Решение № 10338 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2909/2017 г.

Решение № 10338 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2909/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Е. К. против решение № 2499/09.12.2016 г., постановено по административно дело № 728/2016 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на задължение по декларация № МД-АУ-3048/06.11.2015 г., издаден от инспектор КРД при дирекция "Местни данъци" при община В., с който на касатора са определени задължения за ТБО за 2014 и 2015 г. в общ размер на 234,64 лева и лихви за забава в размер на 11 лева за негов собствен недвижим имот, находящ се в гр. В. Касаторът оспорва решението, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон по подробно изложени в жалбата съображения. Иска да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Излага доводи, че ТБО следва да бъде определена съобразно количеството битови отпадъци, тъй като същият е подал декларация по чл. 19 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община В./Наредбата/, в която е декларирал, че ще ползва една втора кофа за смет. Ответникът - директорът на Дирекция "Местни данъци" при община В., в писмен отговор до съда оспорва жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд В. град е отхвърлил жалбата на П. Е. К. срещу Акт за установяване на задължение по декларация № МД-АУ-3048/06.11.2015 г., издаден от инспектор КРД при дирекция "Местни данъци" при община В., с който на жалбоподателя за определени задължения за ТБО за 2014 и 2015 г. в общ размер на 234,64 лева и лихви за забава в размер на 11 лева. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е счел, че обжалваният АУЗД е издаден от компетентен орган по чл. 9б ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), при спазване на изискването за форма, както и че определеното задължение е съобразено с нормите на ЗМДТ. Съдът е приел за неоснователно възражението на касатора, че всяко задължено лице може само да си избира съд за съхранение на битови отпадъци, както и да декларира че ще ползва част от определения съд. Съдът е приел, че в случая ТБО правилно е определена върху данъчната оценка на имота, доколкото касаторът не е ползвал съд за съхранение на отпадъци. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и въз основана нея е извел правилни и законосъобразни изводи. Съгласно § 1, т. 9 от ДР на ЗМДТ "Съдове за битови отпадъци" са контейнери, кофи, кошчета на обществени места, в които се изхвърлят битови отпадъци, както и полиетиленови чувалчета за разделно събиране. В чл. 19, ал. 4 от наредбата е предвидено, че в декларацията се посочват вида и броя на необходимите съдове за битови отпадъци, които ще се ползват през годината По делото не е спорно, че през процесния период община В. е осъществявала услугите, за които се заплаща ТБО, както и че процесният имот е жилищен и е собственост на ФЛ, следователно дължимата ТБО подлежи на определяне по един от методите, регламентирани в чл. 18 или чл. 19 от наредбата. Спорен е въпросът кой от тези методи е приложим в случая, както и ако лицето декларира, че ще ползва части от съд за съхранение на битови отпадъци, дали органът е длъжен да зачете и да приеме неговата декларация по чл. 19 от наредбата. Правилно съдът и административният орган са приели, че задължените лица не могат да декларират части от съд за съхранение на битови отпадъци. Задължените лица, ако желаят да им се определи ТБО според количеството битови отпадъци следва да декларират минимум 1 съд за съхранение и то от вид, предварително определен от О. С.. Това е така, защото общината не може да предостави за ползване на задълженото лице една втора или една трета от съответния съд. В случай, че бъде предоставен такъв съд общината не би могла да отчете реалното количество битови отпадъци, тъй като обемът на предоставения съд е по-голям от заявения за ползване. Без значение в случая е обстоятелството, че касаторът е имал намерение да се комбинира със своята съседка, която също е изявила желание да ползва половин кофа. Частните договорки между лицата са ирелевантни и няма как да обвържат общината да им начислява ТБО за ползване на една втора от съответния вид съд за съхранение. К. О. съвет е приел, че следва да се декларира вида и броя на съдовете за съхранение е имал предвид, че следва да се посочва не по-малко от един брой съд за съхранение от вид, предварително определен от общината. При положение, че касаторът не е декларирал, че ще ползва минимум 1 съд за съхранение на битови отпадъци, то правилно административният орган е определил дължимата от него ТБО за 2014 и 2015 г. на база данъчната оценка на имота, като е приел, че декларация по чл. 19 от наредбата не е подавана. В случая е спазена разпоредбата на чл. 67 ЗМДТ. Предвид изложеното постановеното от Административен съд -В. решение е валидно, допустимо и правилно, не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна се явява претенцията на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед на което касаторът следва да бъде осъден на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК да заплати на община В. сумата от 100 лева - съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение