Решение № 8001 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3112/2015 г.

Решение № 8001 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3112/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенция "Митници", чрез процесуален представител, против Решение № 300/19.01.2015 г., постановено по адм. дело № 3341/2014 г. на Административен съд - С. град, с което е отменен Ревизионен акт № 3/37/5.12.2013 г., издаден от началник на М. Ю. и началник отдел "Последващ контрол" в М. Ю., потвърден с Решение № 72/19.02.2014 г. на Директора на Агенция "Митници". Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи, че неправилно съдът приел, че не са установени липси на акцизни стоки, а само намаляване на алкохолния градус на стоката, както и че не се дължи акциз с оглед унищожаването на стоките. Твърди се, че алкохолния градус е основна характеристика на стоката, поради което при констатирано различие е налице установена липса на акцизни стоки, за които се дължи акциз, независимо, че същите стоки са били унищожени в хода на ревизията. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отхвърли жалбата на "Д." АД срещу издадения административен акт. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Д." АД, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 670 лева. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Върховният административен съд, осмо отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба основания и извърши проверка на обжалваното решение съобразно обхвата на чл. 218 АПК, прие следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - С. град (АССГ) е бил Ревизионен акт № 3/37/5.12.2013 г., издаден от Началник на М. Ю. и началник отдел "Последващ контрол" в М. Ю., потвърден с Решение № 72/19.02.2014 г. на Директора на Агенция "Митници", в частта с която на основание чл. 20, ал. 2, т. 8 от ЗАДС, на "Д." АД са установени задължения за акциз в размер на 10 470,28 лева и лихва за просрочие в размер на 1 036,02 лева. С оспореното решение, АССГ е отменил РА и осъдил Агенция "Митници" да заплати на "Д." АД съдебни разноски в размер на 800 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. АССГ е приел за установено, че "Д." АД, като лицензиран складодържател е описал в дневника за складова наличност акцизна стока - "суров дестилат" 10 % в количество 11 468 литра. В хода на ревизията било констатирано, че същото количество стока е налично в склада на дружеството, но е с променено алкохолно съдържание - 7,2 %. С оглед което приел, че не е установена липса на стока, а само разлика в алкохолното съдържание на продукта. Въз основа на приетата по делото кореспонденция между ревизираното дружество и Агенция "Митници", съдът е приел за установено, че преди започване на ревизионното производство е установен процес на намаляване на алкохолния градус на стоката, а въз основа на неоспорено по делото заключение по назначена съдебно-микробиологична експертиза (СМЕ) съдът е приел, че тази промяна на алкохолното съдържание на стоката се дължи на спонтанно възникнал процес на оцетно кисела ферментация - окислителен процес, при който етиловият алкохол се превръща в оцетна киселина и вода. При тези факти, съдът е обосновал правен извод, че не е установена липса на акцизна стока, за която на основание чл. 20, ал. 2, т. 8 от ЗДДС следва да се начисли акциз. Наред с това, въз основа на протокол № 1880/4.12.2013 г., съставен от служители на А. М., АССГ приел за установено, че процесното количество 11 486 литра на суров дестилат е унищожено в присъствието на митнически служители по реда на чл. 53 от ППЗАДС, поради което стоката не е освободена за потребление и на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗАДС за същата не се дължи акциз с оглед унищожаването й. Решението е правилно. По делото няма спор по фактите и те са правилно установени. Безспорно е установено, че "Д." АД, като лицензиран складодържател е описало в дневника за складова наличност акцизна стока - "суров дестилат" 10 % в количество 11 468 литра, което в хода на ревизията е било налично, но с променено алкохолно съдържание - 7,2 %. Също така е безспорно установено, че преди издаване на РА, в присъствие на митнически служители същото количество акцизна стока е унищожено. Спора е дали могат установените факти да се подведат под нормата на чл. 20, ал. 1, във вр. ал. 2, т. 8 от ЗАДС. Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗАДС, задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление, а съгласно ал. 2, т. 8, пр. първо от същата разпоредба, освобождаване за потребление е установяването на липси на стоки, за които се дължи акциз. Следователно закона приравнява установената липса на стока на освобождаването и за потребление, а само за освободената за потребление стока се дължи акциз. Затова при установено наличие на същото количество стока, но с променено алкохолно съдържание не е налице липса на стока, за която се дължи акциз. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, съгласно която до освобождаване за потребление на акцизните стоки лицензираните складодържатели и регистрираните лица не дължат акциз при унищожаване под контрола на митническите органи на акцизни стоки, включително когато са облепени с бандерол. След като в настоящия случай е безспорно установено, че акцизната стока не е освободена за потребление, първо защото е била налична, но с променено алкохолно съдържание и второ, защото е унищожена под контрола на митническите органи, правилно съдът е приел, че не са налице материалноправните основания на чл. 20, ал. 1, във вр. ал. 2, т. 8 от ЗАДС за възникване на задължение за заплащане на акциз. Предвид изложеното, оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, основателна се явява претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за касационната инстанция, поради което Агенция "Митници" следва да заплати на "Д." АД направените пред касационната инстанция разноски за адвокат в размер на 670 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение