Решение № 16060 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10456/2009 г.

Решение № 16060 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10456/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба, подадена от процесуалния представител на началника на Митница Пловдив против решение № 737 от 2.06.2009 г. на Пловдивски административен съд по адм. дело № 1891 по описа за 2008 г., с което по жалба на "ЗИМ"ЕООД, гр.Пловдив, с адрес на управление ул."Арх.Камен Петков" №12, представлявано от Запрян Иванов Маврудиев, е отменено решение № 1817/14.07.2008г. на началника на Митница Пловдив, потвърдено с решение № 1-4412-0681/12.08.2008г. на директора на РМД - Пловдив, с което е определена съгласно чл. 35 вр. чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗМ митническа стойност на оформените на режим внос стоки по ЕАД № 3000/4-9564/22.02.2006 г., като жалбоподателят е задължен да доплати 302 лв. - мито и 1 029 лв. - ДДС, ведно със законната лихва, считано от 22.02.2005 г. до датата на плащане. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3. Твърди се, че при правилно възприета фактическа обстановка първоинстанционният съд е формулирал необосновани изводи, неподкрепящи се от събраните доказателства. Установени били разходи за транспорт до входен граничен пункт в многократно по-голям от декларирания при вноса размер, което влияе на размера на митническата облагаема стойност. Представената фактура за това № 06-02-01-IV/11.04.2006 г. не била преценена правилно от решаващия съд, който основал решението си на неправилна преценка на доказателствената стойност на първичния счетоводен документ. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново, с което жалбата против процесния митнически акт бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът - "ЗИМ" ЕООД, гр. Пловдив, чрез адв.Иванов и адв.Рискова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Заинтересованата страна ТД на НАП Пловдив не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени съображения. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е била законосъобразността на посоченото решение на началника на Митница - Пловдив за определяне на нова митническа стойност. За да отмени процесния административен акт, първоинстанционният съд, след като е изяснил фактите по делото, е приел, че решението на началника на Митница Пловдив е издадено в нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗМ. Приел е, че уговореното и посочено в кл. 20 на ЕАД при процесния внос условие на доставката "DDU - Солун" (продавачът поема всички разходи и рискове по доставката на стоката до определеното място) означава, че сумата 4 834,03лв. по фактура № 06-02-01-IV/11.04.2006 г., издадена на жалбоподателя от "Българско морско дружество"ЕАД, е следвало да бъде за сметка на доставчика на вносителя-жалбоподател, а не за сметка на последния, поради което с тази сума не следва да се увеличава на посоченото основание размерът на митническата облагаема стойност. Съдът приел, че фактура № 06-02-01-IV/11.04.2006 г., издадена на жалбоподателя от "Българско морско дружество" ЕАД (послужила като фактическо основание за издаването на процесния акт), за фактуриране на транспорт на стойност 4 834,03лв. на внесените стоки за сметка на адресата на митническия акт, не съдържа задължителни реквизити по Закона за счетоводството-подпис на получателя, който следва да се преценява в съвкупност с липса на отразяване на стопанската операция в счетоводството на вносителя. По делото не е било спорно, че с посочения по-горе ЕАД ответникът по касационната жалба е декларирал внос на детски играчки от Обединените арабски емирства, при което е приложил фактура № 6181/08.01.2006 г. на стойност 7 170 щатски долара, описана в клетка 4 на Декларация за стойността ДС-1 към ЕАД с изпращач на стоката Jeriko General Trading Cо. L. L. C. DUBAI UNITED ARAB EMIRATES и представена по делото. С митническата декларация е деклариран транспорт по фактура № 06-02-01-II /20.02.2006 г. издадена от "Българско морско дружество" ЕООД на стойност 620 лв. с предмет - международен превоз Солун - Пловдив. При последваща проверка на декларацията по реда на чл. 84а ЗМ, митническите органи, предвид посоченото в кл. 20 условие на доставката "DDU - Солун", установили, при преглед на транспортните документи, придружаващи стоката, че фактура за транспорт № 06-02-01-IV (11.04.2006 г. на стойност 4 834, 03 лв., издадена на жалбоподателя от "Българско морско дружество" ЕАД с предмет "Международен транспорт Нингбу - Солун" не е включена в митническата облагаема стойност. В кл. 20 на ЕАД "Условие за доставка" е декларирано "DDU Солун". В съответствие с Международните правила за тълкуване на търговските термини ИНКОТЕРМС 2000 "D" - термините са, с които продавачът се задължава да поеме всички рискове и разходи за доставката на стоките до местоназначението им. Съгласно класификацията, терминът за търговия DDU - Delivered Duty Unpaid (ЕЕ named place of destination) - Доставено, мито неплатено (Ее уговорено местоназначение) се тълкува и от митническите органи в издадените от тях административни актове в смисъл, че продавачът поема всички разходи и рискове до доставката на стоката на определеното място, което в случая е Солун, Гърция. По постигнатите договорености и по тълкуване на термина DDU не се спори, но спорът е относно изпълнението на договорните клаузи - транспортните разходи да са за сметка на продавача, при установени данни от митническите органи в процедура по последваща проверка по реда на чл. 84 от Закона за митниците, за заплатени от купувача транспортни разходи за стоката, както от Солун до Пловдив, така и от Дубай до Солун, които са основание за издаване на процесния административен акт. Такава е именно цитираната фактура за транспорт № 06-02-01-IV /11.04.2006 г. на стойност 4 834, 03 лв., издадена на жалбоподателя от "Българско морско дружество" ЕАД с предмет "Международен транспорт Нингбу - Солун", придружена с фискален бон, за която е установено по делото, че е осчетоводена в счетоводството на издателя. Възраженията, поддържани от жалбоподателя в хода на оспорване на административния акт са, че той не е извършил плащане на разходи за транспорт до Солун, а такива са извършени от продавача. Други доказателства за плащане на транспорт от Дубай до Солун и обработка на товар, освен процесната фактура от 11.04.2006 г., издадена от "Българско морско дружество" ЕООД - София на "ЗИМ" ООД - Пловдив, по делото не са представени. Оспорването на тази фактура от жалбоподателя не е проведено успешно с ангажиране на насрещни доказателства, опровергаващи съдържанието на този документ. Тъй като плащания на суми се доказват само с първични счетоводни документи, в тази връзка с изключение на спорната фактура, други първични счетоводни документи за платен транспорт Дубай - Солун не са представени. Процесната данъчна фактура е валиден първичен счетоводен документ, ползващ се с доказателствена сила и изводите на първоинстанционния съд, че поради липса на подпис на получател, тази фактура не отразява плащане, са неправилни. Тези изводи на съда са в противоречие с материалния закон - Закона за счетоводството. Подпис на получателя върху фактурата не е изискване по Закона за счетоводството, поради което липсата на такъв върху фактурата не се отразява на доказателствената й сила като валиден първичен счетоводен документ. Фактурата е придружена с фискален бон за извършено плащане на сумата от "ЗИМ" ООД на "Българско морско дружество" ЕООД - София. Възприетото от първоинстанционния съд като основателно оспорване на документа като неподписан от получателя "ЗИМ" ООД - Пловдив е неправилно и в нарушение на чл. 7 от Закона за счетоводството, който не поставя изискване към първичния счетоводен документ да е подписан от получателя. В противоречие с цитираната законова уредба първоинстанционният съд е направил неправилен извод, че липсата на подпис на получател във фактурата обосновава липса на реално плащане, респективно води до необоснованост на административния акт. Тази фактура, открита при насрещната проверка в процедурата по последващ контрол, установява митническа облагаема стойност, различна от декларираната. В същото време първоинстанционният съд е преценил по различен начин реквизитите на декларираната от вносителя фактура от 20.02.2006 г. на "Българско морско дружество" ЕООД на стойност 620 лв., издадена при същите обстоятелства като спорната от 11.04.2006 г. - без подпис на получател, плащане в брой, за транспортни разходи за същата стока, но от Солун до Пловдив, издадена от същото дружество - "Българско морско дружество" ЕООД на дружеството-жалбоподател. Фактурата за транспорт от Солун до Пловдив е осчетоводена от "ЗИМ" ЕООД и е намерила отражение в декларираната митническата облагаема стойност. Тази фактура е също без подпис на получател, но същата не се оспорва и нещо повече - осчетоводена е от дружеството - "ЗИМ" ЕООД. Този безспорно установен факт доказва налични взаимоотношения между двете дружества "ЗИМ" ЕООД и "Българско морско дружество" ЕООД по повод транспорта на стоките и обработката на товара. От писмените обяснения, дадени от управителя на "БМД" - ЕООД пред Началника на Митница Пловдив, се установява, че преговорите във връзка с транспортирането на стоките както от Дубай до Солун, така и от Солун до Пловдив са водени между "БМД" - ЕООД и "ЗИМ" - ЕООД, като първото дружество е отправило офертите си въз основа на стойността на навлата за отделните контейнери и стойността на фактурите на параходствата. Тези доказателства също са игнорирани от първоинстанционния съд. Представеният договор между вносителя и арабското дружество от 07.01.2004 г., както и писмото на представителя на последното, че то е поело транспорта от Дубай не представляват доказателства за плащане на спорния транспорт. Други доказателства в тази насока не са представени, въпреки че са изискани от страните, поради което следва да се съобразят наличните, ползващи се с доказателствена сила. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) митническата стойност на внасяни стоки, определена по този член, е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, коригирана съгласно чл. 38. Корекцията по чл. 38, ал. 1 от ЗМ, във връзка с определяне на митническата стойност по чл. 35 се състои в задължението по закон към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки да се прибавят разходите по т. 5 за: а) транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България; б) товарно-разтоварни и обработващи операции, свързани с транспортиране на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България. При установено с надлежно издадени първични счетоводни документи плащане от страна на дружеството-получател на разходи за транспорт и за обработващи операции, свързани с транспортиране на стоката до местоназначението й, с тези разходи следва да се коригира договорната стойност, която е декларирана от вносителя. Независимо от договорните уговорки с продавача, при липса на доказателства за това, че разходите за транспорт са платени от продавача, съгласно уговорката, и в същото време - при налични данъчни фактури, издадени от "Българско морско дружество" ЕООД - София на "ЗИМ" ЕООД за платени разходи за транспорт Дубай - Солун и Солун - Пловдив, едната фактура, от които е осчетоводена от дружеството-получател и стойността й е включена в облагаемата стойност, а другата - неосчетоводена, но ползваща се с доказателствена сила, се налагат изводите за наличие на установени предпоставки за коригиране на митническата облагаема стойност по реда на чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗМ. Спазена е и процедурата по повторна проверка. Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗМ след разрешението за вдигане на стоките митническите органи имат право служебно или по искане на декларатора да извършат повторна проверка на декларацията за установяване истинността на данните от декларацията, да извършват контрол на търговските документи и данни за вносните или износните операции с декларираните стоки, включително и на последващите търговски операции с тях. Този контрол се извършва на място при декларатора, при всяко лице, свързано пряко или косвено с горепосочените операции, както и при всяко друго лице, притежаващо тези документи и данни. Когато при повторна проверка на декларацията или при последващ контрол се установи, че съответният митнически режим е приложен на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, като отчитат новите обстоятелства. Оспореният административен акт е издаден при спазване процедурата по закон. По изложените съображения оспореният пред първоинстанционния съд административен акт е законосъобразен и като го е отменил Административен съд Пловдив е постановил неправилно решение - необосновано и в противоречие в материалния закон, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на "ЗИМ" ЕООД - гр. Пловдив срещу решението за промяна на митническа стойност, с което на дружеството е определено по процесния ЕАД допълнително митническо задължение. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,