Решение № 4528 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 997/2017 г.

Решение № 4528 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 997/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. М. С. от гр. С. против решение № 2288 от 30.11.2016 г. на Административен съд - П. по адм. дело № 2235/2016 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2153-15-161 от 28.06.2016 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт / ТП на НОИ/ - гр. П. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и се претендира неговата отмяна. С представена допълнително молба се претендира и присъждане и на сторените разноски. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - гр. П., в представен писмен отговор е оспорил касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от В. М. С. против Решение № 2153-15-161 от 28.06.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. П., с което оставена без уважение жалба вх. № МП-77867/18.11.2014 г. срещу разпореждане № 5102247327/Протокол № РА-660/29.08.2014 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. П., с което е разпоредено лицето да възстанови неправилно изплатена сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 01.01.2009 г. до 31.08.2014 г. в общ размер на 37 479,77 лв. (главница - 26 310,94 лв. и лихва, начислена към 29.08.2014 г. - 11 168,83 лв.) С постановеното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел, че недобросъвестността на С. се състои в това, че не е имал право на лична пенсия за ОСВ при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тъй като при подаване заявлението за отпускане на пенсия е бил наясно, че не е положил трудов стаж от първа категория в размер на 30 години и 3 месеца. При проверка на декларирани от него данни е установено, че положеният стаж от първа категория е само 5 години и 6 месеца, а до 2003 г., когато е подадено заявлението е положен и стаж от трета категория от 11 години, 2 месеца и 11 дни. Съдът се е мотивирал, че в тежест на лицето е да удостовери продължителността и местополагането на трудовия си стаж, ако претендира такъв, извън зачетения от пенсионния орган. Доказателства в тази насока не са представени, а е удостоверено само полагането на трудов стаж за периода от 2005 г. до 2012 г., когато С. е получавал отпусната му лична пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Отхвърлени са и възраженията, че оспореното решение е постановено от некомпетентен орган. Съдът е извел правен извод за неоснователност на жалбата и я е отхвърлил. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Административен съд - П. е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Правилно съдът е приел, че оспореното пред него Решение № 2153-15-161 от 28.06.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. П., както и разпореждане № 5102247327/Протокол № РА-660/29.08.2014 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. П. са издадени от компетентни органи, а спорът между страните по настоящето дело се свежда до наличието на недобросъвестно поведение на С. като предпоставка за ангажиране на отговорността му за възстановяване на неправилно получените суми за пенсии. След като правилно е приел, че длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО издава разпореждания за възстановяване на неправилно получени суми за пенсии, които се връщат от лицата, само ако са ги получили недобросъвестно по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО, първоинстанционният административен съд правилно е преценил установените по делото обстоятелства във връзка с поведението на жалбоподателя. По силата на чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на лимитативно регулираните случаи по т. 1 - 3. На основание чл. 114, ал. 1 от КСО само недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Като недобросъвестността, не се предполага, а трябва да бъде установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт. В разглеждания случай са налице доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят е бил недобросъвестен, като при подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ по условията на чл. 69, ал. 1, 2 от КСО, така и при получаване на пенсията. Видно от направената от самия С. декларация на 02.09.2013 г. за положен стаж за времето от 1970 г. до 2003 г. и изискани от посочените в нея осигурители данни, осигурителният стаж на жалбоподателя от първа категория е 5 г. и 6 м. и следователно не е имал право на отпуснатата му пенсия. За административния орган липсва задължение да съхранява в пенсионните досиета на лицата документите им за стаж, а в случая жалбоподателя не доказал стажът въз основа на, който е получавал пенсията си за ОСВ. Правилно е преценено с оглед фактите недобросъвестност на получилото плащанията лице като основание по чл. 114, ал. 1 от КСО за издаване на разпореждане за възстановяване на неоснователно получени суми. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на касатора разноски не се дължат. На ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение