказателна отговорност и да му е наложено административно наказание; лицето да е починало. Сред тези хипотези липсва настъпване на реабилитация по право, тъй като целта на реабилитацията като институт на наказателното право и целта на полицейската регистрация като институт на административното право са различни. Полицейската регистрация е последица не на осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а на извършването на деянието, поради което и настъпването на реабилитация не е основание за снемане от полицейска регистрация. В чл. 160, ал. 2 от отменения ЗМВР петте хипотези за заличаването й бяха същите. На второ място, съгласно чл. 32а, ал. 3 от Инструкцията разпоредбите относно института на давността по Глава девета на Раздел от V от НК са приложими при заличаване на личните данни на лицата по чл. 26, ал. 1 (привлечени като обвиняеми по ДП) само в случаите, когато лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание. Очевидно е, че настоящият казус не е такъв предвид сключеното споразумение между Николчов и прокуратурата, одобрено от съда, което се приравнява на влязла в сила присъда (чл. 383, ал. 1 от НПК). Неприложимостта на чл. 81, ал. 3 от НК за конкретния спор води до заключението за ирелевантност на довода на жалбоподателя, че към момента на извършване на деянието е бил непълнолетен и пределната давност е изтекла. Затова съдът, като съобрази, че процесното министерско решение е взето от компетентен орган, в изискуемата се писмена форма и при спазване на процесуалния и материалния закон, приема, че жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на оспорения административен акт. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,