Решение № 1288 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4144/2009 г.

Решение № 1288 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4144/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кирил Йорданов, в качеството му на кмет на община Врана, срещу решение № 106 от 29.01.2009 г. постановено по адм. дело № 933/2008 г. от АС - Варна, в която се сочат отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на постановения съдебен акт и решаване на спора по същество. Ответникът - Ангел Добрев Ангелов не взема становище. Процесуалният представител на ВАП дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е основателна по следните съображения: Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Ангел Ангелов срещу община Варна, по която са претендирани неимуществени вреди в размер на 8 000 лв. - преки и непосредствени последици от незаконосъобразно бездействие на служители при общинската администрация, в резултат на които на 28.10.2006 г. (както сам ищецът е посочил в исковата си молба) е претърпял травма, изразяваща се в счупване на горния край на лъчевата кост със страдания и неудобства за периода на имобилизация и възстановяване. С обжалваното решение, съдът от първата инстанция е уважил частично предявения иск за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част - за разликата до 8 000 лв. е отхвърлил иска, като недоказан. За да постанови този резултат съдът е констатирал, че е налице бездействие от страна на общинските служители, които не са изпълнили задълженията си по закона да от ремонтират дупка, находяща се на улица "Народни будители" в кв. Аспарухово, гр. Варна, пред бл. 49, която по силата на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОбС, чл. 8 от ЗП и § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗМСМА е публична общинска собственост, поради което ищецът е паднал в нея и е получил описаното нараняване, продължително лечение и рехабилитация. Прието е също, че е налице причинна връзка между описаните бездействия и болките и страданията, претърпени от Ангелов. Съдебното решение е неправилно, като постановено в противоречие с приложимия материален закон, поради което следва да бъде отменено. Независимо, че е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е направил необосновани и неправилни изводи, че понесените от ищеца неимуществени вреди са в резултат от незаконосъобразни бездействия на общината гр. Варна. В случая следва да се прави разграничение между отговорността на държавата и общините по чл. 203 АПК, респ. ЗОДОВ и института на "непозволеното увреждане", уреден в чл. 45 и сл. ЗЗД. Принципа от чл. 7 на Конституцията е залегнал в чл. 203 АПК - исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. За да се разграничи отговорността на държавата или общините по чл. 203 АПК от тази по чл. 45 и сл. ЗЗД, следва да се направи анализ на изискванията на АПК и ЗОДОВ за ангажирането на общините в различните хипотези. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2. този акт, действие или бездействие да са постановени при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. актът, действието или бездействието да са били отменени по съответния ред; 4. да е налице реална вреда от такъв административен акт, респ. действието или бездействието; 5. да се установи причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Задължителен критерий за определянето на една дейност като административна е дали тя е свързана с властнически правомощия. При всички случаи тя е една подзаконова дейност, осъществява се в изпълнение на закона, но от административни и държавни органи, както и от длъжностни лица. Един акт, респ. действие или бездействие са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т. е. при липса на законово основание. В чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ са употребени термините "актове", "действия" и "бездействия", за които легално определение няма в цитираните закони, но под "акт" не следва да се разбира всеки акт на административен орган или длъжностно лице, а определена категория актове - нормативни, общи и индивидуални административни актове, издавани от държавни органи в кръга на съответната им законово определена компетентност, които попадат в обхвата на чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ. Терминът "действие" е употребен както в чл. 7 и чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България, така и в чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ. Легално определение на термина "действие", респ. "бездействие" също липсва в посочените нормативни актове, но под "действие" следва да се разбира всяко такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба. В чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ е посочен обхватът на исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица, ограничен обаче до осъществяването на административна дейност от държавните органи и от длъжностните лица. В кръга на органите на държавна власт влизат всички органи, които по един или друг начин са придобили по силата на закон властническо правомощие, а "длъжностни лица" са тези, които осъществяват определена служебна функция и задължение. Особено е важно да се прави това разграничение между "длъжностно лице" по смисъла на чл. 203 АПК и лицето, на което е възложена от другиго някаква работа по чл. 49 ЗЗД. В последния случай възлагането на определена работа като задължителна предпоставка за отговорността на възложителя е в резултат на трудов договор, договор за поръчка или изработка, то може да възникне от правна сделка и пр., но "длъжностното лице" по чл. 7 от Конституцията и чл. 203 АПК има други функции - то е свързано с държавните органи и с осъществяваната от тях административна дейност, то изпълнява определена длъжност и задължения. Ето защо и в конкретния случай не може да се приеме, че се осъществява административна дейност по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ от физическото лице, което е било длъжно да сигнализира и обозначи, или да маркира, или да от ремонтира дупката, в която е попаднал ищеца. Самата дейност на това лице не е административна, липсва властническият характер, което отграничава административната дейност от всяка друга - разбира се, тя е свързана с изпълнението на закона. Лицето, неизпълнило задължението си за своевременната поправка/ремонт на дупката или обозначаването й като препятствие, не е "длъжностно лице" по смисъла на закона, тъй като то осъществява определена работа, но тя не е от тези действия, които могат да ангажират отговорността на общината по реда на АПК или ЗОДОВ. Задължително изискване е действието или бездействието да са извършени от длъжностно лице при изпълнение на служебната му дейност, която обаче трябва да има административен характер, да съставлява административна дейност. Изложеното води до извода, че в настоящия случай не са налице предпоставките по чл. 203 АПК вр. чл. 1 от ЗОДОВ за уважаване на предявения от ищеца иск, тъй като в случая не се касае за административни актове, действия или бездействия на административен орган, а за неправилно поддържане на улиците и конкретно на пред блоковото пространство в Община - Варна, вследствие на което е станал инцидент и ищецът е претърпял злополука. Вредите за нея са настъпили от една страна поради непоставяне на съответното обозначение, от друга - поради несвоевременното извършване на ремонт и от трета - поради непредпазливостта му. Неизпълнението на законово вмененото задължение на общината да поддържа в добро състояние улиците - публична общинска собственост, което не е било изпълнено влече след себе си ангажиране на отговорността й, като собственик на имота, но по реда на ЗЗД, а не по чл. 1 ЗОДОВ. Неизпълнението на тези законови задължения води до възможността засегнатите лица да потърсят имуществена или неимуществена отговорност, каквато е отговорността за вреди по ЗЗД. При наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, съдебното решение следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, следва да бъде постановено друго решение по същество, с което предявеният от Ангел Добрев Ангелов иск за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди по чл. 203 АПК, вр. чл. 204, ал. 4 АПК, вр. чл. 1, ал. 1 и чл. 4 ЗОДОВ, като неоснователен на посочените основания, да бъде отхвърлен изцяло. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,