Решение № 5117 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16009/2009 г.

Решение № 5117 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16009/2009 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Витан Николов Вакрилов от гр. Асеновград против решение № 1259/13.10.2009 г. на Административен съд-Пловдив, постановено по адм. дело № 1305/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-10-40 от 15.07.2009 г. на началника на РДНСК-Пловдив, издадена на основание чл. 216, ал. 5 ЗУТ за отхвърляне на жалбата му срещу разрешение за строеж № 43/26.02.2008 г. на гл. архитект на община Асеновград за обект "Два гаража и разширение на съществуващ гараж в УПИ VI-3043, кв. 262 по регулационния план на Асеновград, на името на Радко Петков Колев и насл. Петър Вакрилов Ангелов. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закони необоснованост. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане, евентуално отмяна на обжалваната заповед и оставеното в сила с нея разрешение за строеж. Ответните страни Ангел Петров Ангелов, Вакрил Петров Ангелов, Петър Рангелов Дачев, Лиляна Ваклинова Ангелова и РДНСК-Пловдив не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема обжалваната заповед за законосъобразна на изложените основания за издаването й. Като собственик на съседен имот, жалбоподателят не е заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ да обжалва разрешението за строеж. Решението е валидно, допустимо и правилно. В чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ изчерпателно са посочени лицата, които са заинтересувани да обжалват издадено разрешение за строеж. Собственикът на съседен имот по отношение на имот, в който е разрешено строителството, в случаите на нов строеж и пристрояване на съществуващ, не е от кръга на тези лица. Жалбата на касатора срещу разрешението за строеж в съседното УПИ е недопустима и законосъобразно на основание чл. 216, ал. 5 ЗУТ е отхвърлена без да се разглежда по същество, както правилно е прието в обжалваното съдебно решение. Последното не страда от релевираните в касационната жалба пороци. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доколкото в медицинската бележка, придружаваща молбата за отлагане на съдебното заседание насрочено за 23.09.2009 г. няма запис, че заболяването не позволява явяване пред орган на съдебното власт, съгласно изискването по чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, правилно първоинстанционният съд приема, че не са налице основания по чл. 139, ал. 1 АПК за отлагане на делото. Фактите, чието доказване чрез заключение на вещо лице е поискано от жалбоподателя, са ирелевантни към законосъобразността на обжалваната заповед и правилно е отказано назначаването му от съда. В случая наличието на правен интерес за обжалването подлежи на доказване с писмени доказателства. Не е спорно обстоятелството, че жалбоподателят не е собственик в УПИ, за което е разрешено строителството, а на съседното УПИ и това е достатъчно да се приеме, че не е заинтересувано лице да обжалва разрешението за строеж. Противно на твърденията на касатора, предвиденият специален ред за обжалване на разрешения за строеж по законосъобразност пред началника на РДНС, чиято заповед се обжалва по реда на чл. 215 ЗУТ пред съответния административен съд- чл. 216, ал. 2 и ал. 6 ЗУТ, изключва приложимостта на общия ред за оспорване на индивидуални административни актове по чл. 145 и сл. АПК. Обжалваното решение е правилно при липса на касационни основания по чл. 209 АПК, поради което следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,