Решение № 370 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11001/2015 г.

Решение № 370 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11001/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Българска асоциация за погребална култура /БАПК/, представлявана от председателя й Ц. Г. против решение № 3846/03.06.2015 г., постановено по адм. дело № 2217/2015 г. на Административен съд С. - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Изпълнителният директор на Агенцията по обществени поръчки /АОП/ е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССГ е оставил без разглеждане жалбата на Ц. Г. Г., като председател на БАПК срещу т. 1 и 2 от решение № РД-9/03.02.2015 г. на изпълнителния директор на АОП, и е отхвърлил жалбата в останалата й част, с което е отказан достъп до обществена информация, по заявление рег. № 91-00-3/19.01.2015 г. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление рег. № 91-00-3/19.01.2015 г. Ц. Г. Г., като председател на БАПК е поискала от изпълнителния директор на АОП да й бъде предоставен достъп до следната обществена информация: 1. договор № РД11-03-046/27.04.2010 г., сключен между Министерство на културата и и "Арго-3" ЕООД, с предмет "Изготвяне на технически проект за разширение и оформяне на алеята на творците, сакрална сграда, корумбариум и източен главен вх...д на парковия комплекс на централните Софийски гробища"; 2. договор за строителство № РД11-03-23/02.08.2013 г., сключен между Министерство на културата и "Ерато" ДЗЗД, с предмет "Разширение и цялостно оформяне "Алея на творците" и сакрално пространство - Ротонда в Ц. С. гробища; 3. извлечение от съгласуван проект за разширение и оформяне на "Алея на творците" от 30.09.2010 г.; 4. други документи, които са свързани с провеждане на договарянето; 5. друга информация от какъвто и да е характер, свързана с двете обществени поръчки. Информацията е поискана по т. 1 и 2 на хартиен носител, по т. 3, 4 и 5 - преглед на информацията с последващо посочване на информационния носител. С оспореното решение № РД-9/03.02.2015 г. изпълнителният директор на АОП е предоставил частичен достъп до поисканата със зявлението информация, като е предоставил копие от договор № РД11-03-046/27.04.2010 г., сключен между Министерство на културата и и "Арго-3" ЕООД, с предмет "Изготвяне на технически проект за разширение и оформяне на алеята на творците, сакрална сграда, корумбариум и източен главен вход на парковия комплекс на централните Софийски гробища", и копие от договор за строителство № РД11-03-23/02.08.2013 г., сключен между Министерство на културата и "Ерато"ДЗЗД, с предмет "Разширение и цялостно оформяне "Алея на творците" и сакрално пространство - Ротонда в Ц. С. гробища. С решението е отказано предоставяне на поисканата в т. 3, 4 и 5 информация, като задълженият субект е мотивирал отказа с обстоятелството, че така поисканата информация е служебна по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ и достъпът й може да бъде ограничен, когато тя е свързана с подготовката на актовете на органите и няма самостоятелно значение. Информацията е предоставена като копия на хартиен носител. В мотивите на решението на АССГ е прието, че жалбата в частта й относно поисканата обществена информация по т. 1 и 2 от заявлението е процесуално недопустима, поради липса на правен интерес от оспорването, предвид предоставянето на тази информация на молителя. В останалата част - по отношение на поисканата информация по т. 3, 4 и 5 от заявлението съдът е приел, че тази информация попада в хипотезата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, свързана е с подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение, поради което правилно органът е отказъл предоставянето й. Изложени са мотиви, че исканата информация по т. 1 и т. 2 представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, поради което органа като задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ е длъжен да я предостави на заявителя, като не са налице обстоятелства, водещи до извода за наличие на "надделяващ обществен интерес" по смисъла на чл. 37, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. По тези съображения административният акт е приет за законосъобразен. Касационната инстанция счита, че оспореното решение е неправилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на органа, издал оспореното решение за отказ да се предостави обществена информация, по следните съображения: Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Р. Б.. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В конкретния случай задължен субект е Изпълнителният директор на Агенцията по обществени поръчки, поради което оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Касационната инстанция счита, че решението е неправилно относно приетата законосъобразност на оспореното решение. Поисканата информация попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, в която законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация. Една информация е обществена, когато са налице две визирани в правната норма кумулативни изисквания - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Не е налице легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание - живота на обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора има характер на обществена информация. Но за да е налице обществена информация е необходимо не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел. Необосновани са правните изводи за липса на надделяващ обществен интерес по смисъла на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ. Посочената правна норма съдържа три юридически факта, които се намират в различно отношение - двата трябва да бъдат налице кумулативно, но тяхното действие се проявява само ако не е налице третият юридически факт. Двата юридически факта, които трябва да бъдат налице кумулативно са "достъпът засяга интересите на третото лице" и "няма неговото изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация". По делото е безспорно, че исканата информация засяга интересите на трети лица, тъй като именно те са адресат на тази обществена информация. Безспорно е също, че към момента на подаване на искането и постановяването на оспорения административен акт не е било налице тяхното изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата информация. Но за да настъпи правопрекратяващото действие на тези два юридически факта по отношение на правото на достъп до обществена информация, е необходимо да липсва надделяващ обществен интерес. Т., когато е налице надделяващ обществен интерес, наличието на двете кумулативни предпоставки - засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие, губят своето прекратяващо правото на достъп до обществена информация действие и за органа е налице задължение да предостави поисканата обществена информация. По отношение на твърдяните от жалбоподателя факти, са налице такива установяващи наличие на надделяващ обществен интерес, поради което дори и при липса на оригиналите на договорите, тя се съдържа в техните фотокопия. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 пр. 2 от ЗДОИ, основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация - официална и служебна е налице, и в случая когато информацията е друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон. В горните случаи се предоставя частичен достъп само до онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен. Предвид гореизложеното, съдът намира, че съображението за поверителност на исканата информация, не обосновава законосъобразност на взетото от органа решение. Предвидено в чл. 7, ал. 1 пр. 2 от ЗДОИ, ограничение за достъп до обществена информация не може да се приложи, тъй като липсват доказателства исканите сведения и данни да представляват защитена със закон тайна. Ако страните по договорите са предвидили клауза за конфиденциалност, включваща търговска, служебна или защитена тайна, то те е следвало да посочат какъв характера на конфиденциалност и задължения субект да прецени дали попада в ограниченията на ЗДОИ. В този смисъл и първоинстанционният съд неправилно е възприел за законосъобразни изложените от органа мотиви по т. 1 и 2 от решението. Предвид гореизложеното, в случай, че исканите два договора съдържат информация, която е извън обявената от законодателя за публична, органът разполага с възможността да предостави частичен достъп по реда на чл. 7, ал. 2 от ЗДОИ и да изключи сведенията и данните, представляващи служебна или друга защитена тайна, като изложи съответно съображения в този смисъл, което в разглежданата хипотеза не е направено. По изложените съображения, настоящият състав счита, че оспореното пред АССГ решение, в частта по т. 1 и 2, с което е отказано предоставяне на достъп до цялостните договори по заявление с рег. № 91-00-3/19.01.2015 г. Ц. Г. Г. е незаконосъобразен, поради нарушение на материалноправни норми, тъй като поисканата информация е от категорията на обществената такава, като същата не попада в ограничението на чл. 7, ал. 1, пр. 2, чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДОИ. Оспореното решение в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата срещу т. 1 и 2 на решение № РД-9/03.02.2015 г. изпълнителният директор на АОП, следва да се отмени и преписката да бъде върната за ново произнасяне, съобразно гореизложените указания по тълкуването и прилагане на закона. Решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на БАПК срещу т. 3, 4 и 5 от решение № РД-9/03.02.2015 г. изпълнителният директор на АОП, също е незаконосъобразно по следните съображения: Както административният орган, така и АССГ не са изложили съображения за прилагането на разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ, която предвижда, че достъпът до служебна информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществени интерес, каквото настоящата инстанция приема, че е налице съобразно изложените по-горе мотиви. Правилно е прието, че поисканата в т. 3, 4 и 5 от заявлението има характер на служебна информация по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, но ограничаването на достъпа до нея може да бъде преодоляно при наличието на надделяващ обществен интерес. О. това в ал. 2 на чл. 13 от ЗДОИ се предвижда и възможност за предоставянето на служебна информация по ал. 1 след изтичане на 2 години от създаването й. По отношение на подготвителните документи по първия поискан договор /сключен на 24.04.2010 г./ този срок е изтекъл още към датата на постановяване на решението на административния орган, който не е съобразил посочената разпоредба, а по отношение на подготвителните документи по втория договор / сключен на 02.08.2013 г./ този срок е изтекъл към настоящия момент. Поради това информацията по т. 3, 4 и 5 от заявлението следва да бъде предоставена на две основания: по ал. 3 и по ал. 4 на чл. 13 от ЗДОИ. Поради това решението и в посочената част следва да бъде отменено, като настоящата инстанция постанови друго по съществото на спора, с което да отмени решение № РД-9/03.02.2015 г. изпълнителният директор на АОП, с което е отказъл достъп до обществена информация по т. 3, 4 и 5 от заявлението, като върне преписката на административния орган за предоставяне на поисканата обществена информация. Разноски от касатора не са претендирани, нито са представени доказателства за направени такива пред касационната инстанция, поради което не се присъждат в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение