Решение № 15290 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8579/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция Местни данъци при Община Варна, чрез гл. юрисконсулт С. Илиева, против Решение 579 от 12.05.2020г., постановено по адм. дело 466/2019г. по описа на Административен съд Варна, с което е прогласена нищожността на Акт за установяване за задължения по чл.107, ал. 3 от ДОПК МД-АУ-3737/07.04.2017г. на инспектор в Дирекция Местни данъци при Община Варна, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция Местни данъци при Община Варна, с който на В. Данов са установени задължения: за 2015г. - за ДНИ в размер 683.27 лв.-главница и лихви в размер на 111.02 лв. и за ТБО в размер на 1078.89 лв.-главница и лихви в размер 175.30 лв.; за 2016г. - за ДНИ в размер на 679.85 лв.-главница и лихви в размер на 41.45 лв. и за ТБО в размер на 1073.44 лв.-главница и лихви в размер 65.46 лв. С решението Община Варна е осъдена да заплати в полза на В. Данов разноски в размер на 1410 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилен извода на съда, че ответникът в първоинстанционното производство не е доказал компетентността на органа по приходите, който е издал процесния АУЗД. Според касатора съдът не е изследвал правните последици от прогласяването на нищожността на Заповед 0793/14.03.2016г., тъй като с нея се прекратява предходно действаща Заповед 2612/22.05.2015г., с която също са определени длъжностни лица от общинската администрация, които имат право да установяват, събират и контролират местните данъци и такса битови отпадъци. В тази връзка твърди, че решаващият съд не е дал указания на ответника в първоинстанционното производство да представи тази предходно действаща заповед, като не е изследвано и нейното съдържание. Претендира отмяна на съдебния акт ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба В. Данов, чрез адв. И. Златев, оспорва основателността й в писмен отговор от 16.07.2020г. Претендира присъждане на деловодни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване и неблагоприятен за страната съдебен акт. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Варна е Акт за установяване на задължение по декларация по чл.107, ал. 3 от ДОПК МД-АУ-3737/07.04.2017г. на инспектор в Дирекция Местни данъци при Община Варна, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция Местни данъци при Община Варна, с който на В. Данов са установени задължения: за 2015г. - за ДНИ в размер 683.27 лв.-главница и лихви в размер на 111.02 лв. и за ТБО в размер на 1078.89 лв.-главница и лихви в размер 175.30 лв.; за 2016г. - за ДНИ в размер на 679.85 лв.-главница и лихви в размер на 41.45 лв. и за ТБО в размер на 1073.44 лв.-главница и лихви в размер 65.46 лв. Съобразно данните от административната преписка съдът е приел за установено, че от В. Данов са подадени следните декларации по чл.14 от ЗМДТ касателно недвижимите имоти: Декларация вх. 4529/5340/19.11.2002г., Декларация с вх. 7640/14.05.2008г. и Декларация вх. 7641/14.05.2008г., като поради констатирано неплащане на задълженията за посочените недвижими имоти ДНИ и ТБО за съответните периоди от 2015г. и 2016г. е образувано служебно производство по тяхното установяване в хипотезата на чл.107 ал.3 от ДОПК. В тази връзка е издаден и процесният АУЗД от Т. Ташева на длъжност инспектор при Дирекция Местни данъци при Община Варна. Актът е оспорен по административен ред и е мълчаливо потвърден по аргумент на чл. 156, ал. 4 от ДОПК. Установено е, че с Декларация с вх. 4529/5340/19.11.2002 г. В. Данов е декларирал 1/2 ид. части от имоти с адрес [населено място], [район], [к. к.], 3077, представляващи земя с площ 630 кв. м, както и търговски обект с РЗП 129 кв.м. и жилище с РЗП 387 кв.м. въз основа на нотариален акт 8, том VI, д. 1821/1995 г. на Варненския нотариус, вписан вх. per. 1324, том 3410,18566, стр.20951 и акт обр. 15 за установяване годността на строеж Вила хотел при буна 103 при Златни пясъци от 22.07.1996г. С Декларация с вх. 7640/14.05.2008 г. В. Данов е декларирал имот с адрес гр. Варна, район Приморски, к. к. Чайка, 3074, представляващи земя с площ 500 кв. м. на основание констативен нотариален акт. По отношение на този имот е представена справка от СВ от 21.06.2011г., от която е установено, че с Решение на Окръжен съд - Варна 403/2011 г. по гр. дело 43/2011 г. е отменено Решение 3502/2009 г. по гр. дело 7065/2009 г., влязло в законна сила на 20.05.2011 г., като са осъдени В. Данов и съпругата му да предадат владението на трето лице и е отменен Констативен нотариален акт 80, том III, д. 397/2008 г. на нотариус Т. Велев, вписан под 92, том LXXI, д. 17984/2008 г. на СВ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК. С Декларация с вх. 7641/14.05.2008 г. Данов е декларирал имот с адрес гр. Варна, район Приморски, к. к. Чайка, 3073, представляващи земя с площ 270 кв. м. на основание констативен нотариален акт. По отношение на този имот е представена Справка от службата за вписвания - Варна изх. 1916/05.06.2019г., според която е установено, че за Данов няма вписан документ за собственост за имот ПИ 3073, к. к. Чайка за периода от 03.06.1919 г. до 03.06.2019 г. В хода на съдебното производство е представено доказателство за заплащане на ДНИ и ТБО от страна на В. Данов в полза на Община Варна за имот в гр. Варна, район Приморски, к. к. Чайка, 3077 - платежно нареждане от 10.08.2018г. /л.94/, издадено от ЦКБ-Варна за заплащане на главница и лихви за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г. в размер на 4 263.38лв. Прието е за установено от съда съобразно заключението по допуснатата СПЕ, че положените подписи за "декларатор" в Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ с вх. 4529/5340/19.11.2002 г. са изпълнени от Данов, но в Декларациите по чл. 14 от ЗМДТ с вх. 7640/14.05.2008 г. и 7641/14.05.2008 г. - не са изпълнени от същия, предвид което е обоснован извод, че последните две декларации са неавтентични, като неизхождащи от посоченото в тях лице, респ. неистински и следва на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК да бъдат изключени от доказателствения материал по делото. В хода на съдебното производство е допуснато провеждането на ССчЕ. Заключението е по отношение на данъчната оценка на всеки от имотите, като вещото лице е изчислило съответния размер на ДНИ и ТБО. Първостепенният съд е приел, че заключението е ясно, обосновано и компетентно изготвено, същото не е оспорено от страните. При тези факти съдът е приел, че основният спорен въпрос между страните е дали процесният АУЗД е валиден, като издаден от материалнокомпетентен орган. В тази връзка е посочил, че актът е издаден от инспектор, изпълняващ функциите на орган по приходите съобразно изискването на чл.4 ал.4 във вр. с ал.3 от ЗМДТ, определен въз основа на представена Заповед 0793/14.03.2016г., издадена от заместник-кмета на Община Варна. Последният е определен със Заповед 0709 от 12.03.2016г. от кмета на Община Варна да изпълнява функциите на кмет на 14.03.2016г. В тази връзка в решението е посочено, че с определение 829/27.03.2019г. са дадени указания на ответника да ангажира доказателства във връзка с наличие на основания за издаването на акта. С писмо с.д. 8710/31.05.2019г. от ответника са представени Заповед 0641/02.03.2016г., Заповед 0709/12.03.2016г. и Заповед 0793/14.03.2016г. Съдът е обосновал извода, че от ответната страна не са ангажирани надлежни доказателства, които да удостоверят компетентността на издателят на акта. Доколкото вземанията на Общините за ДНИ и ТБО са публични общински вземания по дефиницията на чл.162 ал.2 т.1 и т.3 от ДОПК и тяхното установяване, обезпечаването и събирането по правилото на чл.4 и чл.9б от ЗМДТ се извършва от служители на общинската администрация, определени с нарочна заповед на кмета на общината /чл.4 ал.4 от ЗМДТ/ по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Във тази връзка съдът е отбелязал, че Заповед 0793 от 14.03.2016г. не е издадена от кмета на Община Варна, който единствено е оправомощен съгласно правилото на чл.4 ал.4 от ЗМДТ да определи длъжностните лица от състава на общината, които ще изпълняват функциите на органи по приходите, а от заместник-кметът на Община Варна, въз основа на Заповед 0709 от 12.03.2016г., т.е. в хипотезата на заместване. С последната заповед на осн. чл. 39, ал.2 от ЗМСМА, кметът на Община Варна - И. Портних е наредил функциите на кмет на 14.03.2016г. да се изпълняват от заместник-кмета на Община Варна - П. Пейчев, с всички произтичащи от това права и задължения. Въз основа на тази установеност е прието, че в Заповед 0709 от 12.03.2016г., липсва посочване на причината за осъществяване на заместването и при липса на доказателства относно обективната невъзможност на кмета на 14.03.2016 г. да изпълнява своите задължения. В тази връзка съдът е обосновал извода, че Заповед 0793 от 14.03.2016г., подписана за кмет на Община Варна от заместник-кмета на общината, с която са определени служителите от общинската администрация, които да изпълняват правомощия на органи по приходите, е издадена, без да е налице хипотезата на заместване, предвид което същата е нищожна с оглед липсата на компетентност на органът, който я е издал. В резултат на тези констатации е прието, че АУЗД, който е издаден въз основа на овластяваща автора на акта нищожна заповед на заместник-кмета на общината, също е нищожен административен акт, като издаден при липса на компетентност на издателя си. Предвид извода за нищожност на оспорения АУЗД, съдът е приел, че не следва да обсъжда съответствието на акта с материалния закон и процесуалните правила. На последно място, първоинстанционният съд е изложил, че жалбоподателят не поддържа несъмнено искането си за прекратяването на образувано изпълнително дело във връзка със събирането на вземанията по акта. Доколкото за защита срещу действията на ЧСИ е приложим процесуалния ред в чл. 433 и сл. от ГПК, то Административен съд Варна не е компетентен да се произнася по това искане, за което не е приложим реда в чл. 266 и сл. от ДОПК. Обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и същото следва да бъде отменено, като делото се върне за ново разглеждане на друг състав на АС Варна. Съгласно разбирането в теорията и практиката за да е нищожен един административен акт, той трябва да страда от толкова тежък и съществен порок, водещ до такива съществени нарушения на законността, които да не могат да бъдат санирани, дори и с временно и неокончателно действие на акта. В тази връзка нищожен административен акт може да бъде акт, издаден от некомпетентен орган, или акт, издаден при материална незаконосъобразност до степен, че актът да е лишен изцяло от законова опора - не е издаден нито въз основа на закон, нито въз основа на подзаконов нормативен акт, или е издаден при сериозно противоречие с такива, а съществено засяга права на своите адресати, или при нарушена форма за валидност. Съществува и разбирането, че основание за нищожността на акта, може да бъде и особено съществено нарушение на административно производствените правила, допуснати от органа при издаването му. За да бъде основание за обявяване на акта за нищожен, това нарушение трябва да е толкова съществено, че да опорочава административното производство като цяло, т.е това производство следва да е проведено в отсъствие на законово разписаната процедура. В административното право е общоприето, че всеки отделен случай изисква самостоятелна преценка на действителността на административния акт, с оглед тежестта на порока, от който е засегнат. Основанията за обявяване на нищожност на административния акт са: нарушаване изискванията за компетентност, липса на форма, пълна липса на правно основание, невъзможен предмет, несъществуващ адресат и др. според спецификата на случая. В процесния случай съобразно изложената безспорна между страните фактическа обстановка съдът е приел, че АУЗД е нищожен, тъй като е издаден при липса на компетентност на своя издател, предвид констатираната нищожност на Заповед 0793/14.03.2016г. Този извод е възприет единствено и само въз основа на представените по делото Заповед 0793/14.03.2016г, Заповед 0709/12.03.2016г. и Заповед 0641/02.03.2016г. Действително от данните, обективирани в цитираните заповеди не може да се възприеме безпротиворечивият извод, че валидно е възложено на лицето, издало акта, да изпълнява функциите на орган по приходите съобразно изискването на чл.4 ал.4 във вр. с ал.3 от ЗМДТ. Но АС Варна е следвало да даде изрично указание за представяне на доказателства в тази насока, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна. Съгласно чл. 171, ал. 4 АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. В случая съдът с определение 829 от 27.03.2019г. за насрочване на делото не е дал указания на ответника да ангажира доказателства във връзка с наличието на основанията за издаване на акта. Указания в насока издаването на Заповед 0793/14.03.2016г. от компетентен орган не са дадени на ответната страна, като такива не са дадени и в проведеното открито съдебно заседание на дата 22.05.2019г. С протоколно определение от заседанието, съдът е уважил искането на процесуалния представител на В. Данов, като е задължил секретаря на Община Варна в 5 дневен срок да посочи, бил ли е заместник-кмета П. Пейчев на работа на 14.03.2016г. и ако е бил в командировка, да представи доказателства за това. Именно във връзка с тези указания по делото е представена Заповед 0641 от 02.03.2016г. за командироване на заместник-кмета Пейчев в Словения за времето от 09.03.2016г. до 12.03.2016г., но тя е ирелевантна за случая. От събраните доказателства се установява, че съществува Заповед 2612/22.06.2015г., която липсва по делото и не е представена с касационната жалба, чието действие е прекратено със Заповед 0793 от 14.03.2016г., която е издадена по заместване от заместник-кмета на Община Варна, който няма правомощия да определи длъжностните лица от състава на общината, които да изпълняват функциите на органи по приходите. Първоинстанционният съд не дал указания на настоящия касатор, че следва да представи доказателства относно причините, поради които титулярът на длъжността е отсъствал, въпреки че е съобразил обстоятелството, че в Заповед 0709 от 12.03.2016г., издадена два дни по рано, липсват мотиви за обективната невъзможност на кмета да изпълнява функциите си. Нарушението на съдопроизводствените правила, допуснато от съда е съществено, тъй като при недопускането му съдът може да стигне до различни правни изводи. Както правилно е посочил в решението си административния съд, в чл.4 ал.1 ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред; според ал.3 и ал.4 в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация определени с нарочна заповед на Кмета на Община имат правата и задълженията на органи по приходите; според ал.5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община на териториален директор на Националната агенция за приходите. Съответно чл. 9б от ЗМДТ изцяло препраща относно реда за установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон към този по чл.4 ал. 1 5, както и такова препращане е сторено и относно обжалването на свързаните с тях актове. В нарушение на съдопроизводствените правила обаче първоинстанционният съд не е разпределил доказателствената тежест в процеса и не е указал на административния орган, че по делото липсват надлежни доказателства, които да обосноват компетентността на органа, издал оспорения АУЗД. Конкретно от материалите по делото се установява, че Заповед 0793 от 14.03.2016г. не е издадена от кмета на Община Варна, който единствено е оправомощен съгласно правилото на чл.4 ал.4 от ЗМДТ да определи длъжностните лица от състава на общината, които ще изпълняват функциите на органи по приходите, а от заместник-кметът на Община Варна, въз основа на Заповед 0709 от 12.03.2016г., т.е. в хипотезата на заместване. Доказателства във връзка с изпълнение на фактическия състав на заместването в неговата цялост по делото не са ангажирани, а и не е указано на ответника по делото, че не сочи такива.