Решение № 9288 от 10.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9696/2019 г.

Решение № 9288 от 10.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9696/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби, подадени от Агенция за социално подпомагане и от Ц. К., чрез процесуален представител против решение № 4011/12.06.2019 г., постановено по адм. д. № 13135/2018 г. на Административен съд – София-град /АССГ/, с което е отхвърлен предявеният от Ц. К. иск срещу Агенция за социално подпомагане за сумата 4320 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, за периода от месец декември 2013 г. до месец юни 2015 г., вследствие на незаконосъобразна Заповед № 1290/20.12.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – район "Младост" и Агенция за социално подпомагане е осъдена да заплати на Ц. К. сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочената сума от образуване на делото 14.12.2018 г. до окончателното й изплащане, вследствие на посочената по-горе незаконосъобразна заповед, като искът е отхвърлен за разликата над 1500 лева до 4000 лева като недоказан и са присъдени разноски по компенсация на Агенция за социално подпомагане в размер на 80 лева. Касаторът Агенция за социално подпомагане обжалва решението в частта, в която е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500 лв и съответната лихва, поради необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че ищцата не е доказала настъпване на неимуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка с отменения административен акт. Изтъква, че присъденото обезщетение е определено в нарушение на чл. 52 ЗЗД. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на иска. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касаторът Ц. К. чрез процесуалния си представител обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен искът за обезщетение за имуществени вреди, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон. Твърди, че е налице пряка причинно-следствена връзка между доказаните имуществени вреди и отменения административен акт. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на поисканото обезщетение. Всяка от страните оспорва съответно касационната жалба на противната страна. Представителят на Върховната административна прокуратура счита, че касационните жалби са неоснователни. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Не е било спорно и е установено в хода на процеса, че Ц. К. е дъщеря на лице с увреждания – М. М., като последната се нуждае от постоянна грижа. С молба-декларация от 04.12.2013 г. Ц. К. е декларирала, че полага грижи за майка си и е поискала да бъде включена в националната програма "Асистенти на хора с увреждания" като личен асистент. Със заповед № 1290/20.12.2013 г., издадена от директора на дирекция "Социално подпомагане" Младост, на Ц. Костова е отказано да бъде включена в Националната програма "Асистенти на хора с увреждания" като личен асистент на нейната майка. В мотивите на акта административният орган е приел, че молителят не отговаря на условията на Националната програма "Асистенти на хора с увреждания", компонент личен асистент, раздел ІV, т. 2.1.1, и съответно не отговаря на условията за отпускане на месечна помощ на основание чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, вр. чл. 10, ал. 1, т. 4 – притежава идеални части от недвижима собственост, която може да бъде източник на доходи. При административното обжалване заповедта е потвърдена с Решение № РД 01-55/13.01.2014 г. С Решение № 3609/29.05.2014 г. АССГ, I-во отделение, 10-ти състав е приел, че имотът не може да е източник на доходи и е отменил Заповед № 1290/20.12.2013 г., като в тази част решението е оставено в сила с Решение № 3253/24.03.2015 г. на ВАС, по адм. дело № 9396/2014 г., Шесто отделение. Със Заповед № 5/25.01.2016 г. Ц. К. е включена в националната програма "Асистенти на хора с увреждания" като личен асистент на майка си. При тази фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че е налице отменен административен акт, а именно Заповед № 1290/20.12.2013 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" – Младост и съответно е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Съдът обаче е счел, че не са налице останалите елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - вреди, настъпили в причинна връзка с отменения административен акт. Съдът е изложил съображения, че липсват доказателства относно професионалната квалификация на ищцата, нейната степен на завършено образование, трудов стаж и др., както и за това, че ищцата е положила усилия да си търси работа за процесния период, респективно че е била назначена на трудово или служебно правоотношение и е получавала доходи от трудовата си дейност. Изтъкнато е, че пропуснатите ползи ищцата свързва именно с незапочване на работа и неполучаване на трудови възнаграждения, което според съда представлява бъдещо несигурно събитие. Съдът обаче е приел, че за ищцата са възникнали неимуществени вреди, представляващи стрес, психически травми, отрицателни емоции, нервно напрежение, разстроеност, чувство на отхвърленост, емоционална затвореност. Позовавайки се на чл. 52 ЗЗД, съдът е определил размера на обезщетението на 1500 лв, а в останалата част е отхвърлил иска. Съдът е уважил исканията за присъждане на разноски и на двете страни, съразмерно на резултата от спора и при служебна компенсация. Касационната жалба на Агенция за социално подпомагане е неоснователна, а тази на Ц. К. - основателна. Съдът не е събрал относимите към спора доказателства, а фактическите му изводи са необосновани и формирани при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неправилно съдът приема, че ищцата претендира обезщетение за оставането си без работа по принцип. В исковата молба изрично е заявено, че се търси обезщетение в размер на възнаграждението, което ищцата би получавала, ако бе включена в програмата"Асистенти на хора с увреждания". Съдът е изопачил факти и обстоятелства по спора, поради което е достигнал до грешни заключения. Съответно не е дал и надлежни указания по доказателствената тежест, нито е съобразил принципа на служебното начало, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна. Без значение за спора е дали Ц. К. е имала предходна трудова заетост и дали е търсила работа. От една страна, в съставения от дирекция "Социално подпомагане" Младост доклад се съдържа информация относно предходната трудова заетост на ищцата, както и за това, че към момента на подаване на молбата тя е била безработна, следователно доказателства в сочения от съда смисъл са събрани в процеса. От друга страна, същественото обстоятелство в случая е, че майката на ищцата не е можела да се обслужва сама, което е наложило Ц. К. да полага постоянни грижи за нея. Установено е безспорно в процеса, че майката М. М. е със 100% пожизнена трайно намалена работоспособност, като се нуждае от помощ при битовото си обслужване. Съгласно чл. 203, ал. 1 и ал. 2 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. За неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За периода, в който ищцата е отговаряла на изискванията за назначаване като личен асистент до датата на действителното и назначаване, ищцата е претърпяла имуществена вреда, тъй като не е получавала възнаграждението, полагащо се за осъществяване на тази дейност. Тази имуществена вреда е в пряка причинно-следствена връзка с отменения отказ за включване в програмата, а от съдебните решения по повод на обжалване на отказа става ясно, че ищцата е отговаряла на изискванията за включване към момента на подаване на молбата за това. Именно отмененият административен акт е единствената пречка тя да бъде назначена за личен асистент на своята майка и съответно да получава възнаграждение за това. Искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е доказан по основание. Като е формирал извод в обратния смисъл, съдът е постановил неправилно решение. В тази част то следва да бъде отменено, а делото – върнато на друг състав на АССГ за ново разглеждане и определяне размера на обезщетението. По отношение на този размер съдът нито е дал указания по тежестта на доказване, нито е събрал доказателства, нито е формирал мотиви, поради което настоящата инстанция не може да се произнесе по същество. Това налага отмяна на решението и връщането на делото за ново разглеждане. При новото разглеждане съдът следва да има предвид, че след като искът е доказан по основание, съдът следва да определи размера му съгласно чл. 162 ГПК. За целта, съдът следва да установи какви са били нормативно определените възнаграждения по програмата "Асистенти на хора с увреждания" за процесния период, както и да укаже на ищцата да представи сключения с нея договор по програмата и преписката по него, за да се установи дали е била назначена на пълно или на непълно работно време. Без да е събрана преписката по назначаването на ищцата като асистент, и вещо лице не би могло да даде заключение относно размера на вредите. В частта за присъдените неимуществени вреди решението е правилно. Предвид ситуацията, в която се е намирала ищцата – принудена да се грижи за възрастна и болна майка без всякакви доходи, претърпените от нея неимуществени вреди са естествена последица от отменения отказ. Нормално е тя да се почувства отхвърлена от обществото и да претърпи посочените от нея болки и страдания. Съдът е взел предвид липсата на доказателства за по-голям интензитет на претърпените вреди от обичайните в такъв случай и в тази връзка правилно е определил размера на присъденото обезщетение, съобразявайки се с критериите на чл. 52 ЗЗД. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, като техният размер следва да бъде определен при новото произнасяне на съда, в зависимост от крайния резултат от спора. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,