Решение № 11766 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13127/2009 г.

Решение № 11766 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13127/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на земеделието и храните, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Галя Василева, против решение № 48 от 7.07.2009 г., постановено по адм. дело № 6656/2008 г. по описа на Административен съд - София-град, второ отделение, 38-ми състав, с което е обявена нищожността на заповед № РД-46-1861 от 20.12.2000 г., издадена от заместник-министъра на земеделието и горите, при условията на делегиране на правомощия от министъра на земеделието и храните, към посочения момент министър на земеделието и горите. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението на съда поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда, изградени в пълно противоречие с представените по делото доказателства. Иска се отмяната му и да бъде оставена в сила като валидна оспорената заповед. Ответниците - Кръстана Димитрова Атанасова и Димитър Петков Костадинов в писмена защита от Кръстана Атанасова оспорват жалбата и молят да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че макар и съдържащо неточност относно участието по делото на министъра на земеделието и храните и наличието на изразено от последния становище, съдебното решение е правилно относно имотите, с които жалбоподателката, като наследник на Кръстана Ангелова Пудева, се легитимира като собственик. По отношение на останалата част от имотите - предмет на оспорената заповед, това лице няма правен интерес от оспорване. Това означава, че жалбата му в съответната част е била недопустима. Това е довело до недопустимост на съдебното решение в частта, с която заповедта е обявена изцяло за нищожна. По същество: От изготвената по делото техническа експертиза, при която е изследван статутът на имотите - предмет на процесната заповед, които са описани в Протокола от 08.12.2000 г. на специално назначената комисия, е установено, че не е налице несъответствие между съществуващите на място съществени трайни топографски елементи и тяхното отразяване в плана. Заключението не е било оспорено от страните, включително от процесуалния представител на министъра на земеделието и храните, поради което, преценено заедно с другите доказателства, основателно то е прието и кредитирано от съда като обосновано и изготвено обективно и компетентно. Въз основа на същото съдът е направил законосъобразен извод, че с него са опровергани констатациите в посочения по-горе протокол от 8.12.2000 г. и съответно, че в случая не е налице ЯФГ по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, поради което заповедта е издадена при липса на фактическо и правно основание - порок, който я прави нищожна. По същество възраженията и доводите в касационната жалба са основани на оспорване на заключението на СТЕ, а такова оспорване е недопустимо в касационното производство и не може да обоснове неправилност на постановеното съдебно решение. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред АССГ е образувано па жалба, подадена от Йота Ангелова Костадинова, като наследник на Кръстана Ангелова Пудева, понастоящем починала, заместена в процеса от наследниците си, против заповед № 46-1861 от 20.12.2000 г., издадена от заместник-министъра на земеделието и горите, при условията на делегирана компетентност по което не се спори, с която е наредено, на основание чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ, да бъде преработен частично, влезлия в сила план за земеразделяне и одобрената карта на съществуващите стари реални граници на земеделските земи на с. Голема Раковица, община Елин Пелин, област София, в частта относно изброените 49 масива, с обща площ от 6007 дка. В жалбата се съдържа оплакване за недействителност на оспорената заповед, като издадена при пълна липса на правно основание, тъй като липсва допусната явна фактическа грешка във влезлия в сила план за земеразделяне, която да налага неговата преработка. Съдът е приел от фактическа страна, че основанието за издаване на процесната заповед се съдържа в протокола от 18.02.2000 г. на специално назначената комисия, която е следвало да установи наличието или липсата на основание за преработване на плана за земеразделяне и картата на възстановената в стари реални граници собственост, като в протокола е прието, че се налага преработка, по вина на Поземлената комисия в гр. Елин Пелин, на Приемателната комисия и на фирмата - изпълнител на дейностите по договор от 16.11.1995 г. Посочените причини не могат да се квалифицират като явна фактическа грешка по смисъла на закона. Този извод се подкрепя и от заключението на назначената техническа експертиза, съгласно което влезлият в сила план за земеразделяне не съдържа явна фактическа грешка и несъответствие между заснетите и отразени в плана топографски подробности с действителното положение на терена. При тези данни съдът е приел, че министърът на земеделието и горите е компетентният административен орган да издаде заповед за преработка на влязъл в сила план за земеразделяне по чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ, но само в случаите при които е налице явна фактическа грешка по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Издавайки заповед при липсата на констатирана такава явна фактическа грешка, министърът е излязъл извън рамките на предоставената му компетентност, съответно оспорената заповед е нищожна. Налице е основанието по чл. 12, т. 1 от Закона (отм.), действал към момента на издаване на заповедта, съответно и по чл. 146, т. 1 от АПК липсата на компетентност е основание за отмяна на акта. По тези съображения съдът е обявил нищожността на обжалваната заповед. Така постановеното решение е недопустимо, в частта, с която е прогласена нищожността на оспорената заповед, за земите, включени в посочените в нея масиви, извън масив № 578, засегнати от преработката. Жалбата, с която е сезиран съда, е съдържала едно общо твърдение за незаконосъобразност, съответно за недействителност на оспорената заповед, като в нея не е посочено, с какво са накърнени правата на първоначалната жалбоподателка, нито същите са уточнени. Съдът не се е произнесъл по редовността на жалбата. В с. з. на 15.04.2009 г. по възражение на ответника, процесуалният представител на жалбоподателката е "уточнил" жалбата, като е заявил, че се оспорва заповедта изцяло, не само за имотите на жалбоподателката, а за всички имоти, засегнати от преработката. В тази връзка ответникът е направил възражение относно допустимостта на жалбата, но съдът не се произнесъл по него. Нещо повече, в решението, обсъждайки допустимостта на жалбата, съдът е приел, че за жалбоподателката е налице правен интерес за оспорване на заповедта, тъй като е собственик на земеделски земи, попадащи в посочените за преработка масиви в землището на с. Голема Раковица. Този извод е изграден в пълно противоречие с данните по делото, в това число и заключението на вещото лице, което съдът е възприел като компетентно изготвено и като неоспорено от страните. Съгласно заключението, жалбоподателката притежава имоти в засегнатите от преработката масиви, единствено в масив № 578. Имотите, на които същата се легитимира като собственик са възстановени в четири масива, но три от тях - масиви 24, 379 и 628 не попадат в обхвата на преработката. При тези данни за същата липсва правен интерес, разбиран като защитено от закона право, да оспорва процесната заповед за преработка на влезлия в сила план за земеразделяне. Жалбата следва да се основава на пряк и непосредствен правен интерес, докато в случая жалбоподателката не установява наличие на такъв. Жалбата й е недопустима за всички масиви, извън масив № 578, тъй като в огромната част от същите тя не притежава земеделски земи, а от друга страна посочените три масиви, в които притежава земеделски земи, не са засегнати от постановената с оспорената заповед преработка. В тази част административният акт не засяга нейни права, т. е. за същата липсва правен интерес, съответно право на жалба. Същата като недопустима е следвало да бъде оставена в тази част без разглеждане. Постановявайки решение по недопустима жалба, съдът в тази част е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. В касационната жалба липсва такова оплакване и искане, но на основание чл. 218, ал. 2 от АПК относно валидността на решението съдът дължи служебен контрол. Решението следва да бъде обезсилено, като произнасяйки се настоящият състав следва да постанови оставяне на първоначалната жалба без разглеждане в посочената част. В останалата част решението е неправилно. Видно от данните по делото, жалбоподателката е пропуснала срока за обжалване на оспорената заповед, като основанията за нейната незаконосъобразност са преклудирани, тъй като заповедта е обявена в ДВ, бр. 11 от 6.01.2001 г., съответно срокът за обжалването й е изтекъл на 20.01.2001 г., а жалбата е подадена на 21.05.2008 г. Именно поради това същата е релевирала оплакване за нищожност като неограничено със срок във времето. В случая обаче не е налице приетата от съда нищожност на акта. Съдът е приел, че макар и министърът да е компетентният орган, който може да издаде заповед по чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ, то в случая поради пълна липса на правно основание, същият е излязъл извън пределите на компетентността си. Подобен извод не може да бъде споделен. Безспорно е по делото, че в случая поради множество жалби и възражения против плана е проведена процедурата по чл. 26 от ППЗСПЗЗ. Назначена е комисията по чл. 26, ал. 11 от ППЗСПЗЗ, която в своя протокол от 8.12.2000 г. е констатирала неправилно заснети, съответно отразени в плана за земеразделяне съществуващи на терена стари реални граници, конкретно посочени по масиви, имоти и преписки за реституция по описа на ПК Елин Пелин, с обща площ от 2267 дка, както и неправилно заснети в картата на съществуващи стари реални граници съществуващи на терена стари реални граници, представляващи трайни земни форми, оврази, дерета, тераси и долове също конкретизирани по номера на имотите, с обща площ от 3 559 дка. Посоченото е мотивирало комисията да вземе решение, че е налице основание за приложение на чл. 26 от ППЗСПЗЗ и да предложи преработка на плана за земеразделяне и на картата на старите реални граници на с. Голема Раковица, община Елин Пелин. Вярно е, че в третата точка на решението си комисията е посочила, чия е вината за допусната грешка, но тази констатация е ирелевантна при преценката относно приложението на чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ, съответно чл. 26 от ППЗСПЗЗ. Вместо това, съдът именно на базата на цитираната преценка относно вината за допуснатата грешка е приел, че не са налице данни за явна фактическа грешна по смисъла на легалната дефиниция на чл. 26, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Съответно и на базата на заключението на вещото лице, което при известна доза несигурност е посочило, че според него не е налице явна фактическа грешка, съдът е приел, нейната пълна липса, съответно пълна липса на основание за издаване на оспорената заповед. Този извод е необоснован, с оглед данните по делото. Комисията по чл. 26 от ППЗСПЗЗ е констатирала наличието на грешки, като въз основа на предложението й административният орган е постановил оспорената заповед на основание чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ. Следователно не сме изправени пред изначална липса на правно основание за произнасяне на органа, а оттам и за произнасяне извън пределите на правомощията му. Дали за конкретните имоти на жалбоподателката, находящи се в масив № 578 по плана, е налице явна фактическа грешка, по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ППЗСПЗЗ обаче, преценката е за законосъобразност на заповедта, а не относно нейната валидност. Възможността за подобен контрол е преклудирана. Дори и да се приеме, че е налице липса на явна фактическа грешка, то неправилното приложение за закона е въпрос на законосъобразност, а не на нищожност на издадения акт, тъй като не става дума за толкова тежък порок, който да се отрази на неговата валидност. Приемайки обратното съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази част, с която е прогласена нищожността на заповедта и за имотите в масив № 578 по плана, засегнат от преработката. След отмяната на решението, настоящият състав следва да се произнесе по същество, тъй като делото е изяснено от фактическа страна, като отхвърли жалбата в тази й част, като неоснователна. Разноски не се претендират. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и ал. 3 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение