Решение № 11047 от 2.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5711/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Тодоров срещу Решение 117/15.04.2021 г. на Административен съд (АС) - Велико Търново, постановено по адм. дело 636/2020 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Т. Тодоров (в диспозитива на съдебното решение е допусната очевидна фактическа грешка в първото име на жалбоподателя) против Разпореждане 319р-3812/21.03.2020 г. издадено от старши полицай (водач на патрулен автомобил) в Районно управление (РУ) Полски Тръмбеш при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Велико Търново. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Счита за неправилни изводите на съда, че при издаване на процесното разпореждане са били налице предпоставките на чл. 64, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Твърди, че в хода на административното производство не е събрано нито едно доказателство за заплахи и закани от негова страна. Сочи, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на свидетеля Станев, от които се установявала конкретната ситуация. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Чокойски. Ответникът по касация полицейски орган - старши полицай (водач на патрулен автомобил) в РУ Полски Тръмбеш при ОДМВР Велико Търново оспорва касационната жалба по съображения изложени в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна Предмет на контрол пред АС-Велико Търново е Разпореждане 319р-3812/21.03.2020 г. издадено от старши полицай (водач на патрулен автомобил) в РУ Полски Тръмбеш при ОДМВР Велико Търново, с което на Т. Тодоров е разпоредено да не отправя закани и заплахи, както и самоуправни действия спрямо лицето М. Михалев от [населено място]. Първоинстанционният съд, въз основа на събраните доказателства, е установил от фактическа страна следното: С Докладна записка от 23.03.2020 г. (рег. 319р-3860/23.03.2020 г.) до началника на РУ Полски Тръмбеш мл. експерт Р. Пенчев (съдът неправилно е посочил, че докладната записка е на ответника) е докладвал, че на 21.03.2020 г. за времето от 07 часа до 19 часа е бил наряд по ППД на територията на община Полски Тръмбеш. Съвместно с мл. инсп. Б. Блажев и И. Иванов са били изпратени около 9:30 часа на подаден сигнал в [населено място]. На място установили лицата Л. Йорданов от [населено място] и М. Михалев от [населено място], като при осъществена с тях беседа било установено, че първият от тях отглежда селскостопански животни крави, а вторият му помага. На 20.03.2020 г., докато бил извел животните на паша в южната част на селото, при Михалев отишъл Т. Тодоров син на Р. Тодоров и започнал да отправя закани и заплахи за саморазправа с него, тъй като пасището, на което били животните му, е било дадено на баща му да го стопанисва под наем. Около 13 часа на същата дата са установили Тодоров в [населено място], който не отрекъл срещата си с Михалев, но не признал да е отправял закани за саморазправа с него. От Л. Йорданов, М. Михалев и Т. Тодоров са снети обяснения. Л. Йорданов посочил, че няма данни посоченото пасище да е на бащата на Тодоров, а счита, че то е за обществено ползване. От Допълнително споразумение 1 към Договор за наем от 29.09.2015 г. е установено, че фирмата на бащата на Т. Тодоров е ползвател на пасища 392 и 394, където кравите са пасли. В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал гласни доказателства показанията на свидетеля С. Станев. От същите е установил, че Станев на 20.03.2020 г. е бил с Тодоров и неговия баща. След спускане от [населено място] към [населено място] са видели Михалев да пасе крави в пасището, което им е отдадено под наем. Същите си разменили реплики, но тъй като Тодоров е бил на 3-4 метра нямало как да отправя закани. Казал само на Михалев да махне кравите. Съдът не е кредитирал показанията на свидетеля, поради близки отношения с жалбоподателя. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма. Относно изискването на чл. 64, ал. 5, т. 3 ЗМВР - излагане на правни и фактически основания в административния акт, е приел, че в самия акт, както и в други съпътстващи неговото издаване писмени доказателства докладна записка и обяснения, се установявала безспорна фактическа обстановка. Посочил е, че спорно по делото било само дали са налице закани и заплахи за самоуправни действия и е приел, че непълнотата на фактическите изложения в обжалвания акт е санирана с представените по делото писмени документи, позовавайки се на Тълкувателно решение 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС. Приел е, че са спазени административнопроизводствените правила при издаване на акта, както и материалният закон. Посочил е, че при издаване на разпореждането са изяснени всички факти и обстоятелства, както и че са били налице предпоставките на чл. 64, ал. 1 ЗМВР. Събраните в хода на административното производство доказателства, установявали твърдението на заявителя за заплахи и закани от страна на Тодоров спрямо Михалев. Решението е неправилно. Изводите на съда, че процесният акт отговаря на изискването на чл. 64, ал. 5, т. 3 ЗМВР и че е издаден в съответствие с материалния закон, са неправилни. Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. В чл. 64, ал. 5 ЗМВР са посочени реквизитите на разпореждането, като в т. 3 изрично е посочено, че то следва да съдържа фактически и правни основания за издаване. В случая, в административния акт липсват посочени каквито и да е фактически основания (конкретни факти от обективната действителност) за издаването му. Такива не се съдържат и в друг документ, изхождащ от органа, издал разпореждането, нито е налице препращане към други документи, установяващи извършени от Т. Тодоров действия, които да налагат издаването на разпореждането. Докладна записка рег. 319р-3860/23.03.2020 г. не е на полицейския орган, издал оспорваното разпореждане, а на друго лице и е с дата след издаването му, но дори и от нея не може да се извлекат фактическите основания на процесното разпореждане. Както в разпореждането, така и в докладната записка липсва например описание на получения сигнал от кого и кога е подаден и какво е съдържал, какво точно е установено при проверката, че е извършил Тодоров, в какво се изразяват самоуправните му действия, какви конкретно заплахи и закани е отправил. Следва да се отбележи, че докладната записка съдържа преразказ на установеното при посещението от страна на полицейските служители, но от нея не се установява, защо е даден превес на твърденията на Йорданов и Михалев пред тези на Тодоров. Писмените обясненията на Л. Йорданов, М. Михалев и Т. Тодоров от 21.03.2020 г., събрани по делото като част от административната преписка, си противоречат, като Йорданов обяснява, че Михалев му е споделил, че Тодоров му е отправял закани и заплахи за саморазправа, т. е. той не е пряк свидетел на случилото се. Михалев твърди, че Тодоров го е заплашвал, а Тодоров отрича да е заплашвал Михалев. Следователно от тези обяснения не е възможно безпротиворечиво да се установят фактическите обстоятелства, които да обосноват процесното разпореждане. Остава неясно и в резултат на това недоказано, по какъв начин полицейският орган е установил, какви закани и заплахи и какви самоуправни действия е извършил Тодоров, за да му издаде процесното разпореждане. Издаденото разпореждане е лишено от мотиви, които по убедителен начин да сочат на необходимост от предприемане на действия спрямо касационния жалбоподател. При липсата на мотиви изложени от полицейския орган във връзка с установеното от него при издаване на полицейското разпореждане и липсата на категорични доказателства за това и за самоуправни действия на Тодоров, е невъзможно да се определи дали са били налице основания за издаване на разпореждането. Неправилно съдът е приел, че мотивите на акта се съдържат в Докладна записка от 23.03.2020 г., тъй като актовете, съставени след издаване на обжалвания акт не могат да санират липсата на мотиви в същия и не представляват документи, които съдържат мотиви към акта по смисъла и критериите, залегнали в ТР 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС. Както се посочи вече, от обясненията на Л. Йорданов, М. Михалев и Т. Тодоров от 21.03.2020 г. не може да се установят мотивите на органа да издаде разпореждането на Тодоров. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отмени Разпореждане 319р-3812/21.03.2020 г. издадено от старши полицай (водач на патрулен автомобил) в РУ Полски Тръмбеш при Областна дирекция на ОДМВР Велико Търново. С оглед на изхода от спора, направеното от касатора искане за присъждане на разноски е основателно и такива следва да му се присъдят в доказан по делото размер за двете съдебни инстанции 680 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение