Решение № 9041 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1570/2010 г.

Решение № 9041 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1570/2010 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Мейрал Васвидинова Мустафова от гр. Русе против решение № 64 от 14.12.2009 г., постановено по адм. д. № 475/2009 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 7915 от 3.11.2009 г. на директора на ОД на МВР - Русе за прилагане на принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната" на основание чл. 75, т. 5 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). От бланкетно изложените касационни доводи се извеждат твърдения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. В приложените писмени бележки се поддържа становище за противоречие на националния закон с Директива 2004/38/ЕО. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Ответникът началникът на ОД на МВР - Русе не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на решението и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба за неоснователна по същество. По делото няма спор по относимите факти, въз основа на които са постановени изводите на съда. Административния орган е сезиран с искане на публичен съдебен изпълнител до директора на ОД на МВР - Русе спрямо Мустафова в качеството й на ЕТ "Атила-М-Мейрал Мустафова" да се приложи принудителна мярка по чл. 75, т. 5 от ЗБЛД (загл. изм. ДВ бр. 82/2009 г.) поради наличие на непогасени публични задължения в размер над 5000 лв., на основание чл. 182, ал. 2, т. 2а от ДОПК, за които публичният изпълнител е установил, че няма активи, с които да ги обезпечи. Като е съобразил обвързаната компетентност за органа да наложи предвидената в закона принудителна административна мярка при установяване наличието на законовите предпоставки, съдът е приел извод за законосъобразност на оспорената заповед. Решението е правилно. При постановяването му не е допуснато нарушение на материалния закон. Административния орган при налагане на ограничителната мярка в хипотезата на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД действа в условията на обвързана компетентност, като при получаване на надлежно искане от органа по изпълнението е длъжен да постанови забрана за напускане на страната. Следователно, спрямо Мустафова са изпълнени елементите на фактическия състав на цитираната разпоредба, поради което законосъобразно административният орган е приложил принудителната мярка. При подробно изложени от първоинстанционния съд съображения приетият извод за съответствие на оспорения административен акт с материалноправните разпоредби е правилен. Видно от данните по делото, жалбоподателката не е ангажирала никакви доказателства в подкрепа на касационния си довод, че притежава имущество, с което може да гарантира вземането. Мустафова е разполагала с всички предвидени в закона средства за защита срещу административния акт в производството по съдебно оспорване. При постановяване на решението си съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Обсъдил е доводите на Мустафова и е достигнал до правилен и обоснован извод за законосъобразност на атакуваната заповед. Доводите в касационната жалба за неправилност на съдебния акт поради несъобразяване с Директива 2004/38 на Европейския парламент също са неоснователни. Разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Директивата предоставя правото на държавите-членки да ограничат свободата на движение и пребиваване на граждани на Съюза и на членове на техните семейства, независимо от националността им, по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве, като се забранява позоваването на такива съображения за икономически цели. Мерките, предприети по съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, трябва да са в съответствие с принципа на пропорционалността и да се основават изключително на личното поведение на въпросното лице, като личното поведение на въпросното лице трябва да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото. С разпоредбата на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД българският законодател е въвел тази принудителна административна мярка именно по съображения, свързани с обществения ред. Ограничаването на правото на българските граждани да напускат страната в разглежданата хипотеза е установена от националния закон именно в публичен интерес и в този смисъл отговаря на критерия за обществен ред по смисъла на директивата. Преценката за наличие на истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото по смисъла на директивата, е направена на законодателно ниво още с въвеждането на основанието по чл. 75, т. 5 от ЗБЛД. Тази преценка е с обективен характер, тъй като законодателят приема, че по отношение на всяко от тези лица е изпълнено изискването на чл. 27 от Директивата. Като е отхвърлил жалбата, Административният съд - Русе е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд