Решение № 593 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7259/2009 г.

Решение № 593 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7259/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Мариана Вълкова Йорданова лично за себе си и като пълномощник на Светлин Вълков Йорданов, двамата от гр. Монтана, против решение по адм. д. № 605 (постановено от Административен съд Монтана на 26.02.2009 г.). Поддържа се твърдение за това, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Ответницата по жалбата - Зоя Кузманова оспорва жалбата. В подкрепа на писменото си възражение представя 13 броя писмени доказателства. Кметът на община Монтана като ответник по жалбата не взема становище. Заинтересованата страна Цветана Заркова Иванова подкрепя жалбата. Останалите заинтересовани страни не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура счита жалбата неоснователна. Развива подробни съображения в подкрепа изводи на съда в обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок, допустима е процесуално, но е неоснователна поради следните съображения: Производството пред административния съд е инициирано по жалба на Зоя Кузманова - една от настоящите двама ответници в касацията. Искането е било за отмяна на заповед № 2259/26.052006 г. на кмета на община Монтана, с която на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, във връзка с § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила ПНИ за местност "Парта" на наследниците на ползувателя Донка Горанова е признато право да придобият собственост като наследници на ползувателя по § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот по кадастралния план на имотите, предоставени за ползуване, имот № 1425 местн. "Парта", с площ 737 кв. м. и е възложена оценка на имота. Съдът е отменил оспорената заповед на кмета, като е отказал на наследниците на Данка Горанова правото да придобият собствеността върху имота по реда на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Прието е, че заповедта е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, липса на фактически основания за издаването й, липса на мотиви, поради което като незаконосъобразна е отменена. Според касаторите, заинтересовани страни в първоначалното производство изводите на съда са неправилни. В тази връзка са и изложените съображения. Върховният административен съд счита касационните доводи неоснователни. При преценката на обстоятелствено изложените от административния съд мотиви се стига до извод, че изведените въз основа на тях правни изводи са законосъобразни. Същият е взел предвид относимите за спора факти и е стигнал до правилен извод, като е приел, че липсват условията по 62, ал. 2 ПМС 456/1997 г., регламентираща реда и процедурата за придобиване право на собственост чрез трансформиране правото им на ползватели по реда на 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ. Според данните по делото жалбоподателите са започнали процедура по реда на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ с подаване на молбата от 09.07.1992 г., Изготвена е била оценка на ползвания от тях имот, която обаче не е заплатена. Това е видно от писмо № 1153/08.01.2009 г. Липсват доказателства за връчване на оценителния протокол, Жалбоподателите не оспорват тези факти, но ги обясняват с виновното поведение на общинската администрация без да съобразят обстоятелството, че тежестта на доказване е за този, който черпи права от установяване на определени факти. От това следва, че независимо от упражненото си право по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ жалбоподателите поради собственото си бездействие не са реализирали плащането на дължимата сума по оценката и не са финализирали процедурата по 62, ал. 2 ПЗР ППЗСПЗЗ, поради което правото им е преклудирано. Възможността на ползвателите да подадат заявление до кмета на общината е обвързано със срок до 31.01.1998 г. с изричната уговорка да не са ги заявили. В конкретния случай жалбоподателите не отговарят на изискванията в закона, тъй като вече са заявили правата си и не са от кръга на лицата, ползващи се от новирания срок по 61, ал. 1 ПМС 456/1997 г. Предвид това за тях не е налице фактическия състав на § 62, ал. 3 ПЗР ППЗСПЗЗ и обжалваната заповед на кмета на община Монтана правилно е отменена. Съдът е изложил изводи във връзка с липсата на законоустановените изисквания за трансформиране на правото на ползване по силата на актовете, изброени в § 63 ПЗР ППЗСПЗЗ, в право на собственост (в случая Решение № 73/26.05.1981 г. по удостоверение № 959/1982 г.), които са в съответствие с правните норми. Не се съдържат доказателства, които да оборват изводите на съда, поради което следва да се приеме, че не са налице и сочените касационни основания за отмяна на решението. Същото е законосъобразно и като такава следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение