Решение № 15189 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9143/2018 г.

Решение № 15189 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9143/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс(АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от Националната агенция за приходите–гр. София, подадена чрез ст. юрисконсулт Гергов против решение № 3682 от 04.06.2018 г., постановено по адм. д. № 1582/2018 г. по описа на Административен съд – София - град, с което НАП е осъдена да заплати на А. Д.в качеството му на ЕТ"Елекстра БСД - А. Деянов" обезщетение за имуществени вреди в размер на 190 лв., претърпени в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление №НП №F176661 от 24.11.2015 г., издадено от зам. директора на ТД на НАП- София и изразяващи се в платен адвокатски хонорар в хода на съдебното производство по обжалване и отмяна на НП, , ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й заплащане, както и 310 лв съдебни разноски по делото. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението на всички, посочени в чл. 209, т. 3 от АПК основания. Счита, че не са налице всички кумулативно дадени предпоставки на иска по ЗОДОВ. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ответникът, се представлява от адв. Иванова и управителя на А. Д.и поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. От процесуалния му представител адв. Иванова е постъпил писмен отговор на касационната жалба с развити в него доводи за неоснователност на касационната жалба, съответно – за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на третото отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС – София -град е осъдил НАП-София да заплати на ЕТ "Елекстра БСД-А. Деянов"със седалище [населено място], ж. к. [ж. к. ], [жилищен адрес] ет [номер], ап. [номер] обезщетение за имуществени вреди в размер на 190 лв., претърпени в резултат на отмяната по съдебен ред на наказателно постановление и изразяващи се в платен адвокатски хонорар в хода на съдебното производство по обжалване на НП, ведно със законната лихва, както и 310 лв съдебни разноски по делото. За да стигне до този правен резултат, Административния съд - София-град, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявеният иск е доказан и основателен. По делото безспорно е установено обстоятелството, че с Решение № 7606/11.12.2017 г. постановено по дело № 10196/2017 г. по описа на АССГ, Наказателно постановление №F176661/24.11.2015 г. издадено от зам. директора на ТД на НАП София против ЕТ "Елекстра БСД - А. Деянов", е отменено като незаконосъобразно. Този факт не се оспорва от страните по делото. В съдебното производство по обжалване на издаденото НП пред АССГ ответникът по касационната жалба е бил представляван от адвокат Иванова, съгласно представеното пълномощно за преупълномощаване от адв. Едрева. От представения договор по делото за правна помощ № 728461 от 03.11.2017 г. и процесуалното представителство по дело № 10196/2017 г. на АССГ е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 190 (сто и деветдесет) лв., реално заплатено в брой, което е отразено в договора. Въз основа на така установената фактическа обстановка и, базирайки се на ТР № 3 от 2005 г. на ВКС, административният съд е заключил, че платеното за съдебната защита срещу наказателното постановление адвокатско възнаграждение съставлява имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. По горните съображения АС-София -град е уважил предявения иск по чл1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдебното решение е правилно. Правилно административният съд е квалифицирал заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуална защита в съдебното производство по обжалване на издаденото срещу него НП като имуществена вреда, причинена пряко от отмененото наказателно постановление, доколкото платени суми за адвокатски възнаграждения могат да се претендират като съдебни разноски в производството, в което са направени, само и доколкото специалният процесуален закон предвижда възстановяването им. Видно от НПК и ЗАНН, липсва изрична разпоредба, според която сумите, платени за адвокатска защита и държавни такси в рамките на административно-наказателните съдебни производства, да могат да бъдат присъдени като съдебни разноски. Обосновано съдът е заключил, че са осъществени всички кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: налице е отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от административен орган обстоятелство, определящо издаването на НП при упражняване на изпълнителна, административна власт, от отмененото като незаконосъобразно НП, реално са претърпени имуществени вреди във вид на заплатено за съдебното производство по обжалването му разноски за един адвокат, платените суми за адвокатски хонорар и държавна такса са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ответникът по касация в настоящото производство не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаденото и отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателно постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт- наказателното постановление. В този смисъл е и приетото ТР № 1/15.03.2017 г. на ОС на съдиите от ВАС, постановено по т. д. № 2/2016 г., явяващо се задължително за всички държавни органи и съдилища по силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ. Неоснователни са доводите на касатора, че отмененото НП не е в пряка причинна връзка с причинените вреди, тъй като ползването на адвокатска защита при обжалване на НП не е задължително и, че НП не е типичния административен акт по смисъла на АПК. За квалификацията на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност. Издаването му е пряка последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, в следствие на упражнена административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Тъй като законът не предвижда особен ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, а искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразни наказателни постановления, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. Следва да бъдат споделени мотивите на първоинстанционния съд, че разходът за адвокатско възнаграждение за защита пред съд, направен по повод обжалването на санкционен административен акт, може да се определи, като вреда от административна дейност, подлежаща на обезщетяване. Реализацията на правото на защита в административно-наказателния процес от ищеца ЕТ "Елекстра БДС – А. Деянов" като административно-санкциониран субект е единствения начин да бъде отменен незаконосъобразен санкционен акт. Без реализацията на това право и свързаните с това необходими разноски, не е възможно постигането на благоприятен резултат, доколкото само сезирането от лице с правен интерес на съда води до образуване на дело или в по-общ смисъл до съдебен контрол за законосъобразност на съответния санкционен акт. Без извършването на тези разноски за адвокатска защита ищецът нямаше да постигне легитимен правен резултат – отмяна на незаконосъобразния санкционен акт. Затова и правилно е прието наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда. Вярно е, че в съдебните производствата по обжалване на издадени наказателните постановления, адвокатската защита не е задължителна, но правото на защита на гражданите е основно конституционно право и на него съответства задължението за държавата да обезпечи ефективна възможност за гражданите да защитят нарушените си права пред съдебни органи. Елемент от това право е адвокатската защита, с оглед професионалното познаване на законите, съдебната практика и процедури. По същество развитите от касатора доводи, многократно повторени в текста на касационната жалбата, по същество са всъщност цитати от нормативния акт и общоизвестни мотиви от съдебната практика, които, обаче, сами по себе си не подкрепят защитаваната от тях теза. По изложените по - горе съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение