Решение № 14173 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9767/2020 г.
ВАСIV отделение17.11.2020 г.докладчик Юлия Тодорова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4030 от 21.07.2020 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело № 6059/2020 година. ОСЪЖДА Х. Абдулрахман [дата на раждане], [гражданство], да заплати на Министерство на вътрешните работи разноски в размер на 100 лева (сто лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14173 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9767/2020 г., IV о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Абдулрахман, [дата на раждане], [гражданство], чрез адв. В. Иларева срещу Решение № 4030 от 21.07.2020 г., постановено по адм. дело № 6059/2020 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 5364 з-1052/16.06.2020 г. на директора на Дирекция "Миграция" - МВР за принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци при Дирекция "Миграция"- МВР. С касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на решението на административния съд поради противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. При подробно изложени съображения прави искане обжалваният съдебен акт да бъде отменен и да се постанови незабавното му освобождаване. Ответникът – директор на Дирекция "Миграция" – МВР, в писмено становище и чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт Г. Миланова, счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на съда правилно, поради което следва да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Административният съд правилно е преценил, че Заповед рег. № 5364 з-1052 от 16.06.2020 г. на директора на Дирекция "Миграция" - МВР е законосъобразен административен акт, с която Х. Абдулрахаман на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), е принудително настанен в специален дом за временно настаняване на чужденци . Счита, че обжалваното решение на Административен съд - София град, като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел за установено от фактическа страна, че със Заповед УРИ 5401 ПАМ-126-13.09.2017 г. на началника на Гранично полицейско управление (ГПУ) – Видин, на Х. Н. била наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна", като правното основание за издаването й е чл. 39а, т. 2, чл. 41, т. 1 и чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ. Със Заповед № 3683-2247/31.12.2019 г. на директора на ОДМВР - Видин на Х. Абдулрахман била наложена ПАМ "Забрана за напускане на Република България", съответно на основание чл. 39а, ал. 1, т. 5, чл. 43, ал. 1, т. 1 и чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ, поради постановено и влязло в сила протоколно определение по нохд № 1254/2019 г. на Районен съд - Видин, с което чужденецът е осъден на седем месеца "лишаване от свобода", а също така и да изтърпи наложеното му по нохд № 130/2019 г. на Районен съд - Видин наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца. От данните по делото е видно, че чужденецът е бил освободен от изтърпяване на наложеното наказание – "лишаване от свобода" на дата 17.06.2020 година. На същата дата и според приемо – предавателния протокол с рег. № 5364 р-10138/12.06.2020 г. лицето е било предадено на служител от СДВНЧ. В приемо – предавателния протокол, както и в съпътстващите преписка документи е упоменато, че чуждият гражданин е бил настаняван в СДВНЧ – София за времето от 14.09.2017 г. до 09.03.2018 година. Административното производство по издаване на процесната заповед е започнало след проведена беседа с Х. Абдулрахман, който е бил уведомен за процедурата съобразно чл. 26 АПК. Резултатите от събеседването са били обективирани в изготвената докладна записка рег. № 5364 р-10189/15.06.2020 г. и предложение с рег. № 5364 р-10372/16.06.2020 г. до директора на Дирекция "Миграция" – МВР за издаване на заповед за принудително настаняване на турският граждани в СДВНЧ. След изпълнение на административната процедура по ЗЧРБ, изясняване на фактите и обстоятелствата по случая, на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 ЗЧРБ директорът на Дирекция "Миграция" е издал процесната Заповед № 5364 з-1052/16.06.2020 г., с която е заповядано Х. Н., [гражданство] да бъде принудително настанен в СДВНЧ за срок до 6 месеца, считано от датата на фактическото настаняване. Мотивите за издаването й се съдържат в изготвеното предложение на началника на отдел ПНМ при Дирекция "Миграция" – МВР от дата 16.06.2020 година, съобразено с докладната записка с рег. № 5364 р-10189 от 15.06.2020 година. При тези факти административният съд с Решение № 4030 от 21.07.2020 г. е отхвърлил жалбата на Х. Абдулрахман, срещу Заповед № 5364 з-1052/16.06.2020 г. на директора на Дирекция "Миграция" МВР, като е приел, че е постановена при липса на основанията по чл. 146 АПК и е законосъобразен административен акт. Решението на Административен съд София – град е валидно, допустимо и правилно. В съдебното административно производство, образувано по реда на чл. 145 и сл. АПК, при осъществения контрол за законосъобразност на акта, първоинстанционният съд е констатирал, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма. Заповедта е мотивирана с фактически и правни основания за нейното издаване, съдържащи се в предложение с рег. № 5364 р-10372/16.06.2020 г. до директора на Дирекция "Миграция" – МВР, предвид извършеното с нея изрично препращане към този документ. Съдът правилно е съобразил наличието на мотиви по смисъла на чл. 146, ал. 2, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, съгласно дадените разяснения в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е материално законосъобразна и съответства на целта на закона. Съдът е извършил подробен анализ на приложимата за казуса правна уредба и е изложил своите доводи, в подкрепа на извода, че Х. Абдулрахман е чужд гражданин, който незаконно пребивава на територията на Република България. Фактите по делото са дали основание на съда да приеме, че наложената мярка "принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци" е с оглед обстоятелството, че има реална опасност лицето да се опита да осуети изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ – "Връщане до страна на произход, страна по транзитно преминаване или трета страна". По - конкретно било е установено, че той не притежава документи за самоличност, не оказва съдействие на компетентните органи за организиране на извеждането му и отказва да се върне доброволно в страната си по произход, нито посочва трета сигурна страна. Във връзка с изложения касационен довод за неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон, тъй като съдът не е съобразил подадената молба за международна закрила, изрично в обжалвания първоинстанционен съдебен акт има произнасяне в тази насока. Правилно и обосновано административният съд е преценил характера на подадената от чужденеца последваща молба за закрила, като в случая не била налице хипотезата на чл. 44, ал. 12 ЗЧРБ, защото с процесната заповед не се продължавало настаняването в СДВНЧ, нито имало индиция, че административният орган е издал нарочен акт на продължаване на настаняването, независимо от подадената молба за международна закрила. В допълнение, както правилно е достигнал до извод и административния съд, в гореупоменатата хипотеза чуждият гражданин има право, като се позове на чл. 15
от Директива 2008/115 да отправи искане до компетентните национални органи да се прекрати наложената мярка. Прието е от съда, че след като настоящото административно производство пред органа не се е развило при наличие на хипотезата на чл. 44, ал. 12 ЗЧРБ, то подадената последваща молба за закрила в случая е без правно значение за материалната законосъобразност на оспорената заповед. Правилно първоинстанционният административен съд е приел, че по делото е оспорена именно заповедта за принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци", не и за неговото продължаване. Точно е констатирано, че оспореният акт е издаден на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 ЗЧРБ. Според разпоредбата на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, спрямо когото е приложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 от същия закон, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудителното му настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. Мярката по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ има обезпечителен характер. Продължителността на престоя на чужденеца в СДВНЧ е съобразена с Решението на Съда на Европейския съюз от 30 ноември 2009 г. (С. Кадзоев срещу Дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи, дело C-357/09). В това решение СЕС (тогава Съда на ЕО) отбелязва, inter alia, че целта на чл. 15, ал. 5 и 6 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни е да се гарантира във всеки случай, че задържането с цел извеждане не надвишава осемнадесет месеца. Конкретно по делото е установено, че лицето е пребивавало по – рано в СДВНЧ за периода от 14.09.2017 г. до 09.03.2018 година. Към момента на приключване на устните състезания по делото пред първоинстанционния административен съд, включително и пред Върховния административен съд на дата 03.11.2020 г. за чужденеца е изминал период общо по – малко от 12 месеца, през който е бил настанен в СДВНЧ. Съдът на ЕС постановява също, че чл. 15, ал. 4 от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че само реалната перспектива извеждането да се извърши успешно, като се вземат предвид сроковете, определени в чл. 15, ал. 5 и 6, съответства на разумна възможност за извеждане и че такава разумна възможност не съществува, когато е малко вероятно въпросното лице да бъде допуснато до трета страна, като се имат предвид тези периоди. Съдът правилно е отчел, че на касационния жалбоподател е наложена принудителна административна мярка "Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна", за обезпечаването на която е приета мярката "принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци". Видно от предложение рег. № 5364 р-10372/16.02.2020 г., въз основа на което е издадена заповедта, с него е възприето, че съществува реална опасност лицето да се укрие, с оглед цялостното поведение на чуждия гражданин, а именно, че е влязъл на територията не по установения ред, подал е молба за закрила, след настаняването му в СДВНЧ през 2017 г., опитал се е незаконно да напусне пределите на страната, след като е бил предаден на ДАБ – МС, без семейство е, няма близки и роднини в страната, чрез която може да бъде локализиран. Съдът правилно е възприел фактическите констатации на органа, сочещи на извод, че няма данни лицето да е притежавало средства за издръжка, нито е декларирало адрес, на който желае да пребивава. Не е притежавал и документ за самоличност. От приложените в административната преписка писмени доказателства се установява, че административният орган незабавно е предприел действия по надлежно изпълнение на процедурата по извеждане. Това е видно от писмо до директора на ОДМВР Видин с рег. № 5364 р-10491/18.06.2020 г. за отмяна на наложената на Х. Абдулрахман забрана за напускане на република България (отменена със заповед № 368 з-916/22.06.2020 г. на директора на ОДМВР Видин) и писмо рег. № 5364 р-10497/18.06.2020 г. до директора на ГД "Гранична полиция" с молба да отправи запитване до съответната институция, за обратно приемане на турския гражданин в страната на произход. Правилни са доводите на административния съд за наличие на материалните предпоставки на предвиденото в чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ и с оглед обстоятелството, че административният орган изрично се е позовал на нормата на § 1, б. "а" от чл. 15 на Директива 2008/115. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че първостепенният съд не е обсъдил невъзможността за връщане на чужденеца, заради разпространението на вируса COVID-19. В мотивите на обжалваното решение съдът е разгледал твърдението за невъзможност за връщане и е извел вярно заключение, че няма основание за спиране на административното производство. По тези съображения, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно и основателно. В съответствие с чл. 143, ал. 4 АПК съдът осъжда Х. Абдулрахман да заплати на Министерство на вътрешните работи - юридическото лице, в чиято структура се намира органът - ответник, разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите съдът определя съобразно чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК на 100 лева.