Решение № 13397 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6536/2015 г.

Решение № 13397 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6536/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Мария Радкова Ботева, чрез адв. Михайлова като процесуален представител, срещу решение № 1805 от 19.03.2015 г., постановено по адм. дело № 8117/2011 г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу заповед № РД-18-35/09.06.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия картография и кадастър в частта относно имот с идентификатор 68134.4084.1594, кв. Горубляне, район "Младост", с изключение на границите на този имот с имот идентификатор 68134.4084.1382 и е отхвърлена жалбата й в приетата за допустима част. Излагат се доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което оспорената заповед в частта, касаеща имот с идентификатор 68134.4084.1594 да се отмени и административният орган да се задължи да нанесе същият вярно в кадастралната карта по одобрения кадастрален план от 1983 г. Ответниците - изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) - София, Станка Спасова Боздуганова, Иванка Милушева Богданова, Занка Стоянова Паунова, Йорданка Божилова Божилова, Василка Заркова Петрова, Селимка Величкова Паунова, Божурка Божилова Тодорова, Йорданка Димитрова Велева, Милка Тодорова Стефанова, Цветанка Георгиева Тодорова, Димитрина Димитрова Бонева, Гергина Георгиева Тодорова, Теменужка Деянова Будинова, Занка Георгиева Бачева, Васил Деянов Богданов, Богдан Радков Паунов и Стефка Иванова Стефанова не изразяват становище. Ответникът - "Икспектис" ЕООД, чрез адв. Константинова като процесуален представител излага становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспорената пред Административен съд София-град заповед на изпълнителния директор на АГКК - София е одобрена кадастрална карта и кадастралния регистър за част от територията на район "Младост", Столична община при описаните в нея граници. Заповедта е обжалвана от Ботева в частта относно имот с идентификатор 68134.4084.1594 с оплакване, че границите му не са заснети съобразно предвидените в чл. 14, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 3/2005 г. приоритети и имот с идентификатор 68134.4084.1382 погрешно е включен в очертанията на първия имот. Административният съд е приел, че на основание чл. 49, ал. 4 ЗКИР и § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР жалбоподателката, като един от собствениците наред с останалите ответници - физически лица, на имот с идентификатор 68134.4084.1382, има правен интерес от оспорване на заповедта по отразяването в КК на имот с идентификатор 68134.4084.1594, доколкото двата имота са нанесени с общи граници поради обстоятелството, че първият е нанесен в рамките на втория имот, собственост на ответника "Икспектис" ЕООД. По отношение на останалите външни граници на имот с идентификатор 68134.4084.1594 и тези, отграничаващи го от други имоти, нанесени изцяло в него, е обосновал извод, че жалбоподателката няма правен интерес да оспори заповедта и е оставил жалбата в тази част без разглеждане като недопустима. По съществото на спора е приел, че заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 49, ал. 1 ЗКИР административен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, като кадастралната карта и кадастралния регистър в оспорената част са одобрени в съответствие с материалния закон. Имотът на жабоподателката е нанесен в картата съобразно разпоредбите на чл. 41 ЗКИР и чл. 14 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В случая не са налице приоритетите по чл. 14, ал. 1, т. 1 и т. 2 от наредбата в относимата редакция, тъй като не е имало означаване, нито материализирана граница, отграничаваща имот с идентификатор 68134.4084.1382 от имот с идентификатор 68134.4084.1594. Границите на имотите са нанесени по предходен кадастър, изработен по реда на ЗТСУ, а в рамките на стария ПИ 1594 са нанасяни имоти, реституирани по реда на ЗСПЗЗ. Съгласно приложените доказателства, легитимиращи жалбоподателката като съсобственик на недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, конкретната граница е нанесена точно по тази, по която имот пл. № 1382 е нанесен в кадастралната основа с влязла в сила заповед № РД-06-97/28.03.2001 г., с която е одобрено попълването му. При тези данни съдът е приел, че границите законосъобразно са нанесени по чл. 14, ал. 1, т. 3 от наредбата - кадастрални планове по ЗТСУ и карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ. Обжалваното решение е правилно. По делото е установено, че имотът, в който жалбоподателката притежава права, е нанесен в кадастралната карта с идентификатор 68134.4084.1382, а в кадастралния регистър е записан и на нейно име като съсобственик. Правилно съдът е приел, че тя има правен интерес да оспори заповедта по отношение на имот с идентификатор 68134.4084.1594 само доколкото се засягат границите на имота, в който има права. Няма спор, че имот с идентификатор 68134.4084.1382, след реституирането му, е нанесен като самостоятелен такъв в рамките на имот с идентификатор 68134.4084.1594. Изводът на съда, че в останалата част жалбата е недопустима, е обоснован и законосъобразен. Установено е, че на място не са поставени регламентиращи знаци по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР, с които да се обозначат границите на имота съобразно документа за собственост. Имотът е нанесен в действащия преди одобряване на картата кадастрален план съгласно заповед № РД-06-97/28.03.2001 г., но не е бил урегулиран с регулационен план. Границите му не са материализирани на място. Имотът е заснет с граници по горепосочената заповед и в съответствие с тези по неодобрения кадастрален план от 1994 г., както и на одобрения такъв от 1983 г. видно от заключението на тройната съдебно-техническа експертиза. При тези данни правилно Административен съд София-град е приел, че при одобряване на кадастралната карта и регистър по отношение имота на жалбоподателката не са допуснати нарушения на закона. Съгласно приоритетите по чл. 14 от Наредба № 3/2005. имотът, въстановен по реда на ЗСПЗЗ, е нанесен съобразно критериите по т. 3 от същата. Жалбоподателката не твърди, че е собственик на част от имот с идентификатор 68134.4084.1594, която е следвало да бъде заснета в границите на нейния имот с идентификатор 68134.4084.1382. Възразява срещу нанасянето на имота й в обхвата на имот с идентификатор 68134.4084.1594, който според нея е нанесен неправилно по неодобрен кадастрален план от 1994 г., а не по регулационен план от 1983 г. По делото е установено, че в регулационния план, одобрен със заповед № РД-50-09-158а/20.04.1983 г. имот пл. № 1382 граничи от една страна с УПИ I - за ЗЕПЕ, кв. 4, като тази регулация не е приложена. Имот с идентификатор 68134.4084.1594 не съответства напълно с УПИ I - за ЗЕПЕ. В заключението на тройната експертиза действително е посочено, че за нанасянето на имот с идентификатор 68134.4084.1594 е използван неодобрен кадастрален план от 1994 г., но това обстоятелство по никакъв начин не се отразява на границите на имота на жалбоподателката, който е нанесен правилно. Въпросът дали външните граници на имот с идентификатор 68134.4084.1594 са отразени по критерия по т. 3 или по някоя от следващите точки по чл. 14, ал. 1 от наредбата е ирелевантен за преценката относно законосъобразното нанасяне на имота на жалбоподателката. Не са представени доказателства, от които да се установява, че тя е собственик на част от имот пл. № 1594, записан в кадастралния регистър на ответното дружество въз основа на редовни документи за собственост. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗКИР кадастърът е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред. Кадастърът отразява съществуващото положение, а осигуряването на достъп до имота, в какъвто смисъл са доводите в първоначалната жалба, се реализира по реда на ЗУТ. Изводът на съда, че заповедта по отношение нанасянето в кадастралната карта на имот с идентификатор 68134.4084.1594 спрямо границите на имот с идентификатор 68134.4084.1382, е в съответствие с чл. 14 от Наредба № 3/2005 г., е правилен и обоснован. Административният орган законосъобразно е нанесъл границите на имота на жалбоподателката. Решението на Административен съд София - град като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на касационната жалбоподателка не се дължат разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение