Решение № 9413 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6307/2011 г.

Решение № 9413 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6307/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 245 и следващите от АПК. Образувано е по искане на Денка Иванова Кръстева от гр. Ивайловград за отмяна на влязло в сила решение № 12165/19.10.2010 г. по адм. дело № 6525/2010 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила решение № 173 от 08.04.2010 г. по адм. дело № 868/2009 г. на Административен съд - Хасково. С последното е отхвърлена жалбата на Димитър Иванов Кискинов срещу заповед № ДК-02-Х-31/02.11.2009 г. на началника на РДНСК - Хасково за премахване на извършен незаконен строеж "Вила", находящ се в ПИ № 000147, м. "Бърчината" (Попова бахча), в землището на с. Горноселци, община Ивайловград. Молителката излага доводи, че е имала качеството на заинтересувана страна, тъй като е сестра на Кискинов и е съсобственик по наследство и приращение върху земята и постройката, чието събаряне е разпоредено. Не е била конституирана като такива в производството по делото пред административния съд, поради което на посоченото основание - чл. 246, ал. 1 във връзка с чл. 245, ал. 1 от АПК моли за отмяна на влязлото в сила решение. Представя писмени доказателства. Ответникът по искането за отмяна - началникът на РДНСК не е изразил становище. Ответникът Димитър Иванов Кискинов, счита искането за основателно. Върховният административен съд, петчленен състав приема, че искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Предвиденото в чл. 246, ал. 1 от АПК основание за отмяна на влязло в сила решение защитава правата на трети лица, за които съдебният акт е неблагоприятен и които не са взели участие в делото, тъй като не са били конституирани в съответното качество. Правото на отмяна възниква за неучаствало в делото трето лице при наличието на следните три предпоставки - лицето да има гарантирано от закона право на участие в процеса, решението да разпростира правните си последици спрямо него и тези последици да са неблагоприятни. Няма спор, че извършител на строежа е Димитър Иванов Кискинов, поради което субектите на правоотношението, материализирано в заповедта, издадена на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, са той и административният орган. Същите са и страни в производството пред съда. Собственикът на имота, дори и да е лице, различно от извършителя на строителството, не е и не може да бъде адресат на такава заповед. След като спрямо молителката не се разпростира задължението за премахване на незаконния строеж, тя не е следвало да бъде конституирана по делото и като заинтересувано лице. Освен това, независимо дали представените пред настоящата инстанция писмени доказателства я легитимират като съсобственик на земята, то такъв режим не е налице за постройката. Съдебното решение, с което се отхвърля жалбата срещу административен акт, е установително и освен за страните по делото и техните наследници и правоприемници няма сила за други засегнати от акта лица (арг. от чл. 177, ал. 1 от АПК). Поради това те не се нуждаят от специалния способ за защита по реда на чл. 246, ал. 1 от АПК. Горецитираните решения - за отхвърляне на жалбата и потвърдителното такова, нямат сила по отношение на Кръстева. По изложените съображения не може да се приеме, че молителката е лишена от възможността да участва в делото вследствие на нарушаване на съответни съдопроизводствени правила и че решението има сила за нея. Не са налице основанията за отмяна по чл. 246, ал. 1 от АПК и подаденото искане следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Воден от изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав